Определение № 9152 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8693/2026 г.

Производството е по чл.229 ал.1 т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на директор на РПЦ – [населено място], чрез процесуалния представител юрисконсулт Топалов срещу определение №5445 от 19.06.2026 година, постановено по адм. дело №1286 по описа за 2026 година на Административен съд Бургас, с което е отменено по жалба на М. П., гражданин на Украйна срещу писмо от 20.05.2026 година на директора на Регистрационно-приемателен център [населено място] към Държавната агенция за бежанците гр. София, с което е уведомено лицето, че същото попада по действието на временна закрила за гражданите на Украйна по решение №190 на Министерски съвет от 17.2.2026 година до 4. март 2026 година. Твърди, че определението е неправилно и следва да бъде отменено. В частната жалба се твърди, че не може да се квалифицира акта на директора като спиране на производство по подадена молба. Твърди се недопустимост на жалбата. Постъпило е становище по частната жалба на М. П., чрез адвокат Ошавков за правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административният съд е бил сезиран с жалба на М. П., гражданин на Украйна срещу писмо от 20.05.2026 година на директора на Регистрационно-приемателен център [населено място] към Държавната агенция за бежанците гр. София, с което е уведомено лицето, че същото попада по действието на временна закрила за гражданите на Украйна по решение №190 на Министерски съвет от 17.2.2026 година до 4. март 2026 година. Съдът е приел, че писмото представлява спиране на произнасянето по преписката и компетентен да се произнесе по молбата е друг орган – председателя на Държавната агенция за бежанците като се установят и предпоставките по Закона за убежището и бежанците. Определението е правилно като краен резултат. В случая следва да се приеме, че е налице сезиране на орган – председателя на Държавната агенция за бежанците по реда на Закона за убежището и бежанците за предоставяне на закрила и да бъде проведено интервю по чл.63а от ЗУБ. След като е била подадена такава молба, то председателя на ДАБ дължи произнасяне, независимо в каква насока. Писмото на директора на РПЦ [населено място], е уведомително, но съдържа в себе си отказ за произнасяне по тази молба и то от лице – директор на РПЦ, което не е било сезирано с нея. Поради което актът представлява отказ, административен по смисъла на чл.21 от АПК и следва да бъде разгледан по съответния ред. Съдът е посочил правно основание чл.197 и следващите от АПК и го е разгледал в такова производство и независимо от неподходящата употреба на терминология като „спиране на производство“, такова няма, видно от приложеното обжалвано писмо, правилно е достигнал до извода, че е налице отказ от произнасяне по подадена молба. И е отменил издаденото писмо. Като е посочил и органа, който следва да разгледа молбата по съответния ред и да направи необходимите процесуални и материално правни преценки. Този орган е председателя на Държавната агенция за бежанците, на когото е изпратена преписката за извършване на следващите се процесуални действия. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Върховният административен съд, четвърто отделение