Определение № 542 от 26.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 447/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№15744:06.7.2011 г., подадена от адв. Н. К. – процесуален представител на ищцата Захарина С. Д. от [населено място], област П., против разпореждане№4622/15.6.2011 г. по гр.д.№1913/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ІХ-ти граждански състав, с което е върната частна жалба, вх.№11488/18.5.2011 г. против определение №1073/21.4.2011 г. по същото дело. Обстоятелствата по делото са следните: С определение №1073/21.4.2011 г. по гр.д.№1913/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ІХ-ти граждански състав, е върната частна жалба, вх.№7500/31.3.2011 г, подадена от Захарина С. Д., чрез пълномощника й адвокат Н. К.. Срещу горепосоченото определение е подадена частна жалба, вх.№11488/18.5.2011 г., която също е върната с разпореждане №4622/15.6.2011 г. като съдът се е обосновал с факта, че същата е подадена след изтичането законния седмодневен срок. Срещу последното посочено разпореждане е подадена частна жалба, вх.№15744:06.7.2011 г., като се твърди, че същото е неправилно. Моли се за отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна последните съображения: Разпореждането на Пловдивския окръжен съд е правилно. Изложеното в мотивите на обжалваното разпореждане изцяло отговаря на действителното положение. Съгласно разпореждане №3797/18.5.2011 г. съдът е оставил без движение частна жалба, вх.№11488/18.5.2011 г. и е указал на жалбоподателката да посочи в какво конкретно се състои порочността на обжалваното определение №1073/21.4.2011 г.,1 съобразно чл.260, т.3 ГПК, както и да посочи в какво се състои искането по отношение на това определение, съобразно чл.260, т.4 ГПК. Съобщението за разпореждането е съобщено на жалбоподателката на 01.6.2011 г., като към момента на постановяване на разпореждане №4622/15.6.2011 г. нередовностите на частна жалба, вх.№11488/18.5.2011 г. не са отстранени. Поради това въззивната инстанция правилно е приложила разпоредбата на чл.275, ал.1, във връзка с чл.262, ал.2, т.2 ГПК. По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде оставено без уважение и потвърдено. Водим от горното и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,