Определение № 131 от 28.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 657/2010 г.

Производството пред ВКС е образувано във връзка с определение на Районен съд /РС/, гр.Монтана, по НАХД №40357/2010г., за преценка на основанията за промяна на общата местна подсъдност по чл.43, т.3 НПК. В съдебния акт от 04.10.2010 година са изложени съображения, сочещи на обстоятелството, че с оглед изискванията на чл.29, ал.2 от процесуалния закон и отвеждането на съдии, обосновано от законовите предпоставки на визираната разпоредба, е изчерпан щатният състав на компетентния орган, създаващо процесуална пречка за разглеждане на делото. В писмено становище прокурор от Върховната касационна прокуратура аргументира позиция за наличие на условията, регламентирани в чл.43, т.3 НПК за определяне на друг, равен по степен съд, който да разгледа делото. Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение, съобразявайки се с определението на РС-Монтана и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното: Съдебното производство по НАХД №40357/2010г. на Монтанския РС е инициирано с жалба на О. И. срещу наказателно постановление №23 от 17.03.2010г. на Началника на РПУ-Монтана, с което му е наложена ГЛОБА в размер на 400 лева за административно нарушение по чл.315, ал.1, т.1 от КЗ. В хода на подготвителните действия, предхождащи провеждане на открито съдебно заседание е установено, че жалбоподателят упражнява адвокатска професия и е член на Адвокатската колегия в гр.Монтана. Очертаната фактология не обуславя юридически изводи за процесуални пречки от абсолютен характер за участие в съдебния състав, регламентирани в чл.29, ал.1 НПК, но индицира на съмнения за предубеденост и заинтересованост при решаване на казуса, като с оглед обезпечаване безпристрастност при реализиране на правосъдието, определените съдии-докладчици са се отвели от разглеждане на делото. Видно от приложения акт от 04.10.2010 година след направените самоотводи е изчерпан щатният състав на съда, оправомощен да се произнесе по жалбата, което е мотивирало направеното искане до ВКС за промяна на подсъдността, с правно основание чл.43, т.3 НПК. Настоящият касационен съдебен състав, намира искането за основателно. Фактическите констатации, сочещи на процесуална недопустимост за разглеждане на делото от съдиите от Монтанския РС, поради извършена съдопроизводствена дейност, субсумираща се от правните норми на чл.31, ал.1, вр.чл.29, ал.2 НПК, логическа последица от която е изчерпването на щатния състав на съда, обосновават заключението за необходимост от промяна на общата местна подсъдност по НАХД№40357/2010г. За бързото, ефективно и своевременно обезпечаване присъствието на процесуалните субекти и участници в съдебно заседание при осъществяване на предстоящите съдопроизводствени действия в административно-наказателния процес, и с оглед фактите по делото за местоживеенето на жалбоподателя О. И., като компетентен да разгледа настоящия казус, ВКС определя РС-Враца. По изложените съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, счита че са налице условията на чл.43, т.3 НПК за разглеждане на делото от друг, еднакъв по степен съд, поради което