Решение № 3412 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11501/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 30897 от 23.09.2025 г., постановено по адм. дело № 432 по описа на Административен съд София-град от 2022 г., е отменен ревизионен акт № Р-22220620000804-091-001/27.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „ОДОП” гр. София, с който на „Фанита – Т“ ЕООД, са определени допълнителни задължения по ЗДДС общо в размер на 363 815.31 лв. главница и лихви за забава в размер на 62 892.50 лв.; За определените допълнително задължения по ЗДДС за д.п. от м.05.2019 г. до м.12.2019 г. и за м.01.2020 г., в размер на 42 030.01 лв. главница и лихви за забава в размер на 9 608.93 лв. жалбата срещу ревизионния акт е отхвърлена. И двете страни са останали недоволни от постановеното съдебно решение и са го обжалвали в срок. Дректорът на Дирекция „ОДОП” гр. София обжалва решението в частта, с която е отменен ревизионния акт. Изложени са доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорен е изводът на съда, че от събраните по делото доказателства се установява реалност на ВОД. Според касатора адресите на разтоварване по доставките към VICTORIA EXPORT LTD са извън територията на Великобритания. Няма данни кой е последния и реалния получател на стоката във Франция, Италия, Испания, Португалия, както и дали са регистрирани за целите на данък върху добавената стойност лица там. Липсва писменото потвърждение за реалното получаване на стоките на посочения във фактурата адрес: получател - име, подпис, дата и място на получаване, име на лицето, предало стоките. В процесните ЧMP е посочено място на товарене София, България и място на разтоварване различни от посочения адрес във Великобритания, Лондон, но не са конкретизирани, както обектът, от който се товари, така и обектът, на който се разтоварват фактурираните доставки. Според касатора, след извършена проверка в „Справка за платени пътни такси“ на Агенция Митници за установяване на преминаванията на посочените в транспортните документи МПС е установено, че превозни средства с посочените регистрационни номера не са преминавали границата на Република България на съответните дати. В касационната жалба са изложени съображения, че така установената фактическа обстановка и констатираните непълноти в представените документи са приети безкритично от първоинстанционния съд, като в резултат на това са формирани грешни правни изводи. Касаторът твърди, че ревизионния акт е законосъобразен и в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 28 899,89 лв. за данъчни периоди м. 06.2019 г., м. 07.2019 г., м. 09.2019 г., м. 10.2019 г. и м. 11.2019 г. Изводите на съда са в противоречие на установено е от органите по приходите, че в дневниците за покупки на „Фанита - Т“ ЕООД за цитираните данъчни периоди са отразени дублирани митнически декларации с общ размер на ДДС 28 899,89 лв., издадени от различни чуждестранни лица. Счита, че ревизираното дружество е упражнило неправомерно два пъти данъчен кредит по дублираните фактури. Съдът се е позовал на решения на Агенция „Митници“, но не е посочил конкретно, какви суми, по кое решение, по коя МД са довнесени дължимите данъци. Според касатора, съдът е отменил ревизионния акт без да е изложил мотиви, за данъчни периоди м. 12.2019 г. и м. 01.2020 г., в които е доначислен данък на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС в общ размер на 200 124, 63 лв. във връзка с констатация за извършени продажби на установени липси на стоки. Констатираните липси на стоки представляват извършени продажби на територията на страната, които не са документирани и за тях следва да се начисли ДДС. При определяне на дължимия ДДС е взета предвид надценката, която ревизираното лице прилага при продажбата на стоките. Иска решението да бъде отменено в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в общ размер на 43 436,62 лв. и 1700 лв. разноски за платена държавна такса. Ответникът по тази касационна жалба - „Фанита-Т“ ЕООД я оспорва. В проведено открито съдебно заседание, процесуалният представител на ревизираното лице твърди, че не е взела становище по отношение на доставките на дружеството, извършени от Китай, като в тази връзка пред ВАС е представил решение № 12752/25.11.2024 г., в което съдът се е произнесъл именно за дължимостта на ДДС-то на стоките внесени от Китай. Същите декларации са анализирани и обсъждани от страна на НАП, като независимо от това решение, съдът е постановил правилно решение в тази част, което следва да бъде потвърдено. Счита, че претендираните разноски от НАП са прекомерни. Втората касационна жалба е подадена от „Фанита-Т“ ЕООД и с нея се оспорва решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионния акт. Касаторът твърди, че в тази част решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. За неправилен счита извода на съда, че дружеството няма право на данъчен кредит щом насрещната страна по сделката декларира различен обем доставки. Касае се за доставки на услуги, свързани с логистика, във връзка с внос на стоки от КНР. За тези доставки дружеството е издало протоколи по чл.117 от ЗДДС за получени услуги, с които е начислил ДДС. Протоколите са отразени в дневника за продажбите, дневника за покупките и в СД за периода. Това се потвърждава и от първоначално изготвената ССЕ. Намира, че след като ревизираното лице е декларирало сделките пред НАП, след като е начислил ДДС върху тях и го е заплатило, то за него възниква и законовото основание да ползва и данъчен кредит. Счита, че разминаванията на декларираните от двете дружества обеми не водят до извода за липса на доставки, а още по-малко и на липса на право на данъчен кредит. Иска решението да бъде отменено в обжалваната му част, като вместо него бъде отменен ревизионния акт. Претендира разноски по делото за двете инстанции, съобразно представен списък. Ответникът по тази касационна жалба – директора на Дирекция „ОДОП“ гр. София я оспорва и намира, че е неоснователна. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. София и неоснователност на касационната жалба на „Фанита-Т“ ЕООД. Предлага в този смисъл да бъде постановено съдебно решение. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби, направените от страните оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирани страни, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото им съобрази следното: С процесния ревизионен акт, издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „ОДОП” гр. София, на дружеството са определени допълнителни задължения по ЗДДС общо в размер на 405 845,32 лв. главница и лихви за забава общо в размер на 72 501,43 лв. По делото не е било спорно, че през ревизираният период дружеството е извършило доставки с място на изпълнение на територията на страната, облагаеми със ставка 20 на сто. За същия период е декларирано получаване на услуги от лица регистрирани в други държави членки на Европейския съюз, за които на основание чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, данъка е изискуем от получателя. За тези доставки е начислен ДДС, като са издадени протоколи по чл.117 от ЗДДС. За ревизираният период са декларирани ВОД на стоки, придобити чрез внос от Китай. Ревизиращите органи приели, че за проверяваните данъчни периоди 01.05.2019 г. - 31.01.2020 г. са издадени фактури за извършени продажби на стоки (с произход внос от Китай) със ставка 20%. Общият размер на данъчните основи на тези доставки е 7 509 685,10 лв., за които по реда на чл.86 от ЗДДС е начислен ДДС общо 1 501 937,01 лв. За периодите м.09.2019 г. и м.10.2019 г. е деклариран ВОД на стоки (с произход внос от Китай) - дрехи, обувки предмети за бита и аксесоари на територията на ЕС. Клиентите са от Великобритания и Унгария. За периодите от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г. са декларирани доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, с място на изпълнение на територията на друга държава членка общо в размер 86 313,13 лв. По отношение на ВОД на стоки с получатели VIKTORIA EXPORT LTD с VIN GB268460380 и LUCKY AND PRECIUS KFT c VIN HU23851003, приходните органи са приели, че не се установява безспорно, че стоката е превозена до адреси в ЕС. В оригиналните транспортни документи, предоставени от „Фанита-Т“ ЕООД липсват подпис, печат и дата на получателя, чрез които писмено да се потвърди получаването на стоката. Прието е, че стоките са реализирани в България и на основание чл. 6, ал. 1, чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, е прието, че доставката е облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. На основание чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 1, т. 1, чл. 67, ал. 1 и чл. 53, ал. 3 от ЗДДС е начислен данък със ставка 20 % за д.п. м.08, 09 и 10.2019 г. По отношение на доставки на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка на ЕС приходните органи са приели, че за данъчни периоди от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г. са декларирани от ревизираното лице доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, с място на изпълнение на територията на друга държава членка общо в размер на 86 313.13 лв. по 11 бр. фактури, издадени към немското дружество „Индустриъл Контрактинг“ ГМБХ, с предмет – услуги. От ревизиращият екип е извършена справка в ПП VIES - Справка за съпоставени данни за ВОП и получени услуги, декларирани от чужди търговци и данни от VIES декларациите, подадени от български задължени лица (на ниво L2, в евро). Установено е, че соченият за получател на услуги от „Фанита-Т“ ЕООД от своя страна не е декларирал получаването на такива. Тъй като ревизираното лице не притежава документи, които да докажат наличието на доставка по смисъла на чл. 21, ал.2 от ЗДДС, ревизиращия екип е приел, че не е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС и не са налице основанията на чл.113 от ЗДДС за издаване на фактури. Във връзка със събраните документи и доказателства е прието, че няма издадени фактури с такива номера към немското дружество, няма отчетени приходи по тях, няма доказателства за плащане от немския контрагент респективно няма осъществени такива доставки от ревизираното лице към немското дружество Индустриъл Контактинг Гмбх. Приходните органи са посочили, че установените факти не водят до корекция в начисления ДДС за дружеството. За периода на ревизията са осъществявани облагаеми доставки със ставка 20 %, представляващи продажба на стоки с разнообразен характер, внесени от Китай. За реализирания оборот е начисляван ДДС съгласно изискванията на чл. 86 от ЗДДС. За ДДС по посочените фактури се дължи лихва и ревизиращият екип е начислил лихви на основание чл. 175, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ от датата на която данъкът е станал изискуем до датата на извършване на корекция през м.03.2021 г. Изчислените лихви са подробно описани в данъчните периоди, за които са дължими. Относно фактури, издадени към ИНЖ Инокс Груп ЕООД, на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС за данъчни периоди м.12.2019 г. и м.01.2020 г.органите по приходите са начислили ДДС за неотчетени продажби по 5 бр. фактури в размер на 11 411,72 лв. При справката за обявени покупки от регистрирани по ЗДДС лица от ЗЛ е установено, че ревизираното дружество е декларирало фактура № 0000000525/31.10.2019 г. на стойност 2 594,20 лв. и ДДС 518,84 лв. с получател „О ЕН ДЖЕЙ“ ООД, а в справката същата фактура е с получател „ДЗЪН 2018“ ООД. Констатирано е, че една и съща фактура с еднакви стойности е била осчетоводена в дневниците за покупки на две различни юридически лица. Ревизираното дружество е декларирало фактура № 0000000650/30.12.2019 г. на стойност 4 949,65 лв. и ДДС 989,93 лв. с получател „КАРНЕ 2019“ ЕООД, а я е включило в дневника за продажби в справката за данъчен периода 01/2020 г., за което ревизиращият екип е определил лихва, на основание чл.175, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ от датата на която данъкът е станал изискуем до датата на извършване на декларирането на данъка. По отношение на получените услуги от лица регистрирани в други държави членки на Европейския съюз, органите по приходите са установили, че във връзка с чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС и с чл. 117 от ЗДДС дружеството е издало протоколи за получените услуги, с които е начислен данъка. Относно тези услуги е извършена проверка в информационната система VIES, като са установени записи и съответно разлики при извършената съпоставка между декларираните ВОП в дневниците за покупки и продажби и данните в получените 3-месечни файлове от ДЧ (подробно описани в таблица в ревизионния акт). Органите по приходите са приели, че дружеството извършва укриване на документи с цел намаляване на разходите, намаляване на стойността на закупената стока и плащане на по-ниски митни сборове. Направен е извод, че ревизираното лице е следвало да издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС във връзка с изпълнение на ал. 1, т.1 на същия член и той да бъде отразен в Дневник за продажби и Дневник за покупки по периоди, подробно описани в РД. За получените доставки и данъчния кредит (покупки), органите по приходите са установили, че покупката на стоки и услуги, са свързани с извършваната икономическа дейност на ревизираното лице. Прието е, че доставките на стоки: дрехи, обувки, вещи за бита, са от внос по митнически декларации от HP Китай. Несъответствието във връзка с внесения ДДС по ЕАД и декларирана сума за ползван данъчен кредит се дължи на допълнително издадени Решения от Агенция Митници за досъбрано задължение по ДДС поради промяна на данни по митнически декларации. Направен е извод, че част от митническите декларации за закупени стоки не са намерили отражение по дебита на сметка 304 - Стоки в текущия период, а счетоводните операции са отразени в други данъчни периоди по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит, както и заприходяване на стоката. Приходните органи са направили извод, че не заприходяване на стоката в дебита на 304 - Стоки е довело до изкривяване на обобщените оборотни ведомости и неправилно установен размер на липсата от органите по приходи. Органите по приходите са приели, че констатираните липси на стоки представляват извършени продажби на територията на страната, които не са документирани и за тях следва да се начисли ДДС. На основание чл. 86. ал. 2 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 146 321.46 лв. за м. 12/2019 г. - данъчна основа на установената липса на стоки - 662 447,76 лв.; - надценка по счетоводни данни за 2019 - 10,44%; данъчна основа на липсата по ставката на надценката (печалба) – 69 159,55 лв.; данъчна основа за определяне на дължимия ДДС - данъчна основа на липсата + печалба – 731 607,31 лв.; дължим ДДС върху определената данъчна основа - 146 321,46 лв. На основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС от органите по приходите е начислен ДДС в размер на 53 803,17 лв. за м. 01.2020 г. (269 015.87*20%). В хода на съдебното производство е изслушана и приета ССЕ и допълнение към нея (л.342 -371, л.393 – 405 от делото), неоспорена от страните. Вещото лице след извършена проверка на документите представени по делото и в счетоводството на жалбоподателя е дало заключение по поставените му въпроси. По делото е прието и заключение по СТЕ (л.430 – 457 от делото), оспорено от ответника. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи и при спазване на процесуалните правила. След обсъждане на представените по делото писмени доказателства и констатациите на приетата по делото ССЕ е формирал извод за частична незаконосъобразност на ревизиононния акт. При извършената проверка на ревизионния акт е прието, че е незаконосъобразен по отношение на допълнителните задължения за ДДС, начислени за д.п. м.08, 09 и 10.2019 г. на основание чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 1, т. 1, чл. 67, ал. 1 и чл.53, ал.3 от ЗДДС, по отношение на деклариран ВОД. За да достигне до този извод съдът е изложил мотиви, че в случая е налице хипотезата на чл. 45, т. 2, б. „б“ от ППЗДДС, а въз основа на представените от ревизираното лице фактури за транспортни услуги, издадени от превозвачите на стоките – „Адисен“ ЕООД, „Георгиеви 1988“ ЕООД и „Вита Транс“ ЕООД, „Роел Транспорт“ ЕООД, „Чипровци Експрес Транс“ ООД, „Ай Джи Ел“ ЕООД и „Д енд В Комерс“ ЕООД се установява, че ВОД е реален. За да достигне до този извод, съдът е обсъдил представените фактури за осъществени доставки към VIKTORIA EXPORT LTD и LUSKY EXPORT LTD - получатели от други държави-членки (Великобритания и Унгария), които са регистрирани по ЗДДС и имат валидни VIN номера към датата на получаване на стоките, транспортни документи - ЧМР товарителници, които според решаващия състав съдържат всички необходими реквизити, посочени в ЧМР Конвенцията, попълнена е и клетка 24 - на получателите, съдържащи техен подпис и печат, с което е прието, че е потвърдено получаването на стоките, посочени са дата и място на получаване на стоките. За неоснователни са приети твърденията на органите по приходите, че в същите не са посочени кой е получател на стоката и къде са били разтоварени стоките. Изложени са съображения, че представените ЧМР съдържат необходимите реквизити, попълнени надлежно от изпращача и превозвача. Във всички международни товарителници в кл. 16 е поставен печат на превозвача и е посочен номер на превозното средство, попълнени са кл. 22 – изпращач, кл. 23 - превозвач и кл. 24 - получател, подписани и подпечатани. Обоснован е извод, че стоките са транспортирани франко за сметка на доставчика до различни адреси в Италия, Португалия, Испания, Унгария, а непосочването на имената на лицата, получили стоките в кл. 24 от международните товарителници не е съществен техен реквизит Решение на СЕС от 9 октомври 2014 г. по дело С-492/13, според което чл. 138, § 1 и чл. 139, § 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г. Съдът изрично е отбелязал, че по делото не е представена посочената в ревизионния акт справка за платени пътни такси на Агенция „Митници“, поради което е приел, че твърдението, че някои от посочените в таблицата на л. 4 от ревизионния акт товарни автомобили не е преминал границата е необосновано. Според първоинстанционния съд обстоятелството, че липсва информация за платени такси, също не налага извод, че съответното МПС не е преминало границата, като доказателства в обратната насока са били представени от ревизираното лице в хода на съдебното производство. Извършени са насрещни проверки на превозвачите, които са потвърдили доставките на транспортни услуги към задълженото лице. От превозвачите са били представени фактури, ЧМР, договори за услуга, документи удостоверяващи плащанията за извършени услуги, документи за собственост на автомобилите, както и доказателства за кадровата им обезпеченост. По делото не е било спорно, че дружествата получатели към момента на доставките са били с валиден VІN номер. Според съда обстоятелството, че счетоводителят на VIKTORIA EXPORT LTD, със седалище Лондон, е посочил, че дружеството закупува на едро и получава стоки от България изцяло кореспондира на данните и доказателствата по делото за действително продадени и изпратени на дружеството стоки. А това, че няма доказателства дали същото е регистрирано по ДДС страната на получаване не налага извод, че не е регистрирано, след като такава проверка не е извършена. По отношение на LUCKY AND PRECIUS KFT - Унгария, Букурещ, съдът е посочил, че няма извършена проверка, поради ненамиране управителя на същото, но това не налага извода на приходната администрация за липса на доставки. Видно от приложения по делото отговор от Великобритания е потвърдено, че VIKTORIA EXPORT LTD - написано „моят търговец“ е получил стоките от „ вашия търговец“ (Фанита - Т ЕООД) и е декларирал същите стоки в декларации по ЗДДС, с което е потвърдил, че стоките са разтоварвани на адреси в други държави-членки, като са посочени адресите до които са били разтоварени стоките. В тази насока съдът е кредитирал заключенията на основната и допълнителна ССЕ и е приел, че изводите на органите по приходите са опровергани. Въз основа на заключението на вещото лице по ССЕ е установено, че разходите за транспорт на стоките са изцяло и за сметка на доставчика. По така изложените съображения, съдът е направил извод, че фактическият състав на чл. 45 от ППЗДДС е изпълнен и неправомерно на основание чл. 86, ал. 1, вр. с чл. 86, ал. 1, т. 1, чл. 67, ал. 1 и чл. 53, ал. 3 от ЗДДС на дружеството е начислен 20% ДДС по тези доставки за периодите м.08, 09 и 10.2019 г. В тази част ревизионния акт е приет за незаконосъобразен и първоинстанционният съд го е отменил. По отношение на доставки на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка на ЕС, както и осъществявани облагаеми доставки със ставка 20%, представляващи продажба на стоки с разнообразен характер, внесени от Китай съдът е приел, че установеното от вещото лице въз основа на извършените в счетоводстовто на дружестото проверки се опровергава тезата на ревизиращите органи, че дружеството не притежава фактури, че по сметка 411 „клиенти“, не били осчетоводени вземания от клиенти, нито имало осчетоводени „Приходи от продажби на услуги“ по см.703. За необосновани са приети изводите за липса на данъчно събитие, респективно на доставки, независимо, че тези констатации не са наложили корекция в начисления ДДС за дружеството. Относно осъществявани облагаеми доставки със ставка 20%, представляващи продажба на стоки с разнообразен характер, внесени от Китай, съдът е приел, че констатациите на ревизиращите органи са правилни и се потвърждават от писмените доказателства по делото. Правилно са начислени допълнително на основание чл.175, ал. 2 от ЗДДС лихви за забава от датата на която данъкът по фактури от м.05.2019 г. и м. 01.2020 г., м.10.2019 г. и м.12.2019 г. е станал изискуем до дата на извършване на корекция през м.03.2021 г., м.12.2019 и м.01.2020 г. АССГ е посочил, че тези лихви не се оспорват от дружеството. Направил е извод, че РА в тази част е законосъобразен и го е оставил в сила. Относно получени от „Фанита-Т“ ЕООД услуги от лица, регистрирани в други държави членки на ЕС, съдът е приел, че по делото не е било спорно, че дружеството е издало протоколи за получени услуги по чл. 117 от ЗДДС, но след извършена проверка в информационната VIES система, е установено разминаване между декларираните обеми услуги, получени от българското дружество и тези, декларирани от доставчиците на тези услуги. Съдът е посочил, че към ревизионната преписка не са приложени заверени копия на документите въз основа на които са издадени протоколите по чл. 117 от ЗДДС, като е посочил, че същите не са представени и при извършената проверка от вещото лице по ССЕ. Според съда констатациите на органите по приходите за наличие на разминавания в VIES декларациите не са оборени от ревизираното лице. Въз основа на изложеното съдът е направил извод, че правилно органът по приходите е приел, че за д.п. м.05, 08, 09, 10, 11 и 12.2019 г., ревизираното лице няма право на приспадане на данъчен кредит и на основание чл. 86, ал. 2, вр. с чл. 117, ал. 1, т. 1 и чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и правилно е начислил данък в общ размер на 42 030,01 лв. Ревизионния акт е приет за законосъобразен в тази част. Относно доставките на стоки от внос по митнически декларации, съдът е приел, че ревизионния акт е незаконосъобразен и го е отменил. В тази част не е било спорно, че ревизираното лице е получател на стоки - дрехи, обувки, вещи за бита по митнически декларации внос от HP Китай. За тези доставки, лицето е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит по реда и условията на чл. 68-72 от ЗДДС. Не е било спорно и обстоятелството, че несътветствието във връзка с внесения ДДС по ЕАД и декларирана сума за ползван данъчен кредит се дължи на допълнително издадени Решения от Агенция Митници за досъбрано задължение по ДДС поради промяна на данни по митнически декларации. Според съда ревизираното дружество е представило митнически декларации и Решения от Агенция Митници и за същите е установено, че дружеството разполага с платежни нареждания за платен ДДС. След извършен последващ митнически контрол, с Решение P3M-5800-573/32-30708/16.10.2020r., Агенция Митници е досъбрала определените от нея допълнителни държавни вземания за мито и ДДС. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е направил извод, че ревизираното лице е изпълнило всички изисквания, за да възстанови заплатения ДДС във връзка с декларирания внос на стоки от КНР. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по основната и допълнителна ССЕ и е приел, че въз основа на него се опровергават изводите на органите по приходите за това, че част от внесените по МД стоки не са намерили отражение в счеводството на дружеството. Вещото лице изрично е посочило че декларираните от дружеството данни в дневниците за покупки, съответстват на данните от представените от „Фанита-Т“ ЕООД митнически декларации, решения и издадените от митническото учреждение и платежни нареждания за внесени ДДС и мито по съответните ЕАД-та. Направен е извод, че неоснователно органите по приходите са приели, че не са изпълнени нормативните изисквания на чл.69 и чл.71 за приспадане на данъчен кредит при внос по чл. 16 от ЗДДС за 5 бр. МД. Според съда е видно от представените по делото МД, както и издадените по тези МД решения на Митницата и от допълнителното заключение на вещото лице по делото, че определените суми по тези решения са платени към фиска. Съдът е счел, че са налице материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит по отношение на внесените с митническите декларации стоки. По изложените съображения ревизионния акт е отменен в тази част. По касационната жалба на дректорът на Дирекция „ОДОП” гр. София: Касаторът обжалва решението в частта, с която ревизионния акт е отменен. Подадената касационна жалба е частично основателна. Споделя се твърдението на касатора, че при произнасянето на пръвоинстанционния съд не са изложени каквито и да било мотиви относно констатираните липси на стоки с ревизионния акт и определените задължения за ДДС по чл.86, ал.2 ЗДДС в размер на 200 124.63 лв., тъй като липсата на стоки е преценена от ревизиращия екип като извършени продажби на територията на страната, които не са документирани и за тях следва да се начисли ДДС. От мотивите на съдебния акт не е ясно какви са фактическите установявания по отношение на тези задължения, не са изложени каквито и да било мотиви в решението относно дължимостта или не на сумите, което препятства и проверката на касационната инстанция за тези задължения. Ето защо и при съобразяване на приетото по-горе, обжалваното съдебно решение следва да се отмени в частта, с която е отменен ревизионния акт за определени задължения по чл.86, ал.2 ЗДДС в размер на 200 124.63 лв., а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При новото разглеждане на делото от АССГ, съдът следва да изпълни процесуалните си задължения и да обсъди всички приобщени по делото писмени доказателства, а ако е необходимо да назначи експертиза за установяване на обстоятелствата налице ли са липси, каква е причината за тях и правилно ли е определен размерът на задълженията, едва след това да разреши спорните по делото въпроси с оглед направените установявания по доказателствата. В останалата обжалвана част решението е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че от събраните по делото доказателства не се установява реалност на ВОД. За данъчни периоди м. 08.2019 г., м. 09.2019 г. и м. 10.2019 г. ревизираното лице е декларирало ВОД на стоки, документирани с 44 фактури, посочени в табличен вид на стр. 2 - 3 от ревизионния акт към VICTORIA EXPORT LTD и LUSKY EXPORT LTD, дружества, регистрирани в други държави членки. В разглеждания случай е доказано, че транспортът на стоките, предмет на процесната ВОД, е осъществен от трето лице - превозвач, за сметка на доставчика. За това обстоятелство по време на ревизията и пред административния съд са представени доказателства, от които се установява транспортирането на стоките. По делото са налични документи, които установяват възлагането и осъществяването на превоза, като от транспортните дружества, са издадени фактури на ревизираното лице, от което следва, че действителното извършване на ВОД се удостоверява с транспортен документ по чл. 45, т. 2, б. „б“ ППЗДДС. Правилен е изводът на административния съд, че от представената международна товарителница се установява както извършването на транспорта на стоки, предмет на ВОД, от територията на страната до територията на държава членка, така и получаването им. Превозният документ съдържа всички изискуеми реквизити според чл. 6, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, като е посочен изпращачът, превозвачът, рег. номер на транспортното средство, получателят, разтоварният пункт, положени са подписи и печати от изпращача, превозвача и получателя, както и датата на получаване на стоките. Неправилен е изводът на ревизиращите органи за недействителното извършване на транспорта на стоките. Това обстоятелство е установено по категоричен начин от съвкупността на представените писмени доказателства. Неоснователно е позоваването на касатора на извършената проверка в „Справка за платени пътни такси“ на Агенция Митници. Само въз основа на тази справка не може да се направи категоричен извод, че не се установява преминаване на границата на Република България, на съответните дати, на посочените в транспортните документи МПС. От събраните по делото доказателства се установява кои са реалните получатели на стоката във Франция, Италия, Испания и Португалия, както и защо същите са превозвани до тези държави. По категоричен начин е доказано и получаването на процесните стоки, видно от представената международна товарителница, като е положен подпис от представител и печат на получателя. Горното обуславя правилност на извода на първоинстанционния съд, че ревизираното дружество е представило всички необходими доказателства, установяващи, че процесната стока е напуснала физически територията на България, превозена е в друга държава-членка и правото да се разпорежда като собственик с нея е прехвърлено на получателя по доставката. В случая, условията на доставката възлагат на доставчика превоза на предмета на ВОД, осъществяването на който е доказано от представените доказателства, в т.ч. с транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка (чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС). Съгласно тълкуването на чл. 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., дадено в решението по дело С-273/11 Mecsek-Gabona, правото на освобождаване на вътреобщностна доставка може да бъде отказано, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че доставчикът не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. В случая не са налице твърдения и посочени от приходните органи улики, че ревизираното лице е участвало в данъчна измама и е действало недобросъвестно. До такъв извод не води и получената информация от Великобритания и Унгария по проведената административна процедура по обмен на информация. Според получените отговори от великобританската и унгарска данъчни администрации, служителите не са открили управителите на VIKTORIA EXPORT с VIN GB268460380 и LUCKY AND PRECIUS KFT с VIN HU23851003, което обстоятелство само по себе си не води до извод, че ревизираното лице е участвало в данъчна измама. Аргумент за това, че ВОД не са осъществени не може да бъде и обстоятелството, че дружествата получатели са с прекратена регистрация за целите ДДС в съответната държава. Видно от получените отговори по реда на обмена от великобринатската и унгарска данъчни администрации, това се е случило повече от година след извършване на процесните доставки. По гореизложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно в тази част, като издадено в съответствие с материалния закон и при обоснованост на формираните от съда правни изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд правилно е приел, че ревизионния акт е незаконосъобразен и в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 28 899,89 лв. за данъчни периоди м. 06.2019 г., м. 07.2019 г., м. 09.2019 г., м. 10.2019 г. и м. 11.2019 г. Неоснователно е оплакването на касатора, че ревизираното дружество е упражнило неправомерно два пъти данъчен кредит. В тази насока съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ, като въз основа на него е стигнал до правилни и законосъобразни изводи, които се споделят и от настоящият състав. По касационната жалба на „Фанита-Т“ ЕООД: Касационната жалба е неоснователна. Дружеството оспорва решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионния акт. Настоящият състав напълно споделя изводите на АССГ по отношение на осъществяваните облагаеми доставки със ставка 20%, представляващи продажба на стоки с разнообразен характер, внесени от Китай. В случая констатациите на приходните органи не се опровергават от събраните по делото доказателства. Правилно е прието от административния съд, че с ревизионния акт законосъобразно са начислени допълнително лихви за забава от датата на която данъкът по фактури от м.05.2019 г. и м. 01.2020 г., м.10.2019 г. и м.12.2019 г. е станал изискуем до дата на извършване на корекция през м.03.2021 г., м.12.2019 и м.01.2020 г. По отношение на тези лихви не са изложени никакви оплаквания в касационната жалба, а съдът при извършената проверка на решението в тази част по отношение на противоречието му с материалния закон не констатира такива. Правилни са изводите на АССГ и по отношение получените от „Фанита-Т“ ЕООД услуги от лица, регистрирани в други държави членки на ЕС. По делото не е било спорно, че дружеството е издало протоколи за получени услуги по чл. 117 от ЗДДС. След извършена проверка в информационната VIES система, е установено разминаване между декларираните обеми услуги, получени от българското дружество и тези, декларирани от доставчиците. Правилно е посочено от съда, че към ревизионната преписка не са приложени заверени копия на документите въз основа на които са издадени протоколите по чл. 117 от ЗДДС. Такива не са били представени, нито пред вещото лице по ССЕ, нито към настоящият момент. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, обосновава извод за наличие на разминавания в VIES декларациите, поради което АССГ правилно е приел, че ревизираното лице няма право на приспадане на данъчен кредит и на основание чл. 86, ал. 2, вр. с чл. 117, ал. 1, т. 1 и чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и с РА законосъобразно е начислил данък. Всички направени оплаквания в касационната жалба, преповтарят възраженията изложени от ревизираното лице, пред АССГ. Първоинстанционният съд се е произнесъл по направените възражения и е стигнал до обосновани и правилни изводи. Настоящият състав напълно споделя изложените мотиви от административния съд в частта, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата на ревизираното лице срещу процесния ревизионен акт, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на АССГ и не следва да ги повтаря. По изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството относно определените допълнително задължения в размер на 42 030 лв. главница и лихви в размер на 9 608.93 лв., както и в частта, с която ревизионния акт е отменен по отношение на осъществените ВОД и относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 289 629 лв. Решението следва да бъде отменено в частта относно задълженията за ДДС в размер на 200 124.63 лв. и следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Решението следва да бъде отменено изцяло и в частта относно определените разноски за първа инстанция, които са изчислени от първоинстанционния съд по компенсация. Съобразно изхода на спора пред АССГ, в полза на дружеството се дължат разноски в размер на 6 660.27 лв., определени въз основа на материалния интерес, за който жалбата на „Фанита – Т“ ЕООД е уважена. Посочената сума се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото и възлиза на 3 405.34 евро. В полза на Национална агенция за приходите се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат определени според материалния интерес в частта, с която жалбата на дружеството е отхвърлена. Пред АССГ жалбата срещу ревизионния акт е отхвърлена за сумата от 51 638.93 лв., като разноските в полза на данъчната администрация се определят на 4781.11 лв., които след превалутиране се равняват на 2 444.54 евро. В частта, с която делото е върнато за ново разглеждане разноските включително и пред ВАС ще се определят при условията на чл.226, ал.3 АПК от първоинстанционния съд. По разноските пред ВАС: При този изход на спора, основателно е своевременно направеното искане от ответниците по насрещните касационни жалби за присъждане на разноски по делото за тази инстанция. Ревизираното лице, като ответник по касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. София е доказало разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 23 800 лв. Обжалваното решение е оставено в сила в частта, с която ревизионния акт е отменен за сума в общ размер на 289 629 лв., поради което следва да му се присъдят разноски в размер на 14 660.54 лв. Посочената сума се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото и възлиза в размер на 7 495.81 евро. Обжалваното решение е оставено в сила, в частта, с която жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт е отхвърлена за задължения в размер на 51 638,94 лв. В случая следва да се приложи действащата редакция на чл. 161, ал. 2 от ДОПК към момента на приключване на устните състезания, поради което на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (в актуалната и редакция към приключването на устните състезания) съобразно обжалвания материален интерес (главница и лихви) общо в размер на 4 781,11 лв. Посочената сума се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото и възлиза в размер на 2 444,54 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение