Определение № 121 от 03.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1541/2014 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 26.04.2013г. на Й. В. И.. Ответникът Д. Н. Ж., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че молбата е недопустима. С разпореждане от 14.03.2014г. ВКС е оставил без движение молбата за отмяна на Й. В. с указания в седмичен срок от получаване на съобщение за това да посочи мотивирано кой съдебен акт иска да бъде отменен и на кое правно основание. С молба от 02.04.2014г. Й. В. е заявил, че иска отмяна на влязлото в сила решение от 04.04.2013г. по ч.гр.д.№627/2012г. на ВКС, І г.о. на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като не му е дадена възможност да участвува редовно при разглеждане на делото пред първата инстанция. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното: Молбата за отмяна не следва да бъде допусната за разглеждане по същество. С атакуваното решение от 04.04.2013г. по ч.гр.д.№627/2012г. ВКС, І г.о. е отменил определение от 20.06.2012г. по ч.гр.д.№9897/2011г. на ГС София, като е постановил да се издаде дубликат на изпълнителен лист в полза на Д. Н. Ж. въз основа на решение от 10.07.2003г. по гр.д.№9652/2000г. на РС София и е потвърдил определение от 22.10.2012г. по ч.гр.д.№9897/2011г. на ГС София, с което е оставено без уважение искането на Й. владов за изменение на определението от 20.06.2012г. в частта за разноските. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че молбата за отмяна не следва да бъде разгледана по същество. Не е налице мотивирано основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, което може да бъде предмет на извънредно средство за контрол. Предмет на отмяна по на чл. 303 ГПК е влязло в сила решение, което се ползува със сила на пресъдено нещо по отношение на разрешен с него спор. Както правната доктрина, така и съдебната практика са категорични, че дори когато са постановени в рамките на съдебен спор, актовете на съдилищата, с които не се разрешава спор между страните, не могат да бъдат отменяни по реда на чл.303 и сл. ГПК. Производството по издаване на дубликат на изпълнителен лист по реда на чл.409 ГПК и за изменение на определение в частта му относно присъдени разноски е извън приложното поле на извънинстанционния контол по чл.303 и сл. ГПК, а и на молителят е предоставен от закона и исков път на защита - чл.409, ал.5 ГПК. С Постановление на ПВС№2/29.09.1977г. е пояснено, че на отмяна подлежат съдебните актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо - такива, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Ето защо при липсата на съдебен акт подлежащ на отмяна настоящата молба не следва да се допуска до разглеждане по същество на основание чл.307, ал.1 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът