Определение № 10257 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9936/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. вр. чл. 213а, ал. 7 АПК. Образувано е по частна жалба на „Стевес Агро“ ЕООД, чрез процесуален представител, против определение № 1518/11.08.2026г., постановено по адм. дело № 406/2026г. на Административен съд – Шумен с което е оставена без разглеждане подадената жалба от дружеството срещу Ревизионен акт № Р-03000325003009-091-001/11.11.2025г., поправен с РАПРА № Р-030002725225099-003-001/28.11.2025г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С определение № 1366/17.07.2026г., постановено по адм. дело № 406/2026г. на Административен съд – Шумен е оставено без движение производството по делото, като е указано на жалбоподателя „Стевес Агро“ ЕООД в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за платена д.т. по жалбата. Съобщението е получено на 22.07.2026г. от С. С. – управител на дружеството, като в определения срок не е отстранена нередовността по жалбата. С определение № 1518/11.08.2026г., постановено по адм. дело № 406/2026г. е оставена жалбата без разглеждане и е прекратено производството с мотиви, че в указания срок дружеството не е отстранило нередовността по жалбата – а именно да представи доказателства за платена д.т. Определението е правилно. В разпоредбата на чл. 150 от АПК е предвидено формата и съдържанието на оправена до съда жалба по оспорване на административен акт, като в чл. 151 са посочени и приложенията – т. 3 документ за платена държавна такса. Държавна такса по съдебни дела представлява установено със закон финансово плащане към бюджета на съдебната власт, събирано от съда във връзка с правораздавателната му дейност. Плащането е дължимо преди извършване на съответната дейност от съда, освен ако със закон не е предвидено друго - чл. 3 ЗДТ във вр. с чл. 151, т. 3 АПК. Изискването за платена държавна такса е условие за редовност на подадената жалба и задължение на оспорващия е да внесе държавната такса своевременно. Когато към подадената жалба не е приложен документ за платена държавна такса, когато такава се дължи, съдът на основание чл. 158, ал. 1 АПК е длъжен да остави същата без движение и да укаже на оспорващия да отстрани нередовността. Съдът е извършил това задължително процесуално действие, като жалбоподателят е бил редовно уведомен, видно от представеното съобщение за това и в определеният срок не е изпълнил указанието на съда т.е. не е отстранил нередовността. Неизпълнението в срок на указанието на съда за отстраняване на нередовността на жалбата - непредставянето на документ за платена държавна такса, е основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството, съгласно чл. 158, ал. 3 от АПК. Неоснователно е възражението, че съобщението за оставяне на производството по делото без движение не е получено от представител, пълномощник, служител или лице, определено да получава съдебни книжа, тъй като е видно, че то е получено лично от С. С. – управител на „Стевес Агро“ ЕООД. Неоснователен е и довода, че връчването на съобщението не е оформено по съответния ред, тъй като то не е изпратено /както се твърди в касационната жалба/ с писмо с обратна разписка,а е връчено от служител на съда със съдебно съобщение оформено по изискванията на АПК и ГПК. Налице е редовно връчване на съобщение с указания за оставяне на производството без движение, които не са изпълнени в срок, което води и до оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството, както е правилно е постъпил и първоинстанционния съд По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,