Решение № 2171 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11040/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Американски колеж - София“, ЕИК 00678378, представлявано от Е. Сарджънт - Бийзли, президент, чрез процесуален представител - адв. М. Владимирова, против решение № 25445/25.07.2025 г. постановено по адм. дело. № 12823/2024 г. по описа на Административен съд - София – град (АССГ), с което съдът е отхвърлил жалбата срещу Разпореждане, обективирано в т.1 по Протокол рег. №562000-1026/29.10.2024 г., издаден от Началник Седма районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПБЗН), гр.София, потвърдено след проведено административно оспорване, с писмо рег. № 76000-4247/05.12.2024 г. на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН), Столична дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (СДПБЗН) към МВР. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички представени по делото доказателства, както и доводите на жалбоподателя. Твърди, че съдът неправилно е приел, че е изпълнен фактическия състав на посоченото в разпореждането правно основание. Иска решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което се отмени разпореждането в оспорената част. Претендира направените по дело разноски, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК. Ответникът – Началникът на Седма районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ СДПБЗН към МВР, оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Разпореждане обективирано в т.1 по Протокол рег. № 562000-1026/29.10.2024 г., издаден от Началник Седма РСПБЗН, гр. София, в частта му единствено по отношение на сграда 1, с което е разпоредено да се премахнат поставените в евакуационните коридори на сграда 1, горими материали (дивани, маси, дървени шкафчета и етажерки за книги), като е посочено, че са нарушени   изискванията на чл. 34, ал.1, т. 4 от Наредба № 81213- 647/01.10.2015 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (ДВ., бр. 89 от 2014 г.) и даден срок за изпълнение 30.04.2025 г. С писмо рег. № 764000-4247 от 05.12.2024 г. на Директора на ГДПБЗН, СДПБЗН към МВР са потвърдени констатациите и предписанията, дадени с оспореното разпореждане. За да отхвърли жалбата срещу разпореждането в оспорената му част първоинстанционният съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Съдът е посочил, че съгласно Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, при експлоатация на сградите за евакуационните пътища съществуват две основни изисквания, посочени в чл.34 ал.1 т.3 и т.4 от Наредбата (в редакцията, обн. в ДВ. бр.37 от 7 Май 2021г.), възпроизведени от съда като забрана за намаляване на фактическата пропусклива способност и забрана за поставяне на горими материали. Посочил, че жалбоподателят е представил доказателства единствено относно пропускливостта на пътищата за евакуация, което обстоятелство не е спорно по делото. Относно разположението на „ниши“ по евакуационните пътища и разполагането на горими материали в тях извел извод, че е в нарушение и на изискванията, регламентирани в Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Решаващият съд приел за неоснователни доводите, че с оглед изменението на разпоредбата на чл. 37 ал. 8 от Наредба № Iз-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, забраната за поставяне на горими мебели не е абсолютна и аргументирал, че е допустимо поставянето на горимо оборудване при определени условия и допускания, но те могат да бъдат приложени само и единствено тогава, когато за обекта е в хипотезите на чл. 1 от същата наредба, като строеж и реконструкция, попадаща в хипотезите на Закона за устройство на територията ( ЗУТ). При тези установявания АССГ е направил извод, че в конкретния случай са налице материалноправните предпоставки за издаване на разпореждането по оспорената точка - в процесната сграда в евакуационните коридори са поставени горими материали (дивани, маси, дървени шкафчета и етажерки за книги). Обосновал и че не е налице и несъответствие на процесната заповед с целта на закона. Съдът е приел, че осигуряването на пожарна безопасност е основна дейност на МВР (чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗМВР), поради което с издаването на разпореждането към адресата не са създадени задължения повече от необходимото, с което е спазен принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, изяснил е релевантните за спора факти, като е формирал изводите си въз основа на представените по делото доказателства. Извършеният анализ на последните е правилен, а приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с доказателствата. Съгласно чл. 125, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗМВР при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението извършват проверки за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти и да издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Осъществяването на държавния противопожарен контрол е част от дейностите, чрез които се осъществява дейността на органите по пожарна безопасност и защита на населението по осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари –чл. 17, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Редът за неговото осъществяване е разписан в Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, (Наредба № 8121з-882/2014 г.), издадена от министъра на вътрешните работи по законова делегация в чл. 17, ал. 4 от ЗМВР, съгласно § 2 от ЗР на наредбата. Разпореждането, предмет на първоинстанционната проверка, е издадено за отстраняване на нарушение, на основание чл.125 ал.1 т.4 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението: издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Аналогична е разпоредбата на чл.22 от Наредба № 8121 з-882/2014 г., според която за изпълнение на правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите органите за ПБЗН, осъществяващи държавен противопожарен контрол, издават писмени разпореждания (приложение № 4). В съответствие с материалния закон и с фактите по делото решаващият съд е приел, че в разпореждането са изложени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Неоснователни са доводите на касатора за недоказаност на нарушението. В случая, като фактическо основание по оспорената част за сграда 1 в разпореждането е посочено, че в евакуационните коридори на сграда 1 са поставени горими материали (дивани, маси, дървени шкафчета и етажерки за книги), което е в несъответствие с изискванията на чл. 34, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. Евакуационните коридори в сграда 1 са част от пътищата за евакуация, съобразно т.2.10 от обяснителната записка към проекта за реконструкция, което писмено доказателство касаторът е представил в първоинстанционното производство. Това писмено доказателство, както и останалите писмени доказателства, събрани от първата инстанция, установяващи извършена реконструкция, основен ремонт, преустройство и пристрояване на съществуваща сграда на Американски колеж, приключила през 2018г., годността за ползване на който строеж е установена с Протокол на Държавна приемателна комисия, назначена със Заповед № РД-19-587/08.05.2018г. на Началника на ДНСК, не оборват по никакъв начин констатациите в обжалваното разпореждане. Противно на доводите в касационната жалба, доказателствата, в цялост правилно анализирани от първоинстанционния съд, установяват наличието на одобрен проект за извършената реконструкция, част „Пожарна безопасност“, като съдържанието на обяснителната записка към тази част определя, че планирания и осъществен строеж е изпълнен съобразно проектните изисквания, но същите не касаят поставянето, разположението и материалите на установените при проверката горими материали (мебели) в евакуационните коридори, а обхващат изискванията за осигуряване на безопасността при въздействие от пожар към конструктивните елементи на строежа ( сградата), включително и не само: материали за изграждане на стените, за покритията на вътрешните повърхности в помещенията, клас на реакция на огън на топлоизолацията на външните повърхности на сградата, уплътнения на отвори в сградата, ревизионни отвори, комини, начин на отделяне на помещенията с противопожарни прегради, отвори за противопожарни врати, брой и размери на евакуационни изходи и пътища за евакуация, отоплителни и вентилационни инсталации, водопроводна инсталация за пожарогасене, уреди за първоначално пожарогасене, пожароизвестителни инсталации, евакуационно осветление и др. Доказателства, че мебелите, поставени в евакуационните коридори, не са горими и са допустими за поставяне в същите, не са представени, както и не е доказано наличието на предпоставките за приложението на изключението по чл.37 ал.8 от Наредба № Iз-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209 т. 3 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,