Определение № 4199 от 22.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3159/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от Н. П. З., гр. София, чрез проц. му представител адв. Л. Борисова и е против определение № 2558 от 23 януари 2025 г., постановено по адм. д. № 11504/2024 г. по описа на Административен съд София град, в частта с която е оставена без разглеждане жалбата Н. П. З. и е прекратено производството по делото по отношение на същия. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 158, ал. 3 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на Н. П. З. против виза за проектиране от 24 октомври 2023 г. на главния архитект на Столична община, поради недопустимост и е прекратено производството по делото по отношение на Н. З.. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. За да прекрати производството по делото, образувано по жалбата, съдът е приел, че въпреки дадените указания с разпореждане от 06 декември 2024 г. за представяне на доказателство за заплащане на д. т. в размер на 10 лева по сметка на АССГ - не са отстранени нередовностите на жалбата в указания за това законов срок, който е 23 декември 2024 г. Прието е от съда, че жалбоподателят е редовно уведомен на 15 декември 2024 г., чрез залепени уведомления по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК, поради неоткриването му за втори път на посочения в жалбата адрес. Така постановеното определение е правилно. При постановяване на същото, административният съд е изложил верни правни изводи. В тази връзка неоснователни са доводите от частната жалба. Следва да се отбележи, че още в първоначалната си жалба си до Административен съд София град, З. изрично е посочил постоянния си адрес, на който впоследствие, чрез залепване, е бил уведомен по реда на чл. 18а, ал. 9 за разпореждането, тъй като не е открит два пъти на дати 02 декември 2024 г. и 09 декември 2024 г. По реда на чл. 18а, ал. 9 АПК се извършва уведомяването в случай, че страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, какъвто е настоящият случай. Съгласно чл. 158, ал. 1 АПК когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1 и чл. 151, те се оставят без движение, като на оспорващия се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок. Ал. 3 на посочената разпоредба предвижда, че ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1, жалбата или протестът се оставя без разглеждане с разпореждане на съдията-докладчик. В конкретния случай на частния жалбоподател е указвано отстраняването на нередовност в жалбата по чл. 151, т. 3 АПК. Това е направено с разпореждане от 06 декември 2024 г., връчено на З. на 15 декември 2024 г., по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК, като срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 23 декември 2024 г. В дадения му срок жалбоподателят не е представил квитанция за платена държавна такса. Т. е. не е отстранил нередовностите по чл. 151, т. 3 АПК. Поради това законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл. 158, ал. 3 АПК Административен съд София град е прекратил производството по делото. Не е налице нарушение на съдопроизводствените правила. Както бе посочено, съдът е дал изрични указания за внасяне на определена държавна такса, а именно 10 лева, а не 50 лева, както твърди частният жалбоподател, в указан срок, които указания са съобщени на същия по установения ред, но не са изпълнени. Предвид, че обжалваното определение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав