Определение № 5731 от 09.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4460/2024 г.

за да се произнесе, взе предвид следното: Производство е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от И. К. С. чрез адвокат А. С. от Плевенската адвокатска колегия, против определение № 3823 от 01.08.2024 година, постановено по к. гр. д. № 4764/2023 година, с което е отхвърлена молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на И. К. С., чрез адвокат А. С., за изменение на определение № 2547/27.05.2024 г., постановено от ВКС по к. гр. д. № 4764/2023 г., IV г.о., в частта за разноските. В частната жалба се излагат следните съображения: Според жалбоподателя, безспорно при прекратяване на производството по делото, каквато е настоящата хипотеза, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответната страна има право на разноски, каквито в случая изрично е претендирала. Същата обаче следва да представи доказателства за реално направени и платени от нея разноски и техния размер. Жалбоподателят твърди, че по делото към депозирания от страна на Ж. Й. отговор на касационна жалба е представен договор за правна помощ и съдействие от 06.07.2023 г., сключен между него и адвокат Д. К., по силата на който от страна на адвоката е оказана права защита и съдействие, изразяваща се в „консултация“ на Ж. Й.. Договорено е възнаграждение между страните в размер на 1 200 лева, което е заплатено на адв. Д. К. в брой от страна на Ж. Й.. Представено е и пълномощно от 06.07.2023 г. за представителство на Ж. Й. от адв. Д. К. пред ВКС, без конкретно да е посочен номер на дело. Касационната жалба е подадена на 04.08.2023 г., а отговорът по нея е бил депозиран от Ж. Й. на 05.10.2023 г. Предвид изложеното, жалбоподателката счита, че договореното и заплатено възнаграждение от страна на Ж. Й. за получена от него консултация от адв. Д. К. е неотносимо към настоящия правен спор и не следва да се приема като направени разноски от ответната страна в настоящето производство. По изложените по-горе мотиви жалбоподателката моли съда да отмени определение № 3823 от 01.08.2024 година, постановено по к. гр. дело № 4764/2023 г. на 4 г.о на ВКС и вместо него да бъде постановено друго, с което да се приеме, че тя не дължи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева на ответника по касационната жалба. Постъпил е отговор на частната жалба от адв. Д. К. от Видинската адвокатска колегия, пълномощник на Ж. Н. Й., със служебен адрес за призоваване в гр. София, ул.“А.. Н. О.“ № 2, вх. Б, ет. 1, офис 2, в който се изразява становище за нейната недопустимост, евентуално – за нейната неоснователност. Настоящият съдебен състав на ІII г.о. на Върховния касационен съд приема за установено следното: С определение № 2547 от 27.05.2024 г., постановено по к. гр. дело № 4764/2023 година по описа на ВКС, ГК, състав на ВКС, IV г. о. е прекратил производството по делото и е върнал касационната жалба вх. № 7529/04.08.2023 г., подадена от И. К. С. срещу въззивно решене № 245/21.06.2023 г., постановено от Плевенския окръжен съд по в. гр. д. № 292/2023 като е осъдил И. К. С. да заплати на Ж. Н. Й. сумата в размер на 1 200 лв., сторени съдебноделоводни разноски в производството пред Върховен касационен съд, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК. На 24.06.2024 година касаторът И. К. С. е депозирала молба по чл. 248 ГПК с искане постановеното по делото определение да бъде изменено в частта за разноските като се приеме, че тя не дължи разноски по делото, поради обстоятелството, че не е доказано, че същите са направени в конкретното производство. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. С определение № 3823 от 01.08.2024 година по к. гр. дело № 4764/2023 година съдът е отхвърлил така депозираната молба по чл. 248, ал. 1 ГПК. Касационният съд е приел, че адвокат Д. К. е процесуален представител на Ж. И. още от първа инстанция, като е представял пред районния съд, окръжния съд и ВКС отделни договори за правна защита и съдействие. Въззивното решение, предмет на касационната проверка по това дело е съобщено на страната чрез адвоката на 27.06.2023 г., който е и негов съдебен адрес. В производството пред ВКС е представен договор от 06.07.2023 г., сключен между адв. К. и ответника И., с уговорено адвокатско възнаграждение от 1 200 лв., с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в консултации. На същата дата сумата е платена от доверителя, видно от изявлението му по договора, както е дадено и писмено пълномощно за представителство пред Върховен касационен съд по всички образувани от него и срещу него дела. Съдът е приел, че няма твърдения, нито доказателства страната по същото време - юли 2023 г., да има други висящи дела във ВКС. По настоящото дело адв. К. е изготвил отговор на касационната жалба, в която е взето подробно отношение към поставените от касатора правни въпроси в изложението, а още и по основателността на касационната жалба. Направил е изрично искане за заплащане на сторените в инстанцията съдебноделоводни разноски, вкл. заплатен адвокатски хонорар от 1 200 лв., като е представил горните пълномощно и договор за удостоверяване на извършването им. Съдът е разгледал и въведеното с молбата на касатора по чл. 248, ал. 1 ГПК възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възражение и по изложени съображения е приел същото за неоснователно. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество същата се явява неоснователна поради следните съображения: Разноските за правна защита са разходи в производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК, се извежда изводът, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. В случая е спорът е в това дали заплатената от касатора сума на неговия процесуален представител на 06.07.2024 година е заплатена във връзка с производството по гр. дело № 5004/2022 на Плевенския районен съд в последвалите му фази на развитие. В тази връзка съдът установи, че атакуваното пред касационната инстанция въззивно решение № 245 от 21.06.2023 година по в. гр. дело № 292/2023 година по описа на Плевенския окръжен съд, макар с оглед цената на иска да не е подлежало на касационно обжалване, същото е връчено и на двете страни, като в решението изрично е записано, че страните имат възможност да го обжалват пред ВКС. Решението е връчено на ищцата И. С. на 05.07.2023 година, а на ответника Ж. Й. - на 27.06.2023 година. В приложения към отговора на Ж. Й. по к. гр. д. № 4764/2023 година по описа на ВКС договор от 06.07.2023 г., сключен между адв. К. и ответника Й., е уговорено адвокатско възнаграждение от 1 200 лв., с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в консултации. Адвокатското възнаграждение е заплатено. Макар подадената от И. С. касационна жалба да е входирана в съда на 04.08.2023 година, с оглед обстоятелството, че ответника Й. е провел консултация с адвоката си след връчване на въззивното решение на страните, това косвено показва, че е консултацията касае евентуалното развитие на исковото производство по гр. дело № 5004/2022 на ПлРС и вероятността от въззивна фаза същото да се прехвърли на фазата по касационното обжалване на въззивното решение, респ. консултацията може да касае необходимите действия за защита на интересите на ответника. В депозираната пред настоящия състав частна жалба се навежда довод, че съществува вероятност консултацията между ответника и неговия процесуален представител на 06.07.2023 година да касае друго висящо производство. При извършена проверка от настоящия състав се установява, че към него момент Ж. Й. е имал още едно висящо дело по предявен от него иск срещу Прокуратурата на РБългария по ЗОДОВ – гр. дело № 104/2023 година по описа на Плевенския окръжен съд, което е образувано на 06.02.2023 година и е приключило със съдебно решение, постановено на 12.12.2023 година. По същото са проведени открити съдебни заседания 16.06.2023 година, на 11.09.2023 година и на 13.11.2023 година. Настоящият съдебен състав приема, че макар ответната по касация страна да е имала друго висящо дело към 06.07.2023 година, то с оглед неговото развитие, няма как да се приеме, че подписаното пълномощно за представителство на адвокат Д. К. пред касационната инстанция касае това дело. Напълно разбираемо и логично е, че подписаният договор за правна защита и съдействие и подписаното пълномощно за представителство пред ВКС от дата 06.07.2023 година касае последващите действия по в. гр. дело № 292/2023 по описа на Плевенския окръжен съд, който със съдебния си акт е предвидил възможност за касационно обжалване на въззивното решение. По к. гр. дело № 4764/2023 г. на 4 г.о на ВКС процесуалният представител на Ж. Й., а именно – адвокат Д. К., е депозирал писмен отговор, в който подробно е изложил становище по повод подадената касационна жалба, поради което ответната по касация страна има право да й бъдат присъдени направените по делото разноски, в какъвто смисъл се е произнесъл предходният състав на ВКС, чийто правен извод е правилен. Не са налице предпоставките за изменение на постановеното по к. гр. дело № 4764/2023 г. на 4 г.о на ВКС определение в частта за разноските, поради което подадената в настоящото производство частна жалба е неоснователна, а обжалваното с нея определение № 3823 от 01.08.2024 година, постановено по к. гр. д. № 4764/2023 година следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.