Определение № 215 от 20.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1737/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от [фирма] срещу решение от 05.05.2011г. по гр.д.№ 83/2008г. на АС Пловдив,с което са уважени искове с правно основание чл.250 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Жалбоподателят [фирма], чрез процесуалния си представител твърди, че с решението съдът се е произнесъл по процесуален и материалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата - основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Ответникът Д.А. “Д. р. и в. з.” в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., констатира следното: Производството е по търговски спор по смисъла на чл.365, ал.1, т.1 ГПК. Същото неправилно е образувано за разглеждане като такова по граждански по спор. В. решение е постановено по иск за парично вземане, като ищецът е твърдял, че по силата на договор съхранителят - настоящ жалбоподател е поел задължение за пазене на материали срещу възнаграждение. [фирма] е търговец и съгласно чл.286, ал.3 ТЗ сделката е търговска /в този смисъл е и даденото разрешение в определение № 641 от 29.09.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 532/2011 г., I т. о., ТК на ВКС/. Поради търговския характер на сделката и образуваното дело е търговско. Ето защо делото следва да се прекрати пред Гражданска колегия на ВКС и да се изпрати за разглеждане от Търговска колегия на ВКС. Предвид изложените съображения, съдът