Определение № 10157 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8812/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Х. К. – гражданин на Германия, чрез адв. Йотов, срещу определение № 19662 от 20.05.2026 г., постановено по адм. дело № 326/2026 г. по описа на Административен съд София-град, поправено с определение № 25442 от 24.06.2026г. по същото дело, с което на основание чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело № 5140/2025 г. по описа на същия съд. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като предмет на двете производства са различни административни актове и не е налице преюдициалност между делата. Моли определението да бъде отменено и делото – върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът – главен архитект на район „Овча купел“, чрез гл. юрк. Петков, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли определението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - „Грийн сити инвестмънт“ ЕООД, [населено място], чрез адв. Щерева, оспорва частната жалба и моли определението да бъде оставено в сила. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съставът на административния съд правилно приема, че условията на чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК са изпълнени и са налице основания за спиране на производството по адм. дело № 326/ 2026г. по описа на съда до приключване на адм. дело № 5140/2025 г. по описа на същия съд, по което се разглежда спор с преюдициално значение. Производството по адм. дело № 326/ 2026г. по описа на Административен съд София град е образувано по жалба на Б. Х. К. срещу виза вх. № РОК25-ГР00-157/14.04.2025 г. за проучване и проектиране на нова многофамилна жилищна сграда с гаражи и подземен гараж в [УПИ] за „Жс и Тп“ ([ПИ]) кв. 42, м. „Овча купел - актуализация“, при параметри на застрояване за зона „Жг“, съгласно ОУП на СО, издадена на основание чл. 140, ал. 3 вр. с чл. 134, ал. 6 ЗУТ от главния архитект район „Овча купел“, Столична община. Същевременно е установено, че в същия съд е висящо адм. дело № 5140/ 20025г., по което същият жалбоподател оспорва заповед № РОК23-РА50-113/06.11.2023 г. на главния архитект на район „Овча купел“, с която е одобрено изменение на плана за регулация и застрояване (ИПРЗ) за УПИ ХХV-61, общ. трафопост с образуване на нов УПИ ХХV-61 –за „ Жс и Тп“, кв. 42 по плана на м. „Овча купел-актуализация“, за който се отнася и обжалваната виза. При тези факти първоинстанционният съд достига до правилния извод, че е налице връзка на преюдициалност между образуваните съдебни производства. Оспорената виза за проектиране е издадена на основание чл. 140, ал. 3 вр. с чл. 134, ал. 6 ЗУТ въз основа на ПУП- ПРЗ от 2023г. (заповед № РОК23-РА50-113/06.11.2023 г. на главния архитект на район „Овча купел“, Столична община), който не е влязъл в сила, тъй като е обжалван в производството по адм. дело № 5140/ 2025г. на Административен съд София- град. Преценката за допустимостта на оспорването срещу визата за проектиране е обусловена от наличието на действащ застроителен план за имота, тъй като визата допълва този план (чл. 140, ал. 3 вр. чл. 134, ал. 6 ЗУТ) без да променя характера и начина на застрояване в имота, предвидени с него. Следователно правният интерес и качеството на заинтересувано лице в хипотезите на чл. 131 ЗУТ на жалбоподателя, който се легитимира като собственик на обекти в сграда и титуляр на ограничено вещно право в имот, съседен на този, за който се отнася оспорената виза, могат да бъдат преценени едва след приключване на производството по адм. дело № 5140/ 2025г. с влязъл в сила съдебен акт. Възражението на частния жалбоподател, че съответствието на визата с материалния закон следва да се преценява към момента на издаването й, е такова по същество и не променя горните изводи относно наличието на висящ преюдициален спор, до чието приключване не може да се направи извод относно допустимостта на съдебното производство. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на определението. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на делото и надлежно заявената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответника - главен архитект на район „Овча купел“, частният жалбоподател следва да заплати на Столична община на основание чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от Закона за заплащане на правната помощ и чл.25, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ сумата 40,90 евро, съставляваща възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,