Решение № 4084 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11925/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез процесуален представител - юриск. Л. Железарова, срещу Решение № 2646/01.10.2025 г. по адм. дело №416/2025 г. на Административен съд – Русе /АС - Русе/, с което е отменено Уведомително писмо /УП/ изх. № 02 - 180 -2600/1347 от 01.06.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано плащане по интервенция Еко схема за намаляване използването на пестициди/Еко – НИП/ за кампания 2023 г. в размер на 72 974.94 лв. и на административния орган е върната преписката за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на ЕТ "Б. М. -В. М.“ със задължителни указания. Касационният жалбоподател излага съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли касационната инстанция да отмени обжалваното решение на АС - Русе, да потвърди оспореното УП в отменената му част и да присъди разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът по касационна жалба – ЕТ "Б. М.-В. М.", чрез процесуален представител- адв. Б. Димитрова, в писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли касационната инстанция да остави в сила решението, като претендира разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдебното производство пред АС-Русе е образувано по жалба от ЕТ "Б. М.-В. М.", срещу цитираното по -горе УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023, в частта му, с която са извършени намаления по интервенция Еко - НИП в размер на 72 974,94 лв. Първонистанционният съд е изложил мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата закона писмена форма, но при съществено нарушение на административно-производствени правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона, в нарушение на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания. Според АС-Русе издателят на оспорения административен акт е допуснал нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдържанието на уведомителното писмо не е достатъчно ясно и мотивирано относно отказано плащане на сумата от 72 974.94 лева за подпомагане по интервенция Еко - НИП за кампания 2023г. В таблица 1, в колона 2 по отношения на схема за интервенция Еко - НИП, е записано искана сума – 72 974.94 лева, а в колона 3 „Намаления“ – същата - 72 974.94 лева. В обясненията под таблицата е записано, че в колона 3 „Намаления“ се отчита намаления на субсидията в резултат на извършени проверки съгласно чл.70 от ЗПЗП, административни санкции съгласно чл.76 от ЗПЗП, намаления съгласно чл.82, чл.83 и чл.88, т.1, т.4-8 от „Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции“ и намаления съгласно чл.17 от Регламент /ЕС/ 2021/2116, когато е приложимо. Касае се за няколко различни хипотези, в различните разпоредби от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., при които АО е възможно или да намали с определен % исканата субсидия или да я откаже изцяло. От УП не става ясно коя хипотеза според административният орган е налице. Изпълнителният директор на ДФЗ е отказал изцяло субсидията по тази интервенция, видно от таблицата, но в разпоредбата на чл.88, т.1-8 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., са предвидени осем различни хипотези, при които се намалява размера на плащането или се отказва плащане. Фактическите основания не могат да се извлекат и от документите, предхождащи и съпровождащи издаването на оспореното уведомително писмо – заявлението за подпомагане и съответните приложения, както и от приложената в преписката кореспонденция със изпълнителния директор на БАБХ. В УП не се сочи кога точно са направени тези административни проверки, а дори и липсва такъв конкретен текст. Съгласно чл.41, ал.4 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. плащането по еко схемата по ал. 1 е на хектар допустима земеделска земя, за която е изпълнено изискването на ал. 2 и е диференцирано според типовете земеползване - за обработваеми земи, за трайни насаждения и за постоянно затревени площи, но никъде в УП, или в придружаващите го документи, не е направено диференциране според типовете земеползване и съответно дали недопустимостта или несъответствията за уважаване на исканото подпомагане са свързани с определен вид от тези площи, или касае всичките видове. От таблиците към УП е видно, че са заявени 800.48 ха по ОПДУ и 714.46 ха по Еко схема за намаляване използването на пестициди /Еко-НИП/, като земеделският стопанин е посочил 26 броя БЗС. Липсва разграничение за кои БЗС и кои типове земеползване Изпълнитиленият директор приема, че е ползван ПРЗ Бутизан 400 СК, с посочена Първа професионална категория. На следващо място,АС-Русе е приеел, че Уведомителното писмо, предмет на съдебен контрол, е издадено и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до нарушение на материалния закон. Същественото нарушение се състои в нарушаване на правилото на чл.35 от АПК, съгласно което индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Съгласно цитираната и по-горе чл.41, ал.1 и ал.2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., „Допустими за подпомагане по екосхемата за намаляване използването на пестициди са площи, при които са приложени следните екологично насочени земеделски практики: 1. при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба, и/или 2. /доп. – ДВ, бр. 92 от 2024 г., в сила от 1.11.2024 г./ при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба и да се използват феромонови уловки или разрешени за употреба биологични агенти или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби)“. Според чл.41, ал.3 от същата Наредба, „Земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки и/или разрешени за употреба биологични агенти и/или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби) за заявените за подпомагане площи. Съгласно изр. 2-ро на чл.41, ал.3 Професионалната категория на употреба по ал. 1, т. 2 на продуктите за растителна защита се проверява „към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни“. Не е спорно, видно е и от доказателствата в административната преписка, че ЕТ „Б. М. - В. М.“ за процесната 2023 г. е закупил ПРЗ Бутизан 400 СК, с посочена Първа професионална категория. Изпълнителният директор на ДФЗ на два пъти е изискал от БАБХ да му се представи списък на разрешените за употреба в България ПРЗ, с уточнение кои от тях съдържат глифозат и кои са от Първа професионална категория, като е поискано тази информация да е актуална към юли месец 2023 г., именно предвид срока по чл.12, ал.1 от НАРЕДБА № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни и точно така е била подадена към ДФЗ. Според АС - Русе, независимо от липсата на достатъчно мотиви в оспореното УП, по същество административният орган е приел следното: Спазвайки „буквата на закона“, в случая разпоредбата на чл.41, ал.3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. според която „Професионалната категория на употреба по ал. 1, т. 2 на продуктите за растителна защита се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни“, изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното пред АС-Русе УП с отказ за подпомагане. Приел е, че ЗП е използвал ПРЗ Бутизан 400 СК, с посочена Първа професионална категория, а това прави искането за финансиране/подпомагане по Еко схема за намаляване използването на пестициди /Еко-НИП/ недопустимо, който извод на Изпълнителния директор на ДФЗ АС-Русе е приел, че е в нарушение на закона и целта му, по следните съображения: Съгласно Заповед №РД 11-1857/07.08.2023 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, от датата на издаването на заповедта се променя част от характеристиките на ПРЗ „Бутизан 400 СК“, като категорията на употреба от Първа професионална категория става на Втора професионална. От приложено към тези доказателства писмо от Асоциация за Растителна индустрия в България става ясно, че причината за тази промяна, не само по отношение на ПРЗ Бутизан 400 СК, а като цяло на ПРЗ от Първа професионална категория е не в промяна на съставки, а на основание критериите за определяне на категорията, съгласно Наредба за разрешаване. ПРЗ Бутизан 400 СК с посочена Първа професионална категория е преминал в по-лека такава, и то в същата стопанска година, само дни след приключване на срока за приемане на заявления за подпомагане на ЗП, като е прекатегоризиран не заради промяна на съставки в неговото съдържание, а поради административна промяна. От датата на издаване на Заповед №РД 11-1857/07.08.2023г. на изпълнителния директор на БАБХ до датата на изготвяне на УП изх. № 02-180- 2600/1347 от 01.06.2025 г. са изминали почти две години. Административният орган е следвало да съобрази тази промяна по отношение на ПРЗ Бутизан 400 СК и едва тогава да издаде уведомителното писмо. Този пропуск е на практика неизясняване от административния орган на факта на реалното влияние на ПРЗ, ползван от ЗП. Последното е преценено като нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК, защото с несъбирането на допълнително доказателства за изясняване на обективната истина, административният орган е нарушил и нормата на чл.36 от АПК. По тези съображения АС-Русе е приел, че обжалваният акт в оспорената му част е издаден и в нарушение на материалния закон и целта на закона. Решението е правилно като краен резултат. В УП - в таблиците и в коментара, са посочени различни правни основания за постановените намаления по интервенция Еко-НИП, които правят невъзможна преценката кое е конкретното правно основание за намаленията по тази интервенция, представляващи в конкретния случай пълен отказ за подпомагане. Доколкото в Таблица 19.2 се съдържат също множество данни за факти, не може да се разбере кой точно факт е дал основание за постановяване на обжалваната част от УП. Неоснователно е твърдението на касатора, изложено в касационната жалба, че намаленията по тази интервенция са постановени на основание чл.88, т.7 от Наредба №3/10.03.2023 г. - неспазване на изискване по глава втора, по силата на материалноправната норма на чл.87, т.3, което е основание за отказ да се признае право на подпомагане, тъй като съдържанието на УП и приложенията му са така формулирани, че води до невъзможност за преценка кое е конкретното правно основание за постановените намаления, което е самостоятелно основание за отмяна на УП поради липса на конкретни и ясни мотиви, както е посочил и АС- Русе. В уведомителното писмо, в Таблица 19.4, са посочени осем парцела, за които административният орган е приел, че представляват площи с констатирани несъответствия по Еко-НИП. Видно от Таблица 19.7-обработваеми земи: Размер на финансово подпомагане по Еко-НИП, е посочено, че допустимата площ на парцелите е 714.03 ха, като цялата тази площ е приета за санкционирана - за неспазване на условията за допустимост по интервенцията. Не става ясно защо административният орган при конкретно изброени осем парцели с констатирани несъответствия по Еко-НИП, е отказал подпомагане за всички заявени площи по тази интервенция. Касационната инстанция не споделя изложеното от касатора, че по отношение на тази еко схема „административният орган няма задължение да установява площ със спазени задължения по еко-схемата, което възниква при заявено подпомагане, базирано на площ и се състои в установяване на една площ от всички заявени парцели със спазени предварителни условия, за която се изплаща единна сума“. Разпоредбите на чл.41, ал.4 и ал.5 от Наредба №3/10.03.2023 г. са ясни - плащането е на хектар допустима земеделска земя, диференцирано според типовете земеползване - за обработваеми земи, за трайни насаждения и за постоянно затревени площи, като размерът на помощта се определя за онези от зявените хектари, които са допустими за подпомагане и за които са представени документи по ал.3 и са приложени земеделските практики съгласно ал.1. В ал.3 на чл.41 от Наредба №3/10.03.2023 г. е регламентиран изчерпателно и недвусмислено редът за извършване на проверка. След като административният орган стриктно спазва разпоредбата на чл.41, ал.2, изр.2-ро от Наредба №3/10.03.2023 г., съгласно която професионалната категория на употреба на продукта за растителна защита се проверява към последния ден на срока за подаване на заявление за подпомагане, то следва стриктно да спазва и разписания в чл.41, ал.3, изр.1-во от Наредба №3/10.03.2023 г. ред за доказване на земеделските практики. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено изцяло в сила. Разноски се претендират от ответника по касация, представляващи такива за адвокатско възнаграждение в размер на 2650 лв. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и такива следва да се присъдят в доказан по делото размер. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 2650 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.10.2025 г. На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да присъди претендираните разноски в евро, доколкото това е официалната парична единица в Република България, считано от 01.01.2026 г. Претендираната сума от 2650 лв. следва да се превалутира на основание чл. 11, ал. 2, 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ в съответствие с определеното в чл. 5 от ЗВЕРБ. Превалутирани претендираните разноски в евро възлизат на 1354,92 евро. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение като немотивирано и бланково се преценява за неоснователно от касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение