Решение № 6539 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3674/2014 г.

Решение № 6539 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3674/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Мануел Кеворк Твапанян с ЕТ "Мануел Твапанян - Европласт", гр. Русе, против решение № 275/13.02.2014 г. по адм. д. № 3505/2013 г. на Варненския административен съд, с който е изменен Ревизионен акт № 181202169/6.12.2012 г. на ТД на НАП гр. Варна, в частта, потвърдена с Решение № 477/3.09.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са му определени данъчни задължения върху дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ и лихви за забава, както следва: за 2007 г. в размер на 3 047,60 лв. и лихва за забава в размер на 1 623,70 лв.; за 2008 г. в размер на 1 183,20 лв. и лихва за забава в размер на 451,92 лв.; за 2009 г. в размер на 1 685,10 лв. и лихва за забава в размер на 453,10 лв. и жалбоподателя е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 588 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

По повод поддържани в касационната жалба твърдения за очевидни фактически грешки в решението и за непроизнасяне от съда по искането на жалбоподателя за разноски, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав с определение от 19.12.2014 г. постанови спиране на производството по касационната жалба на ЕТ "Мануел Твапанян - Европласт" и изпрати делото на Административен съд - Варна за произнасяне по предявените искания по реда на чл. 175 - 176 АПК и чл. 248 ГПК.

С решение № 62/19.01.2015 г. по адм. д. № 3505/2013 г. Административен съд Варна е допуснал поправка на грешки в пресмятането в мотивите на решението, посочени последователно за 2007, 2008 и 2009 г., в резултат на което е поправил и диспозитива на решението, като определя данъчни задължения върху дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ и лихви за забава, както следва:

• за 2007 г. в размер на 2923,76 лв. вместо - 3 047,60 лв. и лихва за забава в размер на 1557,68 лв. вместо - 1 623,70 лв.;

• за 2008 г. в размер на 1117,80 лв. вместо - 1 183,20 лв. и лихва за забава в размер на 426,94 лв. вместо - 451,92 лв.;

• за 2009 г. в размер на 1629,70 лв. вместо - 1 685,10 лв. и лихва за забава в размер на 438,20 лв. вместо - 453,10 лв.

Решението за поправка на очевидна фактическа грешка е съобщено на ДД "ОДОП" - Варна на 22.01.2015 г. и на ЕТ "Мануел Твапанян - Европласт" на 23.01.2015 г. Решението за поправка на очевидна фактическа грешка не е обжалвано и е влязло в сила, поради което същото се счита за неразделна част от решението, предмет на касационното производство.

По искането за допълване на решението в частта за разноските, Административен съд Варна е постановил определение № 544/6.02.2015 г., с което е допълнил решение № 275/13.02.2014 г. по адм. д. № № 3505/2013 г. като е осъдил Дирекция "ОДОП" - Варна да заплати на ЕТ "Мануел Твапанян - Европласт" разноски в размер на 205,93 лв., съобразно уважената част от жалбата. Определението е съобщено на ЕТ "Мануел Твапанян - Европласт" на 16.02.2015 г. и на ДД "ОДОП" - Варна на 10.02.2015 г. Определението за разноски не е обжалвано и е влязло в сила.

При възобновяване на производството по касационната жалба, в съдебно заседание на 13.05.2015 г. пред Върховния административен съд касаторът е представляван от адв. Попов, който поддържа касационната жалба и представената писмена защита. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, претендира разноски и моли да бъде съобразено, че предходната инстанция не е направила компенсация на разноските.

Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП в представен писмен отговор оспорва касационната жалба, претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, в потвърдената част с решението на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна за определен на ревизираното лице и в качеството му на едноличен търговец, данък върху дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2007 г. -2009 г., при данъчна основа определена по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ДОПК в размер на 6 352,92 лв. и лихви за забава в размер на 2 745,22 лв.

С обжалваното съдебно решение, поправено по реда на чл. 175 АПК задълженията са намалени и са установени от съда в следния размер:

• за 2007 г. в размер на 2923,76 лв. и лихва за забава в размер на 1557,68 лв.;

• за 2008 г. в размер на 1117,80 лв. и лихва за забава в размер на 426,94 лв.;

• за 2009 г. в размер на 1629,70 лв. и лихва за забава в размер на 438,20 лв.

Решението в отменителната част, както и решението за поправка на очевидни фактически грешки и определението за допълване на решението в частта за разноските, не са обжалвани и са влезли в сила, поради което всички доводи, съдържащи се в касационната жалба на касатора ЕТ "Мануел Твапанян - Европласт", свързани с дублиране на суми за обзавеждане на дома, с допуснати грешки при преизчислението на данъчната основа и в частта за разноските, включително и поддържаното твърдение от процесуалния представител за неизвършена компенсация при присъждане на разноските, не подлежат на инстанционен контрол.

В останалата част, доводите за неправилност на обжалваното съдебно решение се свеждат до:

• неправилно определено начално салдо;

• невключване в паричния поток получени средства от посочени физически лица, някои разпитани като свидетели;

• неотчитане печалбата на предприятието на ЕТ.

Решението, поправено по реда на чл. 175 АПК, е правилно по следните съображения:

Основата за облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2009 г. е определена с ревизия, проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, при установени предпоставки по т. 2, ал. 1 на чл. 122 ДОПК.

За 2007 г. ревизираното лице е подало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, с която декларира нулева годишна данъчна основа. Съпругата на ревизираното лице не е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г.

За 2008 г. ревизираното лице е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, с която декларира нулева годишна данъчна основа.

Съпругата на ревизираното лице не е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г.

За 2009 г. ревизираното лице е подало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, с която декларира нулева годишна данъчна основа.

Съпругата на ревизираното лице не е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009 г.

Отчетени са и отразяванията в ГДД приходи/разходи, съответно печалба и платен данък на лицето в качеството му на ЕТ "Мануел Твапанян - Европласт".

Проследени са разходите на семейството. Установено е от ревизиращия орган, че за ревизираните периоди разходите надвишават приходите и е прието, че са налице данни за укрити приходи или доходи, поради което са налице предпоставки за провеждане на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК.

За ревизията по реда на чл. 122 ДОПК, ревизираното лице е било уведомено и е следвало да изпълни задължението си, свързано с разпоредбата на чл. 124, ал. 3 ДОПК и съответно на така дадената декларация, да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си.

При обжалване на РА с установена основа за облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2009 г., определена по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ДОПК и определени задължения за пряк данък за 2007, 2008 и 2009 години, ДОПК, по административен ред пред горестоящия административен орган, с решението на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна е коригиран данъчната основа и съответно са намалени размерите на установените данъчни задължения, при съобразяване и уважаване на част от възраженията на ревизираното лице срещу РА.

В производството по оспорване на РА в частта, потвърдена с решението ДД "ОДОП" е била поискана, допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, по въпроси формулирани от жалбоподателя в жалбата до съда. Задачите на експертизата са били: да се определи началното салдо към 1.01.2007 г., да се преизчислят средствата за живот на тричленно семейство, да се намалят разходите за алкохол и цигари, както и да се изключат дублираните разходи за жилищно обзавеждане и поддържане на дома, да бъде преизчислен баланса на база констатациите по първите две задачи, да се приспаднат внесени здравни осигуровки и се определени данъчната основа при изготвени от експерта баланси.

При приемане на експертизата, съдът е съобразил постъпилата молба от процесуалния представител на жалбоподателя с конкретни оспорвания на заключението. При задавани конкретни въпроси, вещото лице е дало отговори, които са приети от страните и заключението е прието, без оспорване от страните и без заявени искания за допълнителна експертиза, при което твърдението в касационната жалба, че вещото лице е следвало да съобрази счетоводните отразявания на ЕТ, е следвало да бъдат заявени в инстанцията по същество и са неотносими в настоящото касационно производство.

Неоснователно са доводите, свързани с неправилно определяне на началното салдо. Правилни са изводите на съда във връзка с неуважените твърдения за получени суми от посочени лица, че не е доказано от една страна притежаването на посочените суми от лицата заемодатели и дарители, а от друга, че липсват доказателства за предоставянето им на жалбоподателя.

Разходната част на баланса е правилно коригирана от съда, като са приети за доказани част от възраженията на оспорващия.

По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски.

На ответника по касация е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 588 лв. с първоинстанционното решение, същото е за цялото производство пред двете съдебни инстанции, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК и второ такова не се дължи за представения писмен отговор на касационната жалба, изготвен от юрисконсулт, като процесуален представител на административния орган.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение