Определение № 12453 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10546/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Ц. Д. Ц. от гр. Плевен против Определение № 3309/27.09.2024 г., постановено по адм. дело № 743/2024г., на Административен съд – Плевен, в частта му, в която е прието, че исковата й молба по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, против Община Плевен за присъждане на имуществени и неимуществени вреди, е недопустима, същата е върната на лицето и е прекратено производството по делото. С частната жалба се претендира, че административният съд не е проверил фактите и обстоятелствата по премахването от страна на Община Плевен на лек автомобил, собственост на ищцата. Ответникът – Община Плевен не изразява становище по частната жалба, въпреки предоставената му от съда възможност. Върховният административен съд, Трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащо на обжалване определение по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, преграждащо по-нататъшното развитие на производството, е допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Производството пред Административен съд – Плевен е образувано по искова молба на Ц. Д. Ц. от гр. Плевен против Община Плевен за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на „незаконосъобразен акт“ по отнемане на лек автомобил, собственост на ищцата. За да прекрати производството по делото, Административен съд – Плевен е приел, че в уточнението на исковата молба ищцата е посочила, че вредите са причинени във връзка с Протокол №9 от 29.03.2019 г., за който не са ангажирани доказателства да е оспорен по съответния ред и да е отменен като незаконосъобразен. С оглед на това приел, че исковата молба е недопустима, тъй като липсва отменен административен акт. Определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Настоящият състав на Върховен административен съд намира, че действително в първоначалната искова молба ищцата е посочила като основание „незаконосъобразен акт“ и действия, но видно от обстоятелствената част, тя е визирала не административен акт, а фактическите действия по преместване и „отнемане“ на лек автомобил нейна собственост, от страна на длъжностни лица от структурата на Община Плевен. Ц. Ц. е изложила твърдения за осъществено бездействие във връзка с „многобройните подадени молби /писмени и електронни/“. Независимо, че в уточнението на исковата молба е посочила Протокол №9 от 29.03.2019 г., тя отново излага твърдения във връзка с действия по „отнемане-репариране“ на автомобил, което могат да представляват фактически действия и годно основание за разглеждане на спора по същество и преценка на тяхната законосъобразност. С оглед на горното, настоящата инстанция счита, че административният съд неправилно е прекратил производството по делото, доколкото има достатъчно изложени твърдения за осъществени действия и бездействия на административен орган, законосъобразността на които се изследва от съда, пред който е предявен искът за обезщетение /чл. 204, ал.3 от АПК/, в производство по съществото на спора. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на закона, поради което следва да се отмени, а делото да се върне на Административен съд – Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,