Решение № 1603 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8976/2018 г.

Решение № 1603 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8976/2018 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Велико Търново и ЕТ "Мираж – Х. Цеков", гр. Плевен, чрез адв. Ботева, срещу решение № 193/09.05.2018 г., постановено по адм. д. № 649/2016 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което частично е отменен ревизионен акт № Р-04001515009246-091-001/26.05.2016 г., поправен с ревизионен акт за поправка № П-04001516112330-003-001/20.06.2016 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 264/29.08.2016 г. от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-Велико Търново /ОДОП/ обжалва решението в частта, с която е отменен РА за определения ДДС в размер над 29 506, 82 лева и съответните лихви за забава и вноски за ЗО над 311, 15 лева, заедно с лихвите. Поддържа, че атакуваното съдебно решение е частично недопустимо, а в останалата си обжалвана част неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът се е произнесъл свръхпетитум по отношение на задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.01.2010 г. до 30.11.2010 г., ведно със съответните лихви, който не попада в обхвата на ревизията, както и относно потвърдените задължения за ЗО за 2013 г. в размера над установения с РА. Счита, че формираните изводи са необосновани, вътрешно противоречиви и се базират само на заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза. Счита, че спорът не е изяснен напълно, тъй като съдът не е анализирал събраните в хода на ревизията писмени доказателства, касаещи процесните доставки за всеки един от доставчиците. Според касатора по делото е безспорно установено, че за ревизираните периоди от регистрирани по ЗДДС лица са издадени фактури с получател ЕТ "Мираж – Х. Цеков", част от които не са отчетени в счетоводството на едноличния търговец. В тези насоки развива подробни аргументи в жалбата, като претендира отмяна на решението в обжалваната част. Обжалва решението и в частта на присъдените разноски, като счита, че съдът неправилно ги е присъдил по компенсация, без да е имало такова искане от страните, поради което претендира отмяна на решението и в частта за разноските. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции общо 2 923, 56 лева. Касационна жалба е подадена и от ЕТ "Мираж – Х. Цеков", гр. Плевен, против решението в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена. Поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон. Счита, че не са събрани доказателства за осъществени от ЕТ последващи продажби на стоките, предмет на спорните фактури, които да обосноват наличие на доход. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде отменен РА, като му бъдат присъдени направените разноски. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител, дава заключение за основателност на касационната жалба на Директора на "ОДОП" и неоснователност на касационната жалба на ЕТ "Мираж – Х. Цеков". Върховен административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни основания, както и валидността и допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Велико Търново е бил ревизионен акт № Р-04001515009246-091 -001/26.05.12.2016 година, поправен с ревизионен акт за поправка № П-04001516112330-003-001/20.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 264/29.08.2016 г. от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново, с който на ЕТ "Мираж – Х. Цеков", са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.12.2010 г. до 31.12.2014 г., в размер на 60 315, 11 лева главница и лихви в размер на 20 707, 41 лева. С ревизионния акт са определени и вноски за здравно осигуряване в размер на 313, 45 лева главница и лихви в размер на 71, 57 лева. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отменил ревизионния акт в частта му, с която е определен ДДС в размер над 29 506, 82 лева и съответните лихви и вноски за ЗО над 311, 15 лева заедно със съответните лихви. За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, но е приел, че неподписаните от получателя - жалбоподател фактури, не обективират реални доставки, при положение, че от данъчните органи не са ангажирани доказателства в тази насока, поради което правилно не са осчетоводени от ревизираното лице. След като жалбоподателят не е получил стоките по процесните фактури, то според съда не е възможно последващото им разходване и генериране на укрити доходи, водещо до начисляване на задължения за ДДС. Като се е позовал на проведената съдебно-графологична експертиза е направил извод, че следва да бъдат потвърдени допълнителните задължения за ДДС само по фактурите, които се доказва да са подписани за получател от ЕТ или негов служител. Въз основа на приетата съдебно-икономическата експертиза е установил дължимият размер на ДДС и вноски за ЗО за периода от 01.01.2010 до 31.12.2014 г. Така постановеното решение е частично недопустимо и неправилно. По жалбата на Директора на "ОДОП": Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Основателни са възраженията за недопустимост на обжалваното решение в частта, с която съдът се е произнесъл относно установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.01.2010 г. до 30.11.2010 г., ведно със съответните лихви, както и оспорването на решението относно установения размер на вноските за здравно осигуряване. Видно от ревизионен акт № Р-04001515009246-091-001/26.05.2016 г., и РД към него, ревизията обхваща данъчни периоди по ЗДДС от 01.12.2010 г. до 31.12.2014 г. За тези периоди с РА са установени допълнителни задължения за ДДС и ЗО, потвърдени впоследствие и от решаващия орган. Административният съд е бил сезиран от ревизираното лице с жалба срещу цитирания ревизионен акт в неговата цялост. Позовавайки се на съдебно-икономическата експертиза, съдът е определил задължения за ДДС за данъчни периоди 02, 03, 04 и 05. 2010 г., които са извън обхвата на ревизията. ДОПК не дава правомощие на съда да установява задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, дори безспорно да се установява основание за начисляване на такива. Правомощия да определят данъчни задължения имат само органите, предвидени в процесуалния закон, по посочения в него ред. Поради изложеното, решението в тази част е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Неправилно е решението в частта, с която са потвърдени задължения за задължително здравно осигуряване в размер, който надвишава установеното на лицето с РА. С РА за 2013 г. са установени задължения за ЗОВ в размер на 87, 15 лева и лихви в размер на 2, 99 лева. Същите съгласно заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза възлизат на 190, 55 лева и лихви в размер на 40, 14 лева. Възприемайки заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, което е изчислило за 2013 г. по-висок размер на изравнителната вноска от този, установен с РА, съдът е нарушил основен процесуален принцип, а именно забраната за влошаване положението на жалбоподателя. По тези съображения, решението следва да бъде отменено в частта, с която се установяват задължения за ЗОВ за целия ревизиран период в размер над 207, 75 лева. В останалата обжалвана от Дирекция "ОДОП" част решението е валидно, допустимо и правилно. Не е налице твърдяното от касатора противоречие в мотивите на съда. Съдът е приел за безспорно доказано основанието за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК, доколкото събраните доказателства обосновават обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. От това не следва извод, че по всички фактури не дали отражение в счетоводството на ревизираното лице е генериран приход, който е укрит и за който следва да бъде начислен ДДС. Правилно съдът е счел за недоказани част от доставките, фактурирани от процесните доставчици, като е мотивирал извода си с неподписването на фактурите от представител на ревизирания ЕТ и липсата на съпътстващи документи, обосноваващи действително извършена доставка. Настоящият състав счита, че за неподписаните, приети като неотразени в счетоводство на РЛ, фактури, органите по приходите не са мотивирали в достатъчна степен основанието за начисляване на данък по ЗДДС. В съответствие с трайната практика на ВАС съдът е приел, че следва да бъдат взети предвид само фактурите, подписани за получател от представител на ревизираното лице. Действително липсата на подпис за получател сама по себе си не е обстоятелство, изключващо осъществяването на сделките, тъй като в чл. 7, ал. 1 ЗСч не съществува изискване за посочване на такива данни за получателя по доставката, но следва да бъде преценено заедно с липсата на категорични доказателства за действително осъществена доставка. Независимо, че съдът не е обсъдил събраните в хода на ревизията писмени документи за всеки доставчик поотделно, този пропуск не е съществен, тъй като не опорочава крайния правилен извод на съда. Още повече, че процесните фактури са били оспорени от ревизираното лице, а в тежест на ответната страна е било да докаже тяхната автентичност и истинност. При проведеното по чл. 193 ГПК производство това не е сторено за част от процесните фактури, поради което правилно по отношение на неподписаните за получател фактури съдът е приел, че не обективират действителни търговски взаимоотношения между доставчика и ЕТ и не следва да бъдат взети предвид. По жалбата на ЕТ "Мираж – Х. Цеков": В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдът не е анализирал всички доказателства в съвкупност и поотделно, поради което е формирал убеждение, противоречащо на реалната фактическа обстановка. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 са подкрепени със събраните доказателства. Както вече беше изложено по-горе, в настоящия случай безспорно е доказано основанието за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК, доколкото събраните доказателства обосновават обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Следователно в тежест на ревизираното лице е да обори установеното в РД и РА от приходната администрация. От проведената съдебно-графологична експертиза се установява наличието на подписани за получател от страната на представител на ревизираното лице фактури, които не са отразени в счетоводството на ЕТ. Трайно е разбирането в практиката на ВАС, че подписването на фактурата за получател, в случаи като процесния, представлява признаване на неизгодния за получателя по фактурите факт на получаване на стоката. Това обстоятелство, преценено заедно със събраните от приходната администрация при насрещните проверки документи от преките доставчици, както и при липсата на оборване на констатациите в РА води до извод за наличие на действителни стопански операции по тези фактури, съответно за генериран приход, при последващата реализация на стоките, който е бил укрит. Като е достигнал до същия извод, съдът е постановил правилно решение, което в тази част следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора Д "ОДОП" – Велико Търново има право на разноски в размер на 1 077, 05 лв., съобразно оставената в сила част от РА, а ЕТ "Мираж – Х. Цеков" има право на разноски в размер на 4 152, 76 лв., съобразно уважената част от жалбата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,