Решение № 8473 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1190/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), срещу решение № 25952 от 30.07.2025 г., постановено по адм. дело № 6690/2024 г. по описа на Административен съд София-град, в частите с които касаторът е осъден да заплати обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Поддържа се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила — касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове, а при условията на евентуалност — изменението му относно началния момент на законната лихва и размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди. Ответникът – Е. В. Х., чрез адвокат Т. Евтимова, в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира сторените разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима. Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба на Е. В. Х. срещу Националната здравноосигурителна каса, с която на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е претендирано обезщетение в размер на 30 000 лв. за неимуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно решение № РД-Е112-67/04.07.2019 г. на управителя на НЗОК, ведно със законната лихва от датата на издаването му, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 5474,94 лв., представляващо вреда, определима като размер от законната лихва върху възстановената сума от 20 990,10 лв. за периода от 04.07.2019 г. до 27.01.2022 г. С обжалваното решение съдът е уважил частично иска за неимуществени вреди, като е присъдил сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва от 04.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, и е отхвърлил претенцията за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв. Уважен е изцяло и искът за имуществени вреди в размер на 5474,94 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че са налице всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като незаконосъобразният отказ на управителя на НЗОК е причинил на ищеца доказани по вид, интензитет и продължителност неимуществени вреди. По отношение на имуществените вреди съдът е приел, че отмяната на отказа има обратно действие и правото на ищеца на лечение следва да се счита признато от момента на постановяването му, поради което забавеното възстановяване на направените разходи е причинило вреда, съизмерима със законната лихва върху изплатената сума за периода от 04.07.2019 г. до 27.01.2022 г. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на НЗОК за причинените на ищеца неимуществени вреди. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че постановеният отказ е предизвикал у Х. силен страх за здравето и живота му, безпокойство, безсъние и продължително психическо напрежение, довело и до засилване на болезнените му спазми. Тези преживявания са пряка последица от отказа за финансиране на жизненоважно лечение. Определеното обезщетение от 15 000 лв. съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. При определянето му са съобразени характерът, интензитетът и продължителността на негативните преживявания, тежкото здравословно състояние на ищеца и реалната опасност от неблагоприятни последици при неизвършване на лечение, изразяващо се в подменяне на [заличен текст], пряко относимо към запазване живота на ищеца. Неоснователен е доводът на касатора, че липсва имуществена вреда, тъй като не е съществувало главно парично задължение, върху което да се начислява лихва. Претендираната сума не представлява акцесорна мораторна лихва, а обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за вредата от лишаването на ищеца от средствата, с които сам е заплатил лечението си, като законната лихва служи за определяне на нейния размер. С решение № РД-Е126-336/25.11.2021 г. НЗОК е признала правото на Х. да получи сумата от 20 990,10 лв., която е изплатена на 27.01.2022 г. Последващото възстановяване на разходите не заличава настъпилите преди това имуществени последици от необходимостта ищецът да осигури лечението със собствени средства. Необходимостта от подаване на ново заявление за възстановяване на разходите също е последица от първоначалния незаконосъобразен отказ, поради което причинната връзка не е прекъсната. Неправилно обаче административният съд е определил началния момент на имуществената вреда към 04.07.2019 г. Отмяната на административния акт има обратно действие, но това не означава, че още към датата на издаването му е настъпило реално намаляване на имуществото на ищеца. По делото е установено, че Х. е заплатил лечението със собствени средства на 30.01.2020 г. Едва от този момент той е бил лишен от възможността да ползва сумата, поради което вредата, съизмерима със законната лихва, не може да бъде определена за предходен период. Следователно обезщетението за имуществени вреди се дължи за периода от 30.01.2020 г. до 27.01.2022 г. При възприетия от първоинстанционния съд начин на изчисление вредата, като законна лихва върху сумата от 20 990,10 лв. за този период възлиза на 4250,50 лв. Искът е неоснователен за разликата над тази сума до присъдените 5474,94 лв., съответстваща на периода от 04.07.2019 г. до 29.01.2020 г. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено в частта за разликата над 4250,50 лв. до 5474,94 лв. за присъдените имуществени вреди и искът в тази част да бъде отхвърлен. Предвид изложеното касационната жалба е частично основателна. Обжалваното решение е неправилно в частта, с която искът за обезщетение за имуществени вреди е уважен за разликата над 4250,50 лв. до присъдения размер от 5474,94 лв. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което искът за разликата от 1224,44 лв. бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата обжалвана част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Частичната отмяна на решението не налага изменение в частта за присъдената в полза на ищеца държавна такса в размер на 10 лв., която на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ се дължи изцяло при частично уважаване на иска. За касационното производство разноски на страните не следва да бъдат присъждани. Касаторът не е направил искане за присъждането им, а единственият доказан разход на ответника по касация е държавна такса в размер на 5 лв., внесена по оставената без разглеждане насрещна касационна жалба, поради което същият не подлежи на възстановяване от насрещната страна. Водим от горното и на основание, и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд