Решение № 13542 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8128/2018 г.

Решение № 13542 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8128/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Е. Ангелов, с постоянен адрес в [населено място], срещу отказ на министъра на вътрешните работи от 26.04.2018 г. по заявление с вх. № 317 р - 4447/18.04.2018 г. по описа на МВР. Жалбоподателят поддържа в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, иска отмяната му, връщане на преписката на административния орган с указания за ново произнасяне по заявлението, присъждане на разноските по делото. Ответникът - министърът на вътрешните работи, не взима становище. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена от лице с правен интерес и в предвидения от закона срок, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Жалбоподателят Е. Ангелов, полицейски инспектор V степен, в група "Териториална полиция" на сектор "Охранителна полиция" към Пето районно управление - Пловдив при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Пловдив на 31.01.2017 г. е подал заявление чрез директора на ОДМВР - Пловдив до министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 167, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи ( ЗМВР) е помолил да му бъде разрешено да участва в конкурс за заемане на длъжност по срочен договор в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за позиция Monitotring officer и Security officer за държавите Македония и Украйна. На заявлението са положени две резолюции "Да" с подпис - на 31.01.2017 от директора на ОДМВР - Пловдив и на 13.02.2017 г. от министъра на вътрешните работи, като заявлението е върнато за запознаване от служителя. Видно от приложеното писмо от изпълняващата длъжността началник на отдела по наемане към ОССЕ до посланик Спасов, Постоянна мисия на Република България от 6.04.2018 г., представено в оригинал и превод на български език, Главният наблюдател на Специалната наблюдателна мисия в Украйна на ОССЕ е одобрил кандидатурата на господин Е. Ангелов за наблюдател. След разменена кореспонденция между служителя на ОССЕ, отговарящ за обучението на наблюдателите и командироването им и жалбоподателя относно началната дата на наемането Е. Ангелов е депозирал заявление с № 317 р - 4447/18.04.2018 г. по описа на МВР до министъра на вътрешните работи, с което е поискал да му бъде разрешено ползването на неплатен годишен отпуск от 4.05.2018 г. по реда на чл. 189, ал. 1, т. 6 ЗМВР, поради заемането на длъжност по срочен договор, кандидатстването за която му е било разрешено. Ангелов е уведомил министъра, че по негова молба срокът за заемане на позицията е променен от 22.04.2018 г. за една година на 6.05.2018 г. и ще представи договора след сключването му. На 26.04.2018 г. министърът на вътрешните работи е поставил резолюция "Не съгласно ДЗ". Докладната записка, на която се позовава министъра всъщност е регистрирана на следващия ден - рег. № 8121 р - 8709/27.04.2018 г. и е от заместник - министъра на вътрешните работи. В нея е описаната фактическата обстановка, която приема и съдът за установена, но е посочено, че директорът на ОДМВР - Пловдив е изразил несъгласие за ползване на неплатен отпуск по заявлението и е предложено да не се разрешава ползването на неплатен отпуск по заявлението. Един ден преди датата на регистрационния номер на докладната записка - на 26.04.2018 г. министърът на вътрешните работи е положил резолюция "Да" върху нея. В преписката се съдържат и са приети по делото заповед № 8121 з -388/4.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи, в която в II. 2. е указано, че неплатеният отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 6 ЗМВР се разрешава от министъра на вътрешните работи и писмо рег. № 8121 р - 23358/18.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи до ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР. В това писмо на ръководителите на структурите е указано, че съгласно чл. 167, ал. 1 ЗМВР държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР може да кандидатства в лично качество за заемане на длъжност по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации в областта на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред въз основа на договори, по които Република България е страна, след разрешение на министъра на вътрешните работи. Посочено е, че при кумулативно наличие на двете предпоставки - предварително писмено разрешение от министъра за кандидатстване по чл. 167 от ЗМВР и предложение от институцията, структурата или международната организация за сключване на договор, на служителя се дължи неплатен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 6 ЗМВР - за времето на заемане на длъжност по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации, като служителят запазва заеманата длъжност в съответната структура. В съдебното производство е представено и прието като писмено доказателство в оригинал на английски език и с превод на български език удостоверение за назначаване от 17.09.2018 г., издадено от ОССЕ, Специалната наблюдателна мисия (СНМ) в Украйна, което установява, че жалбоподателят е назначен в СНМ в Украйна от 6.05.2018 г. и понастоящем работи като наблюдател на СНМ в Украйна на ОССЕ. Посочено е, че е на служба към СНМ в Украйна до 31.03.2019 г. съгласно срока на мандата на СНМ в Украйна на ОССЕ. Предвид така установените факти, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният отказ с характер на индивидуален административен акт е издаден от компетентния орган по ЗМВР и има писмена форма, като относно мотивите препраща към докладната записка, която макар и с регистрационен номер от следващия отказа ден съдържа установените от административния орган факти. Следва да се посочи, че жалбоподателят предвид заеманата от него длъжност е държавен служител - полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Същият съгласно чл. 167, ал. 1 ЗМВР може да кандидатства за заемане на длъжност по срочен договор в международна организация в областта на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред въз основа на договори, по които Република България е страна, след разрешение на министъра на вътрешните работи, каквото същият е получил при кандидатстването си за наблюдател в СНМ в Украйна на ОССЕ. България е член на ОССЕ от 1973 г., като с решение № 1117/21.03.2014 г. на ОССЕ е създадена Специалната наблюдателна мисия в Украйна на ОССЕ, а с решение № 1289/22.03.2018 г. мандатът на СНМ в Украйна е продължен до 31.03.2019 г. Жалбоподателят е одобрен и назначен на длъжността наблюдател за срок до края на мандата на мисията, поради което за него са били налице и двете кумулативно необходими условия по указанията, съдържащи се в писмо рег. № 8121 р - 23358/18.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи до ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР, за да му бъде разрешен неплатен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 6 ЗМВР - за времето на заемане на длъжност по срочен договор в международна организация - а именно да е кандидатствал за позицията, отговаряща на условията на чл. 167, ал. 1 ЗМВР с разрешение на министъра и да е получил предложение от международната организация за назначаване. Освен, че не съдържа фактически и правни основания, които да мотивират отказа за разрешаване на неплатен отпуск, включително и като се има предвид съдържанието на докладната записка, така постановеният отказ противоречи, както на материалния закон, така и на дадените от министъра указания за кумулативно необходимите предпоставки, при които следва да се разреши отпуска. Отказът е и в противоречие с целта на закона - а именно държавните служители от МВР, които притежават необходимата компетентност, да заемат по срочен договор длъжности в международни организации в областта на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред въз основа на договори, по които Република България е страна, като им се запазва мястото в МВР като на лица, доказали компетентността си. С оглед изложеното налице са отменителните основания на чл. 146, т. 2, 3, 4, 5 АПК - неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно - производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, които налагат отмяна на оспорения отказ и изпращане на преписката за ново произнасяне от министъра на вътрешните работи със задължителни указания, съдържащи се в предходния абзац на съдебното решение. С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 10 лева държавна такса, разноски за превод на документи в размер на 32 лева, заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева или общо 692 лева, платими от МВР. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение