Определение № 44 от 07.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 134/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ВАМ-2011“ ЕООД, чрез адв. З. Н. против определение № 2336/03.09.2021 г. на Апелативен съд София по ч. гр.д. № 2515/2021 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на „ВАМ-2011“ ЕООД срещу определение от 24.06.2021 г. по гр.д. № 15815/2015 г. на Софийски градски съд, съдържащо отказ да се преведе по специалната банкова сметка на ЧСИ С. П. гаранцията, представена от „Ту Билд“ ЕООД по гр.д. № 15815/2015 г. в размер на 19 558 лв. за погасяване на вземането по изпълнително дело № 20219210401788 по описа на ЧСИ С. П.. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено и да се върне делото на апелативния съд за разглеждане на частната му жалба по същество. Навеждат се доводи, че съдът неправилно е приел, че в случая намира приложение т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк.дело № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като актът, с който се е произнесъл Софийски градски съд е определение по чл.253 ГПК, с което е прието, че е допуснат пропуск при произнасянето с разпореждане от 22.06.2021 г., с което първоначално е прието, че молбата за превеждане на сумата по специалната сметка на ЧСИ е основателна и е отменен първоначалния си акт. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: От данните по делото е видно, че „Ту Билд“ ЕООД е внесло сумата от 19 558 лв. като гаранция за допуснатото обезпечение на бъдещ отрицателен установителен иск, който ще бъде предявен срещу „ВАМ-2011“ ЕООД за признаване за установено, че в полза на ответника не е възникнало вземане за неустойка за неизпълнение в размер на 100 000 евро по договор, обективиран в нот.акт №.... по н.д. №..../.... г., чрез налагане на запор върху банкова гаранция на „УниКредит Булбанк“ АД за изпълнение на договор за сумата от 100 000 евро. След като искът е отхвърлен, по искане на „Ту Билд“ ЕООД обезпечението е отменено, но е отказано връщане на гаранцията, поради подадено в срок възражение от „ВАМ-2011“ ЕООД по реда на чл.403, ал.2 ГПК. В указания от съда срок „ВАМ-2011“ ЕООД е предявило срещу „Ту Билд“ ЕООД иск по чл.403, ал.1 ГПК - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на наложения запор по реда на чл.390 ГПК по искане на „Ту Билд“ ЕООД, който е иск е уважен с влязло в сила решение на СГС от 08.04.2021 г. по в.гр.д. № 4808/2021 г. и е образувано изп. дело за принудително събиране на вземането. При тези данни „ВАМ-2011“ ЕООД, а и ЧСИ са поискали от съда, допуснал обезпечението, да преведе внесената от „Ту Билд“ ЕООД гаранция в размер на 19 558 лв. по специалната сметка на ЧСИ С. П. за удовлетворяване на вземането за обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на обезпечението. С разпореждане от 22.06.2021 г., Софийски градски съд е приел, че молбите на ВАМ-2011“ ЕООД на и ЧСИ С. П. за превеждане на гаранцията по специалната сметка на ЧСИ са основателна и е разпоредил да се докладват на Председателя на СГС за преценка за превеждане на гаранцията в размер на 19 558 лв. внесена по гр.д. № 15815/2015 г. по описа на СГС, по сметката на ЧСИ за удовлетворяване на вземането по изпълнително дело № № 20219210401788. Впоследствие с определение от 24.06.2021 г. по гр.д. № 15815/2015 г., съдът е отменил на основание чл.253 ГПК разпореждането си и е оставил без уважение молбата на „ВАМ-2011“ ЕООД, както и искането на ЧСИ С. П. с мотиви „доколкото посочената сума в размер на 19 558 лв., е собствена все още на молителя по настоящото дело – „Ту билд“ ЕООД“. За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу определението на СГС от 24.06.2021 г., въззивният съд е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като е насочена срещу акт, неподлежащ на последващ инстанционен контрол по аргумент от мотивите към т.3 на ТР № 6 от 23.10.2015 г. по тълк.дело № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС и дадените указания, че актът на съда, с който се произнася по искането за освобождаване на гаранция по чл.403, ал.2 ГПК, не подлежи на обжалване, доколкото не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК и постановилият го съд може сам да го отмени или измени по реда на чл.253 ГПК. Обжалваното определение е правилно. Дължимата преценка на настоящия състав се изчерпва с проверка правилността на извода за недопустимост на обжалването на определението на първоинстанционния съд, с която е отказано превеждане на гаранцията в размер на 19 558 лв. внесена по гр.д. № 15815/2015 г. по описа на СГС, по сметката на ЧСИ за удовлетворяване на вземането за вреди от незаконното обезпечение по образуваното изпълнително дело № 20219210401788 по описа на ЧСИ С. П..Тази недопустимост следва от задължителните указания в т.3 от цитирания по-горе тълкувателен акт, съобразени и от въззивния съд- определението не е преграждащо за развитието на производството пред СГС, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона. С това определение не се решава спор по същество и не се слага край на делото. То е от кръга на тези по чл.253 ГПК, които са оттегляеми и не подлежи на последващ инстанционен контрол, доколкото не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК. Неговата обжалваемост не е обусловена от постановения правен резултат, т.е. без значение е дали обективира произнасяне за уважаване или отхвърляте на молбата за превеждане на гаранцията по сметката на ЧСИ за удовлетворяване на вземането за вреди от незаконното обезпечение. Молителят разполага с възможността да поиска неговото изменение от съда, който го е постановил, когато е допусната грешка, пропуск или обстоятелствата са се изменили. При нова молба, съдът следва да съобрази, че гаранцията, внесена като условие за допускане на обезпечение на иска служи за обезпечаване именно на отговорността за претърпените вреди от ответника по този иск, какъвто се явява молителят „ВАМ-2011“ ЕООД, който е провел успешно срещу вносителя на гаранцията иск по чл.403, ал.1 ГПК. Ето защо, обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Молителят разполага с възможността следва да Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение