Решение № 335 от 24.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 1113/2013 г.

Решение № 335 от 24.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 1113/2013 г., III н. о., НК, докладчик Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е образувано по искане на защитника на осъдените О. С. В., Л. Б. А., А. Г. В. и И. Ц. Ц. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 39/2013 г. по описа на Окръжен съд - гр. Монтана. С решение от 24.04.2013 г., постановено по ВНОХД № 39/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр. Монтана е изцяло потвърдена присъда от 12.02.2013 г., с която осъдените В., А., В. и Ц. са признати за виновни в това, че на 14.10.2012 г. в [населено място], в лек автомобил "марка", с ДК№ в съучастие помежду си като съизвършители превозвали и държали акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон- 7,130 кг. ориенталски тютюн на обща стойност 2 424,20 лева, като случаят не е маловажен и на основание чл. 234, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК им е наложено наказание по единадесет месеца "лишаване от свобода" за всеки един от тях, като наказанията е трябвало да бъдат изтърпени при първоначален "строг" режим в затвор или затворническо общежитие от "закрит" тип. В искането са направени оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон. Като процесуално нарушение е посочено единствено това, че първостепенният съд в разпореждането си за насрочване на делото по реда на чл. 247 НПК не е вписал името на осъдения И. Ц., като се твърди, че същият не е предаден на съд. Поддържа се, че това е опорочило изцяло наказателното производство, като неправилно този осъден е бил признат за виновен и му е наложено наказание. На това основание се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено, първостепенния и въззивния съдебни актове да бъдат отменени, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Защитникът на осъдените, в хода на проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция, моли да бъде уважено искането по отразените в него съображения. Представителят на държавното обвинение поддържа, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като доводите на защитата са относими към процесуално нарушение, което не е от категорията на съществените. Дава заключение, че липсата на посочване на името на един от осъдените в разпореждането не може да бъде формално основание за възобновяване на производството и отмяна на атакуваните съдебни актове. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане на защитника на осъдените О. С. В., Л. Б. А., А. Г. В. и И. Ц. Ц. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 39/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр. Монтана е подадено в срока по чл. 421, ал. 1 НПК и е допустимо. С него се иска ревизия на съдебни актове, които не са проверявани по касационен ред По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Единственото оплакване, отразено в искането и поддържано в хода на касационното производство, свързано с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е за това, че в разпореждането на съдията- докладчик по чл. 247 НПК не е отразено името на осъдения Ц. Действително в разпореждането от 22.01.2013 г. съдията- докладчик е пропуснал да впише името на осъдения И. Ц. Ц., като по този начин вместо имената на петимата обвиняеми е вписал само четири от тях. Касационната инстанция приема, че в разпоредбата на чл. 247 НПК не съществува изискване съдията- докладчик да посочи в разпореждането си имената на подсъдимите. Няма спор, че с този процесуален документ привлечените към наказателна отговорност лица се предават на съд и той се съставя след извършване на проверката по чл. 248, ал. 2 НПК, но нито едно от тези действия не се опорочава ако в текста му не е вписано името на привлеченото към наказателна отговорност лице. Ето защо не може да бъде споделена тезата на защитата, че пропускането на името на осъдения Ц. в обсъждания съдебен акт представлява съществено нарушение на процесуални правила. Същото въобще не е нарушение на процесуалния закон, а още по- малко съществено. Касационната инстанция намира, че съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК (законовата хипотеза, към която е относимо оплакването), е налице само и единствено когато правата на подсъдимия (или осъдения) са съществено ограничени и е засегнато правото му на защита. Дори да се приеме тезата на защитата, че има законово изискване да бъдат вписани имената на подсъдимите в разпореждането по чл. 247 НПК, то пропускането на едно или повече от тях по никакъв начин не може да доведе до нарушаване на правата им. В тази връзка следва да се отбележи и това, че осъденият Ц. е получил препис от обвинителния акт, били са му разяснени правата, взел е участие в наказателното производство и е имал възможност да упражни всички свои права в рамките на приключилото наказателно производство, водено срещу него и съпроцесниците му. Ето защо касационният съд прецени, че в хода на производството не е допуснато соченото от защитата съществено нарушение на процесуални правила и не са налице предпоставките за възобновяване на наказателното производство отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. По оплакването за нарушение на материалния закон: При внимателен преглед на депозираното искане и становищата на осъдените и защитникът им в хода на касационното съдебно производство, не могат да бъдат открити никакви оплаквания, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Единствено в искането декларативно е направено изявление, че в рамките на воденото наказателно производство е нарушен материалния закон. Касационният съд намира за необходимо да отбележи, че в производството по Глава ХХХIII НПК за решаващия съд не съществува задължение да направи служебен преглед на цялото наказателно производство, а единствено трябва да обсъди и отговори на конкретни оплаквания, отразени в искането. Безспорно в тези наказателни производства липсва служебното начало, като съдът не е длъжен да прави нова цялостна проверка на влезлите в сила съдебни актове. Доколкото в искането липсват оплаквания за нарушаване на материалния закон, а и липсват каквито и да е оплаквания за нарушения на производството, относими към осъдените В., А. и В. съдът не намира за необходимо да излага допълнителни мотиви защо не възприема тезата на защитата и защо искането е неоснователно и в тази му част. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение