Определение № 4378 от 28.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2932/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., понастоящем в Затвора в [населено място], против определение от 27.01.2025 г., постановено по адм. дело № 10182 по описа за 2024 г. на Административен съд – София-град в частта му, в която на лицето е отказано предоставяне на правна помощ за производството по адм. дело № 10182/2024 г. на Административен съд – София-град. Иска се отмяна на определението. Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното Разпореждане, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Г. В. К. е освободен от заплащането на държавна такса по касационна жалба с вх.№ 699 от 15.01.2025 г., но му е отказано предоставянето на правна помощ. Производството по адм. дело № 10182/2024 г. на Административен съд – София-град е образувано по искова молба на Г. К. е образувано по иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 000 евро, сочени за причинени от определение № 1140/30.09.2024 г. по адм.дело № 960 от 2024 г. на Административен съд – София област /АССО/. С решение № 58 от 02.01.2025 г. искът е отхвърлен. Първоинстанционният съд е приел, че срещу цитираното решение е подадена касационна жалба с вх.№ 699 от 15.01.2025 г., в която е направено искане за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, като е мотивирал неблагоприятния за жалбоподателя резултат с доводи, че, в конкретния случай, приложение следва да намери нормата на чл. 24, т. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП). Посочил е, че предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, в случая е налице хипотезата в посочената разпоредба, че правна помощ не се предоставя, когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Определението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснато релевираните от частния жалбоподател основания за отмяната му. Съгласно ЗПП, безплатна правна помощ за процесуално представителство се предоставя в два случая – когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда. По преценка на съда безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 2 ЗПП се предоставя когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, желае да има адвокат и интересите на правосъдието изискват това (чл. 23, ал. 2 и ал. 3 ЗПП). Правна помощ по чл. 21, т. 2 ЗПП не се предоставя: когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея; когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, както и в случаите на търговски дела и данъчни дела по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ – чл. 24, от т. 1 до т. 3 ЗПП. В случая характерът на производството (исково) не предвижда задължителна адвокатска защита. Съобразно обективно установените от първоинстанционния съд обстоятелства и при отчитане имущественото състояние на ищеца, настоящият състав на касационната инстанция споделя формирания в обжалваното определение извод, че предоставянето на правна помощ на К. от вида процесуално представителство не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла за лицето и на правосъдието. Въпреки твърденията на лишения от свобода в частната му жалба до настоящия съд, че не познава законите на Република България, от съдържанието на исковата молба се установява, че същият има достатъчно познания за самостоятелно упражняване на правото му на защита в административния исков процес. Отделно от това е безспорно установено, че лицето е подало исковата молба без да ползва правна помощ за консултация и/или изготвяне на документи за завеждане на дело. В допълнение, макар първоинстанционното производство да е исково, съответно да са налице специфики във връзка с доказателствената тежест на страните, в административното правораздаване е засилено служебното начало (чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК; чл. 171, ал. 5 АПК), поради което съдът е длъжен, при надлежно сезиране, да осъществи процесуално съдействие на страната за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, да я напъти, в случай че за някои обстоятелства не сочи доказателства, включително да събере доказателства. Изпълнението на това задължение на съда е независимо от даването на указания по разпределението на доказателствената тежест. Това означава, че интересите на Г. К. в първоинстанционното производство са в значителна степен обезпечени. При това положение и съобразно възприетата от заявителя на правната помощ хипотеза на чл. 23, ал. 2 ЗПП, за конкретното касационно дело не е налице дадената кумулативно в цитираната разпоредба предпоставка – интересите на правосъдието да изискват това. По отношение на отхвърленото искане за отвод на състава на АССГ направено в касационната жалба, настоящата инстанция обръща внимание, че произнасянето по искане за отвод от състава на съда не подлежи на самостоятелно обжалване и ще бъде проверено при инстанционната проверка на съдебното решение по същество. По изложените съображения, административният съд правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, т. 1 ЗПП и е отказал на К. предоставянето на правна помощ от вида процесуално представителство за касационното производството срещу решение по адм. дело № 10182/2024 г. по описа на Административен съд – София град. Определението в обжалваната част, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение, Първа колегия,