Решение № 6397 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11806/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. М., гражданин на Афганистан, подадена чрез адвокат К. Кръстева от САК, в качеството й на служебен защитник, срещу Решение № 33529 от 14.10.2025г., постановено по административно дело № 8618/ 2025г. по описа на Административен съд– София- град (АССГ). В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Смята се за необоснован извода на съда, че липсват основания за предоставяне на закрила, което е в противоречие с въведеното в закона изискване за пълно и всестранно изследване на обстановката в страната на произход. Иска отмяна на съдебното решение и постановяването на друго, с което делото да се върне за ново разглеждане. Ответникът– Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) в открито съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрисконсулт Хичовски, моли за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и да се остави в сила първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт- Решение № 33529 от 14.10.2025г., постановено по административно дело № 8618/ 2025г. по описа на Административен съд– София- град е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Х. М., гражданин на Афганистан, подадена срещу Решение № 4153 от 21.07.2025г. на Председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. За да постанови оспореният резултат, адм. съд приел за установено, че Х. М. напуснал Афганистан преди 15 месеца нелегално и минал транзит през Пакистан, след това заминал за Иран, където останал за 2 месеца и тръгнал към Турция, където бил около 1 година в лагер за настаняване на бежанци. След освобождаването му от този лагер заминал за България и около 3 месеца преди горецитираното интервю пристигнал на българска територия, като крайната му цел е била да стигне до Сърбия. На 09.06.2025 г. е била изготвена докладна Записка с вх. № ВР-1654, видно от която Х. М. не изчаква края на административното производство за предоставяне на международна закрила, а напуска самоволно общежитието на отдел ПМЗ - Военна рампа, където е бил настанен. Същевременно неговото семейство– майка, петима братя и две сестри - живеят в Афганистан. Решаващият съд за да отхвърли жалбата от правна страна приел, че административният акт е издаден от компетентен орган– Председателя на ДАБ, при спазване на административно производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и съобразено с целта на ЗУБ. Преценил за правилен изводът на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Изложил съображения, че липсва осъществено преследване или съществуване на риск от такова преследване. След извършена преценка на фактите от бежанската история, приел, че причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. На следващо място решаващият съд е счел, че решението на административния орган е законосъобразно в частта за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Преценявайки бежанската история на жалбоподателя и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Афганистан е приел, че липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, в съответствие с критериите на чл. 146, т.1- т.5 от АПК. Съобразно изяснената фактическа обстановка и при приложение на относимата правна уредба са изложени обосновани и логични правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя- чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Правилен е извода на първостепенния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Лицето не е преследвано, заради неговата религия и етническа принадлежност. Събраните по делото доказателства в своята съвкупност обосновават извод, че касаторът е икономически имигрант, което не съответства на изтъкнатите причини в заявлението за предоставяне на статут. Той се е насочил към Сърбия, откъдето да продължи напред, единствено по икономически причини. Правилно решаващият съд на база събраните доказателства е приел, че по отношение на чужденеца, не съществуват реални заплахи, той не e имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. От събраните доказателства се установява, че за Х. М. основната причина за напускане на Афганистан, е целта му е да достигне до Сърбия, откъдето да продължи напред към Западна Eвропа. Обосновани са изводите на адм. съд за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на лицето за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. Предвид данните, съдържащи се в делото липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението на административния съд е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени и съпоставени всички данни от приетите писмени документи. Административният съд е анализирал всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Изследвал е всестранно бежанската история. Анализирал е и събраните в хода на административното производство обстоятелства, свързани с личната история на лицето. Липсват данни, че е бил изложен или за него да е съществувал бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал.1, т. 1 и т.2 ЗУБ. Съдът намира за неоснователни касационните възражения против правилността на първоинстанционното решение с оглед непълнотата и липсата на изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства. Решаващият съд точно, и коректно е обсъдил данните от бежанската история на лицето. Установените факти са правилно интерпретирани, като е обсъдено доброволното напускане от страната на произход. От административния орган не са допуснати нарушения по чл. 35 и чл. 36 АПК - събрани са наличните по случая доказателства, изяснени са всички заявени от кандидата обстоятелства във връзка с индивидуалното му положение. В проведеното административно производство е спазено изискването на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, при произнасяне по молба за международна закрила да бъдат преценявани всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, държавата му по произход и възможността лицето да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие. Посочената причина за напускане на държавата по произход твърдяна в интервюто пред административния орган е, поради причини от личен, социално– икономически характер. Според нормите на международното право Афганистан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи за неприложимост на разрешенията, дадени в Решение С-465/ 2007г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Решаващият съд точно, задълбочено и обстойно е анализирал събраните доказателства по отношение на обстановка в страната на произход на жалбоподателя. Социалното положение в Афганистан, поради политическата стабилност в редица аспекти има положително развитие. От представената в настоящото съдебно производство актуална Справка МД – 02 – 180/ 07.05.2026 г. за положението в Афганистан е видно, че след поемане управлението на страната от талибаните, ситуацията със сигурността е подобрена и се поддържа вътрешна стабилност. Макроикономическото управление е по- добро от очакваното, с наличието на стабилен обменен курс, ниска инфлация, ефективно събиране на приходи и нарастващ внос и износ. Жалбоподателят не е предоставил на административния орган или на съда публично известна информация, която да е различна от информацията в справките и от която да се направи извод, че завръщайки се на територията на Афганистан, той ще бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства поради безогледно насилие, което да сочи на необходимост от предоставяне на хуманитарна закрила. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,