Чл. 189 ЗМВР

Чл. 189.(1) Държавните служители в МВР имат право на следните видове отпуски:

1. редовен платен годишен отпуск - в размер 30 работни дни;
2. допълнителен платен годишен отпуск - по един ден за всяка прослужена година, включително за приравнения трудов стаж, но не повече от 10 работни дни;
3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., отм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.)
4. допълнителен платен годишен отпуск при преместване на работа в друго населено място - в размер на един работен ден, който не може да се компенсира с парично обезщетение;
5. неплатен отпуск - до 6 месеца за цялата служба;
6. неплатен отпуск - за времето на заемане на длъжност по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации;
7. неплатен отпуск по реда начл. 247;
8. неплатен служебен отпуск по реда начл. 161, ал. 1 - 3 от Изборния кодекс;
9. неплатен отпуск - за времето на провеждане на стаж почл. 294 от Закона за съдебната власт;
10. неплатен отпуск по реда начл. 77 от Закона за дипломатическата служба.

(2) Отпуските по ал. 1 се зачитат за трудов стаж по този закон, освен в случаите по ал. 1, т. 9. (3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) За времето на платения годишен отпуск държавните служители в МВР получават основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения почл. 178, ал. 1, т. 1, 2 и 4и за научна степен съобразно размера им към момента на започване ползването на отпуска. (4) Когато платеният годишен отпуск се ползва в период, който включва повече от един календарен месец, среднодневното брутно възнаграждение за всеки ден от отпуската през съответния месец се определя от брутното възнаграждение по ал. 3 и броя на работните дни на съответния месец. (5) Когато по силата на нормативен акт от определена дата се увеличават заплатите на държавните служители и това увеличение не е включено в размера на брутното възнаграждение по ал. 3, се извършват съответните преизчисления на среднодневното брутно възнаграждение по ал. 4 и разликата се доплаща. (6) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Забранява се компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1 и 2 с парично обезщетение освен при прекратяване на служебното правоотношение. (7) Редът за ползване на отпуск по ал. 1 от служителите на МВР се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. (8) Ежегодно на служителите в МВР се изплаща еднократно сума за пътни разходи по време на платен годишен отпуск при условия и в размер, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.