Определение № 4807 от 30.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3202/2026 г.

Производството е по чл. 306 ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ю. Г. П., в качеството му на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС), против Разпореждане АНП № 2 от 18.02.2026 г. на председателя на Седмо отделение на Върховния административен съд, постановено по АНП № 2/2026 г. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането. Претендира се неговата отмяна. Ответникът – Сдружение „Българска асоциация за пещерен и екотуризъм“, не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, след като извърши служебна проверка по редовността и допустимостта на частната жалба, намира, че същата е процесуално недопустима по следните съображения: С обжалваното разпореждане на М. Т. Г. - ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г., е наложено административно наказание - глоба в размер на 511,29 (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет цента) за нарушение по чл. 304, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, изразяващо се в неизпълнение на задължение, произтичащо от влязло в сила Решение № 5656/29.05.2025 г., по адм. дело № 3726/2025 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение. Съгласно чл. 306, ал. 2 АПК наказанията за извършени нарушения по чл. 304 АПК се налагат с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него длъжностно лице. Административно-наказателното производство по налагане на наказанието се провежда в закрито заседание, като на нарушителя се дава възможност да даде писмени обяснения. Съгласно чл. 306, ал. 4 и ал. 5 АПК, препис от разпореждането се връчва на нарушителя, като то подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд, в 7-дневен срок от връчването му. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) административно-наказателната отговорност е лична. По силата на чл. 26, ал. 1 ЗАНН административно-наказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост. Предвид разпоредбата на чл. 304, ал. 1 АПК наказва се длъжностното лице, изпълняващо функциите на административен орган, което не е изпълнило задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, а не административният орган. Разпоредбата на чл. 304 АПК е административно-наказателна и нейната цел е да се предупреди и превъзпита нарушителя (съответното физическо лице, съгласно чл. 26, ал. 1 ЗАНН, извършило нарушението) към спазването на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани (чл. 12 ЗАНН.) Следователно субект на наказанието може да е само длъжностното лице (физическото лице), което е осъществило състава на нарушение по чл. 304, ал. 1 АПК. Т.е. административното наказание се налага на физическото лице, изпълняващо функциите на административен орган, към момента на извършване на нарушението, а не на административния орган. Именно физическото лице, на което е наложено съответното административно наказание, е засегнато от издаденото разпореждане и то има право на жалба, срещу акта, с който му е наложено това наказание. Разпоредбата на чл. 304 АПК е административно-наказателна и нейната цел е да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазването на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани (чл. 12 ЗАНН.) Административният орган – ръководителят на УО на ОПОС, не е адресат на наложеното наказание, той не е субект на административно-наказателната отговорност и не може да бъде (защото административно-наказателната отговорност е лична) и само физически лица или юридически лица (по изключение в определени от закона случаи - чл. 83 ЗАНН) могат да са субекти на административно-наказателната отговорност. В случая административното наказание е наложено на физическото лице – М. Т. Г., който в качеството си на длъжностно лице – ръководител на УО по ОПОС, е извършил нарушение по чл. 304, ал. 2 АПК. Именно М. Т. Г. е засегнат от наложеното наказание и единствено той има право на жалба в конкретния случай. Анализът на изложените по-горе факти, както и на цитираните разпоредби, налага извода, че актовете за налагане на административни наказания, издадени по реда на чл. 306 АПК могат да бъдат обжалвани само от физическите лица, на които са наложени съответните административни наказания. В конкретния случай жалбата срещу разпореждането за налагане на административно наказание на М. Т. Г. е подадена на 27.02.2026 г. от ръководителя на УО на ОПОС. Видно от доказателствата по делото за министър на околната среда и водите и съответно за ръководител на УО на ОПОС на 19.02.2026 г. е назначен Ю. Г. П.. Издаден е Указ №57 от 19.02.2026 г. на Президента на Република България за назначаване на служебното правителство. От сайта на Народното събрание е установено, че служебното правителство е встъпило в длъжност на 19.02.2026 г. По делото е приложено пълномощно от 26.02.2026 г., по силата на което Ю. Г. П. е упълномощил М. Станимирова - служител с юридическо образование, да го представлява в качеството му на ръководител на УО на ОПОС пред съда. Именно М. Станимирова е подала настоящата частна жалба до съда от името на ръководителя на УО. От изложеното по-горе настоящата инстанция приема, че жалбата срещу Разпореждане АНП № 2 от 18.02.2026 г. на председателя на Седмо отделение на Върховния административен съд, постановено по АНП № 2/2026 г. е подадена от Ю. Г. П., в качеството му на ръководител на УО на ОПОС. Доколкото той не той е бил адресат на наложеното наказание, същият не е засегнат от издаденото разпореждане и следователно за него не е налице правен интерес от оспорване на акта, с който е наложено административното наказание. Липсата на правен интерес от оспорване на разпореждането за налагане на административно наказание обуславя извод за недопустимост на подадената пред настоящата съдебна инстанция жалба. Предвид изложеното частната жалба на Ю. Г. П., в качеството му на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ против Разпореждане АНП № 2 от 18.02.2026 г. на председателя на Седмо отделение на Върховен административен съд, постановено по АНП № 2/2026 г., следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,