Определение № 4984 от 19.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 104/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от името на Ф. А. Т. и А. К. Т. чрез адв.П. А. срещу решение № 260246 от 24.06.2025 г. по в. гр. д. № 4014/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 140991 от 06.07.2020 г. по гр. д. № 2278/2018 г. на Софийския районен съд за отхвърляне на предявен от касаторите срещу М. С. С. иск за делба на новообразувани УПИ *** и УПИ *** (в границите на ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** от кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място]) от кв. 48 по регулационния план на [населено място], местност “В.“, район “К.“. Твърди се неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на материалния закон и необоснованост - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация М. С. С. не изразява становище по касационната жалба. Ответниците С. С. П. и А. И. П. изразяват становище за допускане на касационното обжалване и основателност на жалбата. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси с твърдение, че попадат в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и ал.2 ГПК: 1. Съгласието на съсобствениците, изразено с писмено заявление до административния орган за промяна на границите на урегулирани поземлени имоти с план за регулация, придружено с представен проект за изменение на ПУП-ИПР, към който е представено и удостоверение за приемане на проект за изменение на КК от АГКК, изпълнява ли същността на предварителен договор между страните по смисъла на хипотезата на чл. 15, ал. 3 предложение второ ЗУТ за целта и нуждите на административната процедура, крайният акт на който е Заповед, с която се изменя или не подробният устройствен план – изменение на план за регулация на двата съседни урегулирани поземлени имоти?; 2. В заявление по чл. 15, ал. 3, предл. първо ЗУТ, в което страните са определени, има описание на имота и ясно съгласие относно начина му на разделяне с точни граници, които обособяват и площта на новообразуваните УПИ-та и няма прехвърляне/замяна на идеални части, липсата на „цена“ и „неустойки“, като клаузи на предварителен договор, променят ли същността и предназначението му за провеждането на административна процедура за промяна на граници, респективно задължителни ли са, за да бъде прието, че страните не са действали под условието на предварителен между тях договор?; 3. С оглед на категоричната съдебна практика, че договорът в хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ няма вещно – транслативен ефект и реализирането му е в зависимост от издаването на позитивен административен акт, имоти, за които има издадена такава позитивна заповед, влязла в законна сила, допустими ли са до съдебна делба, в случай, че доброволната независимо от причината не е извършена?; 4. Декларация – съгласие, издадена в полза на съсобственици на общ имот, за продажба на идеални части от него, обвързва ли издалия декларацията по договора, сключен между тези съсобственици и трето за собствеността лице?; 5. Допустимо ли е след приключване на административната процедура по чл. 15, ал. 3 ЗУТ с влязла в сила заповед за одобряване на ПУП-ИПР, съсобственият между страните имот да бъде разделен по регулационните му линии чрез способа на делбата?; 6. Предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, освободена ли е при това положение въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивно обжалване?; 7. Предвидената в чл. 272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, освобождава ли въззивния съд от задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК да мотивира своето решение, а именно да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните, дължат ли се мотиви по същество в отговор на направените пред него оплаквания, дължи ли се обсъждане на твърденията на жалбоподатлея за неправилност на първоинстанционното решение, която може да се дължи както на невярно възприемане на фактическата обстановка, така и на погрешни правни изводи, произтичащи от неправилното приложение на правилата на науката, опита или логическото мислене. Двата въпроса са идентични по съдържание и касаят съдържанието на мотивите към въззивното решение и приложението на разпоредбата на чл.272 ГПК във въззивното производство?; 8. След като според съда съсобствеността ще възникне след сключването на окончателен договор или с решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, то съществува ли пречка това да стане след извършването на съдебна делба? 9. Влезлият в сила акт за одобряване на плана за регулация, с който се променят границите между УПИ по реда на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, с който градоустройствения статут е безспорно изменен, създава ли съсобственост между страните по заявлението в административната процедура?; 10. Сключването на окончателен договор и/или друг подходящ способ за приключването на съсобствеността задължителен елемент ли е по одобряване и влизане в сила на плана по чл. 15, ал. 3 ЗУТ, доколкото влизането му в сила е уредено ex lege с нормата на чл. 15, ал. 6 ЗУТ, без да го обвързва със задължение за прилагането на плана?; 11. Приложимо ли е разбирането по въпроса, решен в т. 3 от решението по Тълкувателно дело № 3 от 2013 г. на ОСГК, в конкретния случай, при който продавачите по сделката за покупко – продажба на идеални части от имот и съсобственикът им – декларатор по чл. 33 ЗС са взели участие по нея, макар и в различни качества по време на висящо между тях производство за делба, в което е включен и процесния имот? Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като извърши преценка за допустимост на производството, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. Досежно допускането до касационно обжалване, съображенията са следните: Въззивният съд е споделил фактическите и правни изводи и по реда на чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, в което е прието, че ищците твърдят възникване на съсобственост по силата на регулацията (чл.15, ал.3 ЗУТ) върху новообразувани имоти УПИ *** и УПИ ***, обособени със заповед за изменение на ПУП от 2017 г. За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът за делба е отхвърлен, въззивният съд е приел, че между страните не е възникнала съсобственост върху новообразуваните урегулирани поземлени имоти, за които е одобрено изменение на ПУП –ИПР, а всеки от собствениците притежава реална част от собствения си поземлен имот, включен в новообразуваните урегулирани поземлени имоти. Изложено е, че са осъществени само част от елементите от фактическия състав на чл.15, ал.3 ЗУТ – подаване на заявление с нотариална заверка на подписите и издаване на административен акт за одобрение на проект за изменение на подробния устройствен план, както и че процедурата по „доброволна регулация“, уредена в посочената правна норма, не води до възникване на съсобственост. Такава ще възникне едва със сключването на окончателен договор или заместването му с решение по чл.19, ал.3 ЗЗД. Изложени са съображения за неоснователност на въззивното оплакване срещу изводите на районния съд по съдебната спогодба по гр.д. № 65472/2015 г., с която поземлен имот с идентификатор № *** е поставен в дял на М. С., като тази спогодба обвързва приобретателите на 1/2 идеална част от имота, договаряли с част от съделителите по гр. дело № 65472/2015 г. по описа на СРС. При тези мотиви на обжалваното решение не е налице основание за допускането му до разглеждане от касационната инстанция. Доколкото основателността на иска за делба е предпоставена от наличието на съсобственост, първите пет поставени от касаторите въпроса не отразяват решаващите мотиви на въззивния съд, че съсобственост не е възникнала поради липса на окончателен договор или съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД. Този извод е в съответствие с трайната практика на ВКС по приложението на чл.15 ЗУТ (напр. решение № 460 от 06.07.2026 г. по гр. д. № 1644/2025 г. ІІ г. о. на ВКС), според която при липса на предварителен договор по чл. 15, ал. 3 и окончателен договор по чл.15, ал.7 ЗУТ между собствениците на имотите, участващи в новообразуваните парцели, съсобственост върху тези парцели не възниква, дори и да има влязла в сила заповед за изменение на ПУП-ИПР. Границите на правото на собственост остават непроменени, а всеки от собствениците запазва правата си върху имота, който е притежавал преди изменението на плана. Въззивното решение напълно съответства на тази практика, поради което въпроси 8, 9 и 10, макар и да отговарят на общата предпоставка за допускане до касация, са разрешение в съответствие с практиката и за тях отсъства специалната предпоставка за допускане на обжалването. Единадесетият въпрос не е разрешен от въззивния съд, а двата идентични въпроса 6 и 7 не са обосновани с твърдения за конкретни доводи, възражения или доказателства, които касаторите твърдят, че са останали необсъдени от въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо гражданско отделение