Определение № 3928 от 06.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2385/2025 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на А. Т. Г., ЕГН [ЕГН], и А. С. С., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника им адв. В. В., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК на влязлото в сила Решение №468 от 31.10.2024г., постановено по гр. д. №680/2024г. по описа на Окръжен съд- Плевен. В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, като се излагат доводи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание било постановено и влязло в сила друго решение, което му противоречи- Решение №13 от 16.01.2025г. по в.гр.д.№855/2024г. по описа на Окръжен съд- Плевен. Ответната страна по молбата за отмяна- М. М. К., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ж.к „М. Д.“, № 12, вх.Д, ап.7, чрез пълномощника си адв. Н. Н., в писмен отговор излага доводи за недопустимост и неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа по реда на чл.307, ал.1 от ГПК молбата за отмяна, намери че е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: Решението, чиято отмяна по реда на чл.303 от ГПК се иска, е въззивно и е постановено в производство по ЗЗДН, като с него след отмяна на първоинстанционното Решение № 1008/19.07.2024 г., постановено по гр. дело № 2144/2024 г. по описа на Районен съд – [населено място], е уважена молбата на М. М. К. за налагане на мерки за защита по ЗЗДН, като А. Г. Г., ЕГН [ЕГН], и А. С. С., ЕГН [ЕГН], са задължени на основание чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН да се въздържат от домашно насилие спрямо молителя и им е забранено да го приближават на по-малко от 50 метра в жилището му в [населено място],[жк], вх.Д, ап.7, както и местата му за социални контакти, месторабота и отдих за срок от шест месеца. Решенията, постановявани от съда при упражняване на правомощия по ЗЗДН, представляват акт на спорна съдебна администрация на граждански правоотношения. Влизането в сила на посочената категория решения не поражда последиците на разрешен със силата на присъдено нещо правен спор. Производството по ЗЗДН започва по молба на пострадалото лице и е свързано с осигуряване и налагане на мерки за защита, а не цели разрешаване на правен спор със сила на присъдено нещо. Постановеният с тях правен резултат може да бъде отменен или изменен отново по молба при наличието на нови (новонастъпили или новооткрити) релевантни за спора обстоятелства, а и с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН мерките по този закон се налагат само за срок за определен срок, т. е. те са винаги с временно действие, а не уреждат трайно конкретните граждански правоотношения. Правото да се сезира съдът с искане за администриране на гражданските правоотношения не се преклудира при произнасянето на съда и страните могат отново да се обърнат към него с искане да определи ред и начин на упражняване на материалните им отношения /в този смисъл са изложени съображения и в мотивите към ТР № 2/2019 на ОСГК на ВКС/. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 4 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Ето защо подадената молба за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да се прекрати. С оглед недопустимостта на молбата за отмяна и направеното от ответната страна искане следва да бъде осъден да заплати на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,