Решение № 13519 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2507/2015 г.

Решение № 13519 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2507/2015 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по реда на чл. 208-228 от АПК. Производството е по касационна жалба на ЕТ "Д. ф. - М. Е.", гр. Д. срещу решение № 2868 от 29.12.2014 г. по адм. д. № 1625/2014 г. по описа на Административен съд - град П., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 261303768/4.12.2013 г. издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 189 от 24.02.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - П. при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), в обжалваната част, с която на лицето са определени допълнителни задължения за вноски за Държавно обществено осигуряване (ДОО) за 2007 г. и 2008 г. в размер на 4104,70 лв. и лихви от 4322,35 лв., както и вноски за Здравно осигуряване (ЗО) за 2007 г. и 2008 г. в размер на 1090,50 лв. и лихви от 655,00 лв. и е осъден касаторът да заплати на Дирекция "ОДОП"- гр. П. при ЦУ на ТД на НАП сумата от 835 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. Оспорва се решението като неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че ревизиращият орган неправилно му е определил задължения за осигурителни и здравни вноски на основание чл. 124а от ДОПК за 2007 г. и 2008 г., защото разпоредбата на чл. 124а от ДОПК (Нов - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) е неприложима, тъй като е в сила от 15.02.2011 г. Моли за отмяна на решението на административния съд и вместо него да се постанови отмяната на ревизионния акт в обжалваната му част. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителни практики" - гр. П., редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище е поискал отхвърляне на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата, позовавайки се на ТР № 1/2016 г. на колегиите на Общото събрание на ВАС, че разпоредбите на чл. 122-124 от ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски, са неприложими за периода преди приемане на чл. 124а от ДОПК - ДВ, бр. 14-2011 г., в сила от 12.02.2011 г. С протоколно определение от 12.10.2015 г. е постановено спиране на производството по адм. д. № 2507/2015 г. по описа на ВАС, шесто отделение до приключване на ТД № 3/2015 г. на ОС на колегиите при ВАС, като след приключването му делото е възобновено. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Основателно е възражението в касационната жалба, че Административен съд П. неправилно е приел в решението си, че с ревизионния акт в обжалваната му част правилно са определени задължения за осигурителни вноски на касатора за държавно и обществено осигуряване за 2007 г. и 2008 г. по реда на чл. 122-124 от ДОПК, въпреки, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, която е въвела този ред и по отношение определянето на задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗО е влязла в сила по-късно - 15.02.2011 г. Съгласно чл. 124а от ДОПК, разпоредбите на чл. 122 - 124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски. Относимо в конкретния случай е произнасяне на Общото събрание от I и II колегия на Върховен административен съд с Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г., съгласно което разпоредбите на чл. 122-124 от ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124 ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. Съгласно мотивите на тълкувателното решение, с нормите на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК се установяват обстоятелствата за определяне на основата за облагане с данъци различни от тези в материалните данъчни закони и основанията за преминаване към този ред. С дадената в чл. 122, ал. 1 и 2 от ДОПК правна уредба се засяга съдържанието на данъчното задължение, което е свързано с обектите на облагане печалба и доход в хипотезите на чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Доходът е елемент от фактическия състав, пораждащ задълженията за осигурителни вноски - чл. 6, ал. 2 от КСО и чл. 40 ЗЗО. За установяването на задължителни осигурителни вноски е препращането на чл. 124а от ДОПК. Материалноправният характер на определящите за препращането правни норми обуславя същата характеристика на препращащата норма. Тя действа ex nunc, поради което е неприложима за установяването на задължителни осигурителни вноски за периоди преди влизането й в сила, каквито са периодите в процесния случай - 2007 г. и 2008 г. Предвид изложеното, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд П. следва да се отмени и вместо него да се постанови отмяната на ревизионния акт в обжалваната му част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Шесто отделение