Решение № 7762 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2509/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Главна дирекция "Национална полиция" /ГД “НП“/, чрез процесуален представител юриск. Г. Розенова, срещу Решение № 1154/12.01.2026 г., постановено по адм. дело № 3932/2025 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/. Със съдебното решение по жалба на В. Е. Б. е отменена Заповед № 3286з-785/20.02.2025 г. на Директора на Главна дирекция "Национална полиция", с която е отказано снемане на полицейска регистрация рег. № 7498/30.11.2020 г. по описа на 07 РУ- СДВР, извършена на В. Б. и преписката е върната за ново произнасяне. Касационният жалбоподател излага съображения, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че процесната заповед е мотивирана, издадена при спазване на материалния закон. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу процесната заповед. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена защита на 29.05.2026 г. от процесуалния представител юриск. Розенова, в която развива съображения по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба – В. Е. Б., в съдебно заседание не се явява лично, представлява се от адв. Л. Босаков, който оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение като правилно да се остави в сила по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Е. Б. срещу Заповед № 3286з-785/20.02.2025 г., с която е отказано снемане на полицейска регистрация рег. № 7498/30.11.2020 г по описа на 07 РУ- СДВР. За да постанови решението съдът е приел, за установено, че жалбоподателят В. Е. Б. е подал заявление вх. № 328600-72629/14.11.2024 г. до Директора на ГД „НП“. След извършена проверка на 22.11.2024 г. е установено, че в “Картотека полицейска регистрация“ при ГД „НП“ за жалбоподателя се обработват данни за полицейска регистрация №7498/30.11.2020 г., извършена в 07 РУ при СДВР за деяние по чл.343б, ал.1 от Наказателния кодекс /НК/ по досъдебно производство/ДП/ № 1584/2020 Директорът на ГД „НП“ е разпоредил извършването на проверка в СДВР. След приключване на проверката преписката е била изпратена ГД „НП“ с мотивирано предложение на Директора на СДВР да не се снема полицейската регистрация на Б. с № 7498/30.11.2020 г., извършена от 07 РУ при СДВР, поради липсата на основанията по чл.68, ал.6 от ЗМВР. Със заповед № 3286з-785/20.02.2025 г. на Директора на ГД „НП“ е отказано снемане на полицейска регистрация рег. № 7498/30.11.2020 г по описа на 07 РУ- СДВР. По делото е приложена справка от автоматизираните информационни фондове/АИФ/ на МВР, видно от която В. Е. Б. е установен като нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата с издадени десет 10 АУАН и 9 наказателни постановления по тях и 1 фиш по Закона за движение по пътищата /ЗДВП/. Първоинстанционният съд е посочил, че по делото не е спорно, че със Споразумение от 18.03.2021 г., постановено по НОХД № 367/2021 г., СРС е признал В. Е. Б. за виновен, за това, че на 15.10.2020 г. около 03.30 ч. в гр. София, [жк], по [улица], с посока на движение от [улица]към [улица]е управлявал МПС, марка „Шкода“, модел „Октавия.“ с рег. [рег. номер], с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,99 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“ с фабричен № ARSK-0289, проба № 5369 съгл. чл.3, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 55, ал.1, т.1 и ал.3 от Наказателния кодекс/НК/, на В. Е. Б. е определено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така определеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три години. Жалбоподателят Б. е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т.1 от НК, с отразена дата на получаване на сведението 18.06.2024 г. В оспорената заповед административният орган е посочил, че осъждането с влязла в сила присъда, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок, не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. При така установената фактическа обстановка, АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалния закон. Според съда за да е законосъобразен отказът за снемане на полицейска регистрация, същият следва да е мотивиран от фактическа страна с надлежно удостоверени факти, които да обосновават нуждата да бъде продължена полицейската регистрация на жалбоподателя от гледна точка на целите на закона /ЗМВР, Наредбата и Директива ЕС 2016/680/. Първоинстанционният съд е приел, че преценката на административния орган за личността на Б. като високо рискова не се подкрепя от събраните в административното производство доказателства. В оспорения административен акт не е извършен нужният анализ в описания по-горе смисъл, а именно не са обсъдени всички относими факти и обстоятелства, налагащи продължаване на съхранението на данните на Б.. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи или е налице основание полицейската регистрация на лицето да бъде снета. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост трябва да са обективирани в крайният акт, с който завършва производството по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР - заповедта по чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, като формалната липса на основанията по чл. 68, ал. 6, т. 1 - 5 от ЗМВР не налага задължителен извод за отказ от снемане на полицейската регистрация. В заключение съдът е посочил, че извършените от Б. нарушения на ЗДвП са неотносими към преценката на основанията за исканото снемане, доколкото са административни нарушения, а не престъпления по смисъла на НК, респективно не могат да бъдат формално основание за постановяване на отказ за снемане на полицейска регистрация, тъй като са извън предмета и целите на обработка на личните данни по Директива /ЕС/ 2016/680. При така изложените доводи АССГ е отменил обжалваната заповед и е върнал делото като преписка за ново произнасяне от административния орган. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е постановил съдебно решение в законен състав, по допустима жалба, срещу подлежащ на оспорване административен акт от лице, за което е налице правен интерес от оспорването. Фактическата обстановка е установена правилно от решаващия съд, като са обсъдени наведените доводи и възражения на страните, представените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и са изведени правилни изводи. Въз основа на фактическата обстановка и подробен анализ на приложените по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Не е спорно, че в българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива /ЕС/ 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. Доколкото съгласно чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. разрешения са безспорно относими към настоящия казус. В този смисъл се налага извод, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по-конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същият следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето, настъпилата реабилитация, дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер, както и данните за личността на лицето, респективно риска, който то представлява. Едва след извършване на тази преценка органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена. В съображение 68 от Решението си Съда на ЕС посочва, че срокът за съхранение на данните от полицейската регистрация трябва да е подходящ и разумен срок, без да се уточнява какъв като размер трябва да е този срок на съхранение. С оглед на това административният орган е длъжен да прецени необходимостта от продължаване на съхранението на данните в регистрацията на жалбоподателя за целите, за които са били обработени, като съобрази настъпилата реабилитация и изтеклия до момента период от датата на регистрацията, постановяването на присъдите и нейното изтърпяване. За спазване принципите на Директивата административният орган следва да прави, във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация, конкретна преценка на необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и периодични проверки дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел, каквото в случая не е направено. Проверката за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР следва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, т. 1-5 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по-широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри, в т.ч. естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, тоест профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа, относими към това лице, включително по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. В мотивите на оспорения административен акт се сочи, че е извършен необходимият анализ в посочения по-горе смисъл като е счетено, че данните определят личността на оспорващия като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. С оглед наличните по делото доказателства съдът намира, че посочените от органа съображения не мотивират безспорния и категоричен извод, че личността на оспорващия е рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред, както и че продължаването на обработването на данните за извършената му полицейска регистрация е необходимо за изпълнението на основните дейности на полицейските органи по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 6 и 9 от ЗМВР. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, включително правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация /виж т. 67, вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/22 г. на СЕС/. Следва да се спазва балансът между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, когато това съхранение вече не е необходимо. В настоящия случай, както правилно е приел АССГ, в оспорения административен акт е извършен формален анализ по отношение личността на жалбоподателя като не са обсъдени всички относими факти и обстоятелства. Липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи или е налице основание полицейската регистрация на лицето да бъде снета. Касационната инстанция споделя направения извод на АССГ, че извършените от заявителя нарушения по ЗДвП се явяват административни и като такива са деяния с по-ниска степен на обществена опасност от престъпленията и не могат да се преценяват при обсъждане на въпроса за снемане на регистрацията по ЗМВР, която е криминалистична и се извършва единствено по отношение на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. С оглед изложеното и при липсата на пороците, сочени като касационни основания, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна, като своевременно направена и доказана и следва да бъде уважена, като му бъде присъдена сумата от 500 евро, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение