Решение № 5292 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12172/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Н. С. С. срещу решение № 2924 от 30.10.2025 г. по адм. дело № 616/2025 г. на Административен съд – Русе. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради неточно възприета фактическа обстановка и погрешни правни изводи и се иска неговата отмяна като се реши спорът по същество и се отмени обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба – старши полицай при Общинска полиция – Русе, чрез пълномощника си по делото, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и иска да се остави в сила. Върховна касационна прокуратура не изпраща представил по делото. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в законния срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС – Русе е отхвърлил жалбата на Н. С. срещу разпореждане от 19.09.2025 г. на полицейски орган – старши полицай Н. И. Г. при Общинска полиция – Русе, издадено на основание чл. 64 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Съдът е събрал релевантните доказателства за спора, изяснил е точно фактическата обстановка и е достигнал до правно обосновани изводи. По делото е установено от фактическа страна, че обжалваното пред първоинстанционния съд разпореждането е издадено въз основа на постъпил сигнал и след преглед на видеозаснемане от „Център за видеонаблюдение“ - Русе. С разпореждането от 19.09.2025 г. на старши полицай Н. Г. е наредено на Н. С. да върне преместените от него 2 бр. пейки и поставени в близост до ресторант „Кенар“ в младежки парк – Русе на мястото от където ги е взел, в срок до 23 часа на 21.09.2025 година. Обстоятелствата, описани в разпореждането, са установени от съда, включително чрез оглед на веществено доказателство - запис от СД – Р, в присъствието на страните и правилно са определени като нарушение на забраната по чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 на Общински съвет – Русе за поддържане и осигуряване на обществения ред - разместването на пейки, стъпването и драскането по тях, или повреждането им по друг начин. С разпореждането е наредено възстановяване на съществуващото положение. Съдът правилно е приел, че оспореното разпореждане притежава характеристиките на акт по чл. 64, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗМВР предвижда, че полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. В случая разпореждането е издадено от компетентен орган, при изпълнение на служебните му задължения, свързани с опазване от посегателства на общинската собственост и публичната инфраструктура, съгласно чл. 14 от Наредба № 8121з-422 от 16.04.2015 г. за ръководството и организацията на звената „Общинска полиция“ във връзка с чл. 64 ЗМВР. Противно на доводите в касационната жалба, съдът е попълнил делото с необходимите доказателства. Фактическите установявани кореспондират на данните по делото, съдът ги е подложил на коректен анализ и е извел обосновано заключение за законосъобразност на обжалваното разпореждане. Не е налице неяснота по отношение на вмененото поведение на касатора с оспорения акт. Възраженията, свързани с фактическото изпълнение на акта не са предмет на спора за неговата законосъобразност, респективно – на касационната проверка за правилност на съдебното решение. Доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,