Определение № 1395 от 08.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 810/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. П. /една от ответниците в първоинстанционното производство/, вх.№ 1275/24.02.2025г., срещу разпореждане № 26/17.02.2025г. по възз.т.д.№ 91/2024г. на АС - Велико Търново, с което е върната, като подадена след изтичане на срока за обжалване, съвместната касационна жалба на М. П. и П. П., вх.№ 1030/14.02.2025г., срещу въззивното решение № 1/02.01.2025г.. Насрещната страна, ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез юрисконсулт П. Г., оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Частната жалба е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване разпореждане за връщане на касационна жалба, в законния срок, от активно легитимирана страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В обжалваното разпореждане е констатирано, че въззивното решение е връчено на касаторите на 10.01.2025г.чрез назначения им, на осн. чл.95, ал.2 ГПК, до приключване на делото във всички инстанции процесуален представител адв.К. Т.. По отношение извършеното по-късно/ на 14.01.2025г./ връчване на въззивното решение на М.П. на адреса на ЕТ „Иконом-М. П.“ в обжалваното разпореждане е прието, че към този момент касаторът М.П. вече е била надлежно уведомена за въззивното решение чрез пълномощника си, на осн. чл.39, ал.1 ГПК. Ето защо е прието, че срокът за обжалване на въззивното решение от касаторите е започнал да тече на 10.01.2025г. и е изтекъл на 10.02.2025г., а подадената в лично качество касационна жалба е постъпила след това- по пощата с дата на пощенското клеймо 13.01.2025г. Направен е краен извод, че касационната жалба е просрочена и е налице основанието по чл. 286, ал.1, т.1 ГПК за връщането й. Тези фактически и правни изводи следва да бъдат изцяло споделени. Изходящата от М.П. в лично качество касационна жалба е недопустима, като просрочена. Тя е подадена след изтичане на срока за касационно обжалване, който е започнал да тече на 10.01.2025г., когато на М.П. е редовно връчено, на осн. чл.39, ал.1 ГПК въззивното решение чрез назначения й, на осн. чл.95, ал.2 ГПК, процесуален представител. Не променя извода за началото на срока, в който М.П. има право да обжалва въззивното решение, фактът, че тя е получила на 14.01.2025г. въззивното решение от името на регистрирания от нея ЕТ, също страна по делото, още повече, че ФЛ не е различен правен субект от регистрирания от него ЕТ. Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С оглед на този резултат на ответника по касационната жалба се присъждат, на осн. чл.78, ал.8 ГПК, разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговора на частната жалба в размер на 100лв. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: