Определение № 76 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 553/2021 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 3874/05.05.2021 г. на П. А. Н. и Й. А. Я., в която освен искането за издаване на изпълнителен лист, се съдържа и молба за присъждане на разноските по делото съобразно неговия изход. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Молбата по чл.248 ГПК е неоснователна. Производството по настоящото дело е образувано по две касационни жалби срещу решение № 716 от 13.07.2020 г. по в. гр. д. № 293/2020 г. на Пловдивския окръжен съд: по жалба на А. Н., М. Т., С. К. и Г. Кияев, в частта, с която е бил уважен предявеният от П. Н. и Й. Я. иск по чл.33, ал.2 ЗС и по жалба на Й. Я., в частта, с която е бил отхвърлен предявеният установителен иск за собственост на идеална част от друг имот. С определението по чл.288 ГПК от 12.04.2021 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска с правно основание чл.33, ал.2 ЗС и е допуснато касационно обжалване в частта по иска за собственост. Молителите П. Н. и Й. Я. са ответници по жалбата, която има за предмет въззивното решение по иска с правно основание чл.33, ал.2 ЗС. С оглед изхода на делото по тази жалба те биха имали право на разноски за касационната инстанция, но само ако са направили разноски и ако своевременно са заявили искане за присъждането им. Видно от данните по делото, те не са подали отговор на касационната жалба, съответно – не са представили и доказателства за сторени разноски за защитата си срещу нея. Едва с молбата по чл.248 ГПК те представят списък, в който се позовават на чл.38, ал.2 ЗА. Доколкото обаче реално те не са осъществявали защита по тази касационна жалба, разноски по нея не им се дължат. Затова следва да бъде отказано допълване на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските. По жалбата, подадена от Й. Я., е допуснато касационно обжалване и с решението, което ще се постанови по нея, ще се присъдят и разноските, съобразно изхода на делото. Молбата за издаване на изпълнителен лист по влязлото в сила решение по чл.33, ал.2 ЗС следва да се изпрати за произнасяне от първоинстанционния съд на основание чл.405, ал.2 ГПК, който следва да прецени дали са налице условията за издаване на изпълнителен лист по конститутивното решение по чл.33, ал.2 ЗС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,