Определение № 4225 от 14.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4247/2022 г.

Производството е по чл.282 ГПК. Образувано е по молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, гр.София, за спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 876 от 15.09.2022 г. по гр.д.№ 1184/ 2022 г. в осъдителната му част. Молителят твърди, че посоченото решение е незаконосъобразно, че го е обжалвал с касационна жалба и моли изпълнението му да бъде спряно срещу представяне на гаранция. Върховният касационен съд, като взе предвид че за обезпечаване на събирането на вземанията, присъдени с невлязлото в сила въззивно решение, с платежно нареждане от 20.10.2022 г. по сметката на Върховен касационен съд е преведена сума в размер 5 305,35 лв, намира искането за спиране за основателно. С въззивното решение „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, гр.София, е осъдено да заплати на Т. Ч. сумата 5 305,35 лв. Това решение е обжалвано пред Върховния касационен съд /жалба вх.№ 15479/ 24.10.2022 г., съгласно извършена служебна справка/ и не е влязло в сила, но подлежи на изпълнение. Ответникът е депозирал по сметка на Върховния касационен съд като обезпечение по чл.282 ал.2 т.1 ГПК сума, която съответства по размер на присъденото вземане. Налице са условията, които ГПК изисква за да бъде постановено спирането, поради което Върховният касационен съд