Определение № 197 от 25.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 2049/2021 г.

Частният жалбоподател Р. С. К. чрез процесуален представител адв. М. Н. К. е подал частна жалба с вх. № 5045/09.06.2022г. срещу определение № 146 от 26.05.2022г. по т. дело № 2049/2021г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставено без уважение искането на Р. С. К. за осъждане на „Ири Трейд“ АД за заплащане на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на разноски за касационното производство в частта на недопускане на касационно обжалване на въззивното решение № 433 от 09.07.2021г. по в. т. дело № 164/2021г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260021 от 15.10.2020г. по т. дело № 104/2019г. на Окръжен съд Перник в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Ири Трейд“ АД срещу Р. С. К. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на ВКС и моли същото да бъде отменено и вместо това да му бъдат присъдени направените разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок, но е процесуално недопустима поради необжалваемост пред друг тричленен състав на ВКС на определението по чл. 248, ал. 3 ГПК. По смисъла на разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК постановените от състав на ВКС определения могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред друг тричленен състав на същия съд при условията на чл. 274, ал. 1 ГПК: т. 1 – когато с тях се прегражда по – нататъшното развитие на делото; т. 2 – в случаите, изрично посочени в закона. С разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК изрично е предвиден редът за обжалваемост на определението за допълване и изменение на решението в частта за разноските, а именно по реда, по който подлежи на обжалване решението. В хипотезата на оставена без уважение молба за присъждане на разноски за касационното производство по чл. 288 ГПК определението е окончателно и не подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС. С определението по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение или на част от него, е изчерпан редът за обжалване на съответния въззивен съдебен акт или част от него, поради което не подлежи на обжалване и определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК по искането за присъждане на разноски, за които се твърди, че са направени за производството по чл. 288 ГПК. Определението на ВКС не попада и в обхвата на съдебните актове по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена срещу необжалваем съдебен акт, поради което следва да бъде върната на частния жалбоподател. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение