Определение № 652 от 20.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 329/2014 г.

Производството е по молби с правни основания чл.247 и чл.248 ГПК. Постъпило е искане вх.№ 4807 / 26.05.2014 год. от [фирма] с искане за изменение на постановеното определение № 382 / 16.05.2014 год. по настоящото дело и присъждане в полза на същото дружество разноски за касационното производство,в размер на 1000 лева – адвокатско възнаграждение.Страната сочи договор за правна помощ / лист 17 по номерацията на делото /, като установяващ както размера на уговореното, така и на разплатеното адвокатско възнаграждение, за изготвяне отговора на частната касационна жалба на противната страна - Ю. П.. Ответната страна – Ю. П. – оспорва основателността на молбата. Възразява и за прекомерност на адвокатското възнаграждение, позовавайки се на минималния размер, предвиден за изготвяне на частна жалба, съгласно чл.11 от Наредба 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,приложима в редакцията преди изменението й. Оспорва фактическата и правна сложност на разрешавания в производството спор, както и допустимостта на критерий за определяне на същата - обема на постановения съдебен акт. С молба вх.№ 4855/ 27.05.2014 год. Ю. П. претендира постановяване на определение за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното определение № 382 / 16.05.2014 год./ неясно в коя му част /, позовавайки се на неправилно възприето и разтълкувано от настоящия състав съдържание на представения от страната договор за правна помощ / лист 197 по номерацията на гр.д. № 1877 / 2007 год. на СГС /. Ответната страна – [фирма] – оспорва основателността на молбата по чл.247 ГПК, като намира, че недопустимо страната използва процесуалният ред на поправката на очевидна фактическа грешка ,за да ревизира произнасянето на съда ,чрез иницииране нова проверка на доказателствата.Цитира съдебна практика в подкрепа на довода си, че производството по чл.247 ГПК не може да се ползва за коригиране фактическите и правни изводи на съда.Претендира разноски, надлежно поискани с отговора, с приложен договор за правна помощ, установяващ уговорено и платено адвокатско възнаграждение от 1000 лева за изготвяне отговор по молбата на Ю. П. с правно основание чл. 247 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата по чл.248 ГПК е подадена в срока по ал.1 на същата разпоредба и е частично основателна, поради следното: Произнасянето на настоящия състав в опр. № 382 / 16.05.2014 год. е очевидно съобразено единствено с договор за правна защита за изготвяне на частна касационна жалба на [фирма] / стр. 9 по номерацията на делото /, не и с този за изготвяне отговор на частната касационна жалба на Ю. П. / стр. 17 /,поради опущение. [фирма] е представила списък за претендиране на тази разноска / стр.32 /, като договорът за правна помощ установява разплатено адвокатско възнаграждение от 1 000 лева. Изхождайки от фактическата и правна сложност на спора по дължимостта на отказаните от въззивна инстанция разноски в полза на Ю. П., в размер на 14 400 лева, видни от комплицираността на становищата досежно правното основание на произнасянето,обсъдени в мотивите на определение № 382/16.05.2014 год. на ВКС, съобразявайки възражението за прекомерност и минималния размер на адвокатско възнаграждение за изготвяне на частна жалба, съгласно чл.11 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав определя справедлив размер на възмездяване - 300 лева.За разликата до претендираните 1 000 лева молбата следва да се остави без уважение. Молбата по чл.247 ГПК на Ю. П. касае произнасянето на съда в определение № 382 / 16.05.2014 год. в частта, в която със същото е допуснато касационно обжалване на определение № 2094 / 26.09.2013 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, постановено по ч.гр.д.№ 3197 / 2013 год.,, поправено по реда на чл. 247 ал.1 ГПК с определение № 2763 / 13.12.2013 год. по същото дело, по жалбата на Ю. Г. П. и е потвърдено същото, като настоящият състав е приел за недоказано, съобразно задължителните указания, дадени с ТР № 6 / 06.11.2013 год. по т.д.№ 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, разплащането на договореното адвокатско възнаграждение от 14 400 лева. С молбата по реда на чл.247 ГПК страната се опитва да коригира фактическите и правни изводи на съда, формирани при проверка на въззивното определение и при приключил с определението му инстанционен контрол на правилността на същото.Не се касае за изводима от мотивите на определение № 382 / 16.05.2014 год. формирана воля на състава за доказаност и присъдимост на възнаграждението от 14 000 лева и несъответен на така формираната воля диспозитив. Молбата следва да се остави без уважение, а в тежест на страната да се присъдят понесените от [фирма], в защитата й срещу същата, своевременно поискани с отговора и доказани като действително заплатени, разноски в размер на 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Ю. П. не се е възползвал от правото да възрази за прекомерност на същите, на основание чл.78 ал.5 ГПК. Водим от гореизложеното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение