Определение № 324 от 03.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1909/2020 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1 ГПК Образувано е въз основа на подадената от Р. А. Д. и М. А. Д., двамата от [населено място] частна жалба с вх.№ 3744 от 22.05.2020г. против определение № 111 от 19.05.2020г. по ч.гр.д. № 1446/2019г. на Върховен касационен съд, в частта с която са осъдени да заплатят общо сумата от 3 040лв., разноски за заплатена държавна такса пред първа и втора инстанция, съобразно отхвърлената част от иска /Изрично в жалбата се съдържа изявление, че не се обжалва акта, в частта с която са осъдени да заплатят сумите от по 1 580лв., разноски за процесуално представителство пред СРС и СГС/. Считат обжалвания акт за неправилен и необоснован в посочената част, поради което желаят да бъде отменен досежно ½ от присъдената в тежест на ответника държавна такса от 2 000лв., определена с решението на СРС, тъй като същата реално не е била внесена, а и тя не се дължи от ищците. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира същата за допустима / подадена е в законоустановения срок и от лице което има правен интерес от обжалване/ и частично основателна. Съображенията: Обжалваното определение № 111 от 19.05.2020г. е постановено по реда на чл.248 ГПК, след постановяване на окончателен съдебен акт – решение № 189 от 17.10.2019г. по гр.д.№ 1446/2019г. от състав на ІV г.о. на ВКС. С посоченото решение е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.200 КТ за разликата над 25 000лв. до 50 000лв. за всеки един от двамата ищци. След направено искане от страна на касатора ЕТ „А.-Ц-Г. Д.” за присъждане на направените разноски съобразно уважената част от иска, съдът е постановил сега обжалвания акт, с който е осъдил настоящите жалбоподатели да платят на ЕТ сумите от по 1 580лв., разноски за процесуално представителство пред СРС и СГС и от 3 040лв., представляваща направени разноски от 2 000лв. за заплащане на държавна такса пред СРС и от 1040лв.,заплатена държавна такса пред СГС. Настоящият съдебен състав счита за основателно възражението на жалбоподателите за недължимост на сумата от 2 000лв. Разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството, като в случая се оспорва дължимостта само на разноските за държавна такса. В задължителната съдебна практика /вж.т.1 от ТР по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/ се приема, че от граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване, т.е. когато разноските са заплатени, съдът определя отговорността на страните за поемането им. В случая е безспорно, че определената от СРС /съразмерно присъдената от него сума/ държавна такса не е внесена. Отделно, в производството по чл.200 КТ, съгласно чл.83, ал.1 т.1 ГПК ищците не внасят държавна такса, като отговорността за заплащането й е на работодателя. Липсата на реално плащане на конкретната сума от 2 000лв. и факта, че ищците са освободени от заплащането й, налагат отмяна на обжалвания акт в тази част. Доколкото сумата от 2080лв., държавна такса пред въззивния съд е внесена от ЕТ „А.-Ц-Г. Д.” и с оглед изхода на спора /искът е уважен до размер на ½ част/, касаторът има право да получи ½ от направените от него разноски, което обуславя правилността на обжалвания акт досежно останалата присъдена сума от 1040лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение