Решение № 3612 от 21.11.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 208/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.189 от ЗМВР. Образувано е по жалба от В. И. Г. от [населено място] против изричен отказ от дата 23.02.2024г. на Началник отдел „Разследване“ при ОДМВР Стара Загора, РУ К., обективиран в резолюция върху подадено от инсп. Г. заявление с рег. № УРИ 349р-6537 от 21.02.2024 г. за разрешаване ползването на 15 работни дни платен годишен отпуск. Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, като не отговарящ на минималните изисквания за съдържание на индивидуален административен акт – чл.59 от АПК, вкл. и немотивиран, липсвали в него фактически и правни основания. Твърди, че органът не изяснил всички факти от значение за случая. И така нарушил чл. 35 и чл. 36 от АПК. Била нарушена и целта на закона, тъй като се касаело за злоупотреба с право, отказът бил дискриминационен и административен произвол, тъй като на други служители от сектора същият ръководител разрешил ползване на отпуск. Оспорва се и материалната компетенция на ответника да постанови отказа, а в условия на евентуалност /ако се приеме, че е компетентен да издаде отказа/, счита, че същият действал в условия на обвързана компетенция, а не при оперативна самостоятелност. Пледира, че отпускът по чл.189, ал.1, т.1-2 от ЗМВР представлява субективно право, а не правна възможност, тъй като законодателят не използвал в текста думата „може“, а само словосъчетанието „има право“. Сочи, че според практика на ВАС, отказът имал белезите на индивидуален административен акт и съответно представлявал годен за съдебен контрол. По тези съображения иска отмяната му и желае присъждане на разноски. Оспорващия, редовно и своевременно призован в с.з., се представлява от адв. Н., АК Ловеч, който поддържа жалбата и пледира за основателността й. Ответникът, Началник сектор Разследване при ОДМВР Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от юрк. М., която пледира за неоснователност на жалбата. Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят е служител в ОДМВР Стара Загора, сектор „Разследване“, РУ К.. От комисар В. Г. до впд Началник отдел „Разследване“ в ОДМВР Стара Загора е била входирана докладна записка рег. № 349р-6242 от 21.02.2024г. /л.9/, с което впд Началник отдел /сектор/ „Раследване“ в ОДМВР Стара Загора е уведомен за нуждата от ползване на 15 работни дни платен годишен отпуск от служителя Г. за времето от 26.02-18.03.2024г. по лични причини – влошено здравословно състояние на бащата на жалбоподателя, поради заболяване, налагащо постоянни грижи за него в посочения период. Приложена е била към докладната записка и епикриза от Криника по кардиология /л.10-11/. Под рег. № 349р-6579 от 23.02.2024г. В. Г. е подал на същата дата 21.02.2024г. до началник отдел „Разследване“ заявление /по образец, Приложение №2, към т.4 от Заповед № 8121з-315/2021г., л.8 и л.13/, с което поискал ползване на платен годишен отпуск в размер на 15 работни дни за 2022 година за времето от 26.02.2024г. до 18.03.2024г. Върху заявлението е обективирана саморъчно изписана резолюция със съдържанието „ Не разрешавам ползването на 15 раб. дни платен годишен отпуск, поради претовареност в работата на разследващите полицаи в сектор Разследване, РУ К., подпис и дата 23.02.2024г.“. Удостоверено е най-долу в документа, че служителят е запознат с отказа да се разреши ползването на отпуска от 15 р.д. на 23.02.2024г. От приложена на л. 45 официална справка от ответника е установено по делото, че към 23.02.2024г. в РУ К. са били на производство общо 886 броя наказателни производства, а в сектор „Разследване – РУ К.“ на служба са били 18 разследващи полицаи. Удостоверено е също, че към 23.02.2024г. е било регистрирано 1 бр. заявление за отпуск на разследващ полицай в сектора, а за периода 26.02- 18.03.2024г. са регистрирани 12 заявления за ползване на отпуск от разследващи полицаи от сектора. Към дата 26.02.2024г. е била в действие Заповед № 8121з-315/23.03.2021г. От приложена на л. 56 справка от процесуален представител на ответника е установено по делото, че за периода 01.01.-30.04.2024г. са подадени 80 заявления за ползване на отпуск на разследващ полицай от сектор „Разследване“ при РУ МВР Казанлък, от които 76 разрешени, 3 броя с резолюция „не разрешавам“ и едно с частично разрешено ползване. Прилагат се още: Заповед № 349з-2069/18.05.2023г. /л.48-50/; справка за ползвания отпуск от инсп. Г. за времето от 05.12-2023г. – 26.02.2024г. /л. 51/; заявление рег. № 349р-5657/15.02.2024г. /л.57/; три заявления за ползване на платен отпуск от жалбоподателя с поставени резолюции /л. 64-66/; При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема извод за основателност на жалбата. По допустимостта й – същата е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против акт, годен за съдебен контрол, предвид на това, че съставлява волеизявление на овластен със закон орган, с което е засегнат негативно законен интерес на държавния служител от системата на МВР, т.е. актът /обективиран като „резолюция“/ притежава белезите на индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК. Преди преценка законосъобразността на акта на основанията по чл.146, т.2-5 от АПК, Съдът дължи преценка относно валидността му. Конкретният оспорен отказ да се разреши ползване на 15 работни дни платен годишен отпуск по чл.189, ал.1, т.1 от ЗМВР по заявлението от 21.02.2024г. на инспектор Г. на длъжност ст. разследващ полицай в сектор "Разследване" в РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, е постановен от Началник сектор „Разследване“ при ОДМВР Стара Загора. В случая и от представените писмени доказателства / Заповед № 8121з-315 от 23.03.2021 г. на Министъра на вътрешните работи орган и Заповед № 349з-2069/18.05.2023г. на Директор на ОДМВР Стара Загора/, Съдът приема правен извод, че конкретният ответник доказа, че притежава надлежно оправомощаване да разрешава/отказва ползване на платен годишен отпуск по чл.189 от ЗМВР, по арг. на т.4, б в от министерската заповед на л. 13-15. По силата на тази министерска заповед е налице изрично овластяване с конкретното правомощие както за Директора на структурата по чл.37 от ЗМВР, в случая Областна дирекция на МВР Стара Загора, така и на други длъжностни лица, които да са определени от директор на структурата по чл.37 от закона. Т. определяне е извършено със заповед №349з- 2069 от 18.05.2023г. и сред тях /т. I/ са включени началниците на сектори в структурата, като не е спорно, че „отказът“ е издаден именно от служителя на въпросната длъжност. Доколкото резолюцията е обективирана в писмена форма, съдържа дата и година на постановяването си и органа, който е издател, както и конкретни фактически основания, които го обосновават правно, Съдът приема извода, че е спазено изискването за форма и съдържание на административния акт и не е налице основание за отмяната му като незаконосъобразен на осн. чл.146, т.2 от АПК. Според чл. 189, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, държавните служители в МВР имат право на редовен платен отпуск в размер на 30 работни дни, а по т.2 /допълнителен платен годишен отпуск/ - по един за всяка прослужена година/. В случая, с процесното заявление от 21.02.2023г. жалбоподателят иска разрешаване ползването на 15 работни дни платен годишен отпуск по чл.189, ал.1, т.1 от ЗМВР за 2022 година, т.е. остатък от предходни години. Съгласно Конституцията на Р. България, правото на отпуск е субективно трудово право на служителя и същото се защитава от върховния ни закон, като елемент на правото на труд (чл. 48, ал. 5 от Конституцията). Това субективно право се упражнява при наличието на предвидени в закон предпоставки, според вида на искания отпуск. В специалния закон – ЗМВР, с разпоредбата на чл. 189, ал. 1, се регламентират видовете отпуски, на които имат право служител от системата на МВР. В случая заявено е от жалбоподателя искане за ползване на платен годишен отпуск по т.1, като законът установява, че същият е с продължителност от 30 работни дни /за съответната година/. Според чл. 189, ал. 7 от ЗМВР, редът за ползване на отпуск по ал. 1 на чл.189 от ЗМВР от служителите на МВР /вкл. и този по т.1/ се определя със заповед на Министъра на вътрешните работи, като по делото е налична такава - Заповед № 8121з-315/23.03.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно разписаното в р. І т. 4 от нея разрешаване ползването на платен годишен отпуск става въз основа на заявление по образец /каквото е използвано в случая/, а доколкото е поискано ползване на този вид отпуск от предходни години, то в случая не е налице изискването това ползване да е съобразено с графика посочен в т.I.1 от министерската заповед. По арг. на р. І, т. 4.1 от министерската заповед обаче се следва, че в случая и относно този вид отпуск, неговото ползване е поставено под разрешителен режим, тъй като е предвидена възможност за формиране на отказ по заявлението на служителя, който обаче следва да е надлежно мотивиран. Т.е., за разрешаване ползването на платения отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, е необходимо да има съгласие от органа. В случая по подаденото от Г. заявление от 21.02.2024г. е формиран от ответника отказ, който е със следното съдържание: „отказвам ползването на 15 раб. дни платен годишен отпуск, поради натовареността в работата на разследващите полицаи от сектор „Разследване“ РУ Казанлък“. При преценка на неговата материална законосъобразност, ответникът носи тежестта да удостовери онези факти, на които основава формирания от него отказ да разреши ползването на отпуска по чл.189, ал.1, т.1 от ЗМВР, заявен от служителя. Видно е, че към момента на заявлението за ползване на платени годишен отпуск, инсп. Г. не е ползвал 30 работни дни за календарната 2024 година, напротив, изрично сочи, че желае ползване на платен годишен отпуск от предходна година /2022г./. Това на първо място означава, че неговото ползване не може да се отказва с довод, че той не е съобразно утвърдения график по т.2.1 от приложената министерска заповед. Отказът е мотивиран с причини от служебен характер - натовареност на разследващите полицаи от сектор Разследване в РУ Казанлък. В приложената първоначална преписка от ответника не се съдържат никакви данни, които да подкрепят и удостоверят факта каква е натовареността на служителите от сектора в конкретното териториално поделение на ОДМВР в [населено място] към момента на заявлението, съотв. дали те са със висока или завишена натовареност, за да се оправдае издаване на отказ да се разреши ползване на отпуск от служителя Г., по тази служебна причина. Едва след изискване от съда на такива данни, по делото ответникът представи справки, които сочат, че към 23.02.2024г. разследващите полицаи в сектора и работещи в РУ Казанлък са 18, а на доклад на същите към тази дата са разпределени 886 наказателни преписки. Липсват обаче данни, дали тези числа действително сочат на факта на „натовареност“ в работата на разследващите полицаи от сектора към 21.02.2024г. или за периода 26.02-18.03.2024г. Чисто аритметически пресметнато, тези общо 886 броя преписки, означават средно, че на полицай от сектора, работещ в РУ Казанлък, би следва да се падат по около 49 броя преписки. Липсват данни, от които да се удостовери, че тези бройки преписки действително са на доклад на жалбоподателя и че те значително надвишават средния брой висящи производства на доклад от предходни моменти, а липсват доказателства какъв е реалният брой преписки, които са възложени на служителя Г. към този момент и дали в периода на ползване на отпуска евентуално няма да изтича срок по тях и пр., нито дали отсъствието на Г. ще води до завишаване натовареността в работата на останалите служители от сектора към релевантния период и поради това отсъствието на един от тези служители ще е проблемно. По делото са събрани доказателства, /л.45 и л.56/, че в периода 26.02.-18.03.2024г. /периодът, за който е искана отпуската/, са подадени 12 броя заявления за отпуска от служителите от сектора, а за периода от 01.01-30.04.2024г. са подадени общо 80 заявления, от които 76 са уважени, три изцяло отказани, а едно частично уважено. Същественото е, че отказаните и частично уважено заявление за отпуска, са единствено и само тези, подадени от настоящия жалбоподател, докато другите 76 заявления са изцяло уважени и то при довод, че секторът е „натоварен“ служебно. Тези факти опровергават от своя страна твърдението на ответника, че към 21.02.2024г. е налице такава служебна натовареност в работата на разследващите полицаи от сектор Разследване в РУ Казанлък, която обективно да налага да се откаже ползването изцяло на заявеното от Г. искане да се разрешат 15 р. д. платен годишен отпуск за 2022 година. Освен това и видно от л. 57 именно ответникът е разрешил частично ползването на отпуск от 5 р. д. за период непосредствен на периода, за който с процесното заявление за 15 р. д. платен годишен отпуск, като частичният отказ на началник отдел Разследване, РУ Казанлък /по заявлението от 15.02.2024г./ не съдържа мотиви в насока висока натовареност на служителите от сектора към този момент. Ето защо, Съдът приема извод, че се опроверга твърдението, с което е обоснован отказът на ответника от 23.02.2024г., а именно наличие на натовареност в работата на служителите от сектора, в който работи жалбоподателя, както към дата 23.02.2024г., така и за периода 24.02.-18.03.2024г., при това положение необосновано от гледна точка на приетите доказателства и неправилно от гледна точка на закона Началникът на сектор „Разследване“ в РУ Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора е отказал да разреши ползването на платен годишен отпуск по заявеното с с рег. 349р-6537/23.02.2024 г. на В. Г.. Жалбата е основателна, а жаления административен акт като постановен в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон е незаконосъобразен и следва да се отмени. При този изход на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски е основателно, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да се осъди да заплати разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева /л.17/, а на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие за оказване на безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА от адв. Д. Д. Н. от АК – Ловеч /л.25/, на последния се следва присъждане на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 750 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд Стара Загора,