Определение № 62 от 16.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6311/2015 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Молителят [фирма] иска да бъде допълнено определение № 952/22.12.2016 по настоящото дело в частта за разноските, тъй като в отговора на касационната жалба е поискано юрисконсултско възнаграждение. Молителят претендира възнаграждението да бъде определено в минимален размер 2.235,26 лева според цената на иска съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения. Ответникът по молбата Й. И. Г. прави отвод за нейната недопустимост, тъй като не е представен списък на разноските и евентуално я оспорва, като счита, че минималният размер на адвокатските възнаграждения не е посочен в закона като критерий за определяне на юрисконсултското възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че определението е постановено и влязло в сила на 22.12.2016 г., а молбата за допълването му в частта за разноските е постъпила с вх. № 395/16.01.2017, намира, че тя е подадена в срок, редовна е и е допустима. Разгледана по същество молбата е основателна. Съдът, като констатира, че в подадения отговор на касационната жалба молителят е поискал разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, а в постановеното определение, с което не е допуснато касационното обжалване, е пропуснал да се произнесе по така направеното искане, намира, че разноски се дължат в размер на 500,00 лева, не според минималния размер на адвокатското възнаграждение с оглед паричната оценка на предмета на делото, а според адвокатското възнаграждение за свършената работа „изготвяне на отговор на касационната жалба” с оглед фактическата и правна сложност на делото по чл. 9, ал. 3 НМРАВ. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение