Определение № 2096 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1542/2026 г.

Производството по чл.229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на А. Павлов, общински съветник от ПП“ Величие“ в Общински съвет на община Пазарджик срещу Определение № 4948/03.11.2025г. по адм. дело № 1311/2025 г. по описа на Административния съд - Пазарджик, с което е оставена без разглеждане подадената от него жалба с искане да бъдат прогласени за нищожни – „…цялата процедура за формиране на временна комисия за провеждане на първото заседание на Общинския съвет на община Пазарджик на 23 октомври 2025 г., както и на избора на председател на общинския съвет, извършен по същата процедура….“ И производството поделото е прекратено. В частната жалба и в допълнението към нея се твърди неправилност на определението, иска се отмяната му и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество. Върховният административен съд, състав на трето отделение като прецени данните по делото и наведените в частната жалба оплаквания, приема за установено следното: Частната жалба е предявена от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.230 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, първоинстанционният съд е приел, че процедурата по формиране на временна комисия на общинския съвет, не е нито административен акт, нито пък действие или бездействие на административен орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Същото се отнася и до решението на общинския съвет за избор на председател, което в конкретния случай не съставлява индивидуален или общ административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. На следващо място, решаващият състав е изложил мотиви, че за жалбоподателя липсва правен интерес да обжалва акт, който по никакъв начин не засяга негови субективни права, не му възлага конкретни правни задължения и не засяга негови законно установени интереси. В допълнение, съдът е изложил и доводи за това, че жалбоподателят не разполага с процесуалната легитимация да обжалва актовете на представителния орган в качеството си на общински съветник в Общински съвет Пазарджик, тъй като в чл.33 от ЗМСМА липсва установена възможност, общински съветник да обжалва решения на общинския съвет в работата на който участва. Определението е правилно. Правилно административният съд е приел, че в случая липсва предмет на оспорване, т.е. липсва годен за оспорване административен акт. Не е спорно, че частният жалбоподател в качеството си на общински съветник в ОбС Пазарджик е участвал в работата на съвета като е гласувал и е бил предлаган за член на комисията по избор на председател, видно от Протокол № 1 от 23.10.2025 г. Касационната инстанция споделя изводите, че оспорването с искане за прогласяване за нищожни на цялата процедура за формиране на временна комисия за провеждане на първото заседание на Общинския съвет на община Пазарджик на 23 октомври 2025 г., както и на избора на председател на общинския съвет, извършен по същата процедура, с оглед заявения предмет е недопустимо на осн.чл.159, т.1 от АПК. Процедурата за формиране на временна комисия и избор на председател на ОбС, противно на твърдяното в частната жалба не представлява нито индивидуален, нито общ административен акт, който да подлежи на самостоятелно оспорване. Правилно, първоинстанционният съд е посочил, че провеждането на тази процедура е проявна форма на организацията и дейността на колективния представителен орган и не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Тази процедура е съвкупност от последователни действия- предложения, изказвания, гласуване, избор и др., които нямат самостоятелно правно значение и не подлежат на оспорване пред съд, тъй като нито отделните етапи, нито цялата процедура /както е заявено в жалбата/ притежават белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Изложените съображения в достатъчна степен обуславят недопустимостта на подадената пред първоинстанционния съд жалба. Правото на жалба против решението на общинския съвет, в случаите когато то има белезите на административен акт, принадлежи единствено на лицето или организацията, чиито права и законно установени интереси са пряко накърнени или застрашени и то или тя може да го упражни лично или чрез надлежно упълномощен представител. В случая обаче, посочените действия и решения не подлежат на оспорване не само защото частният жалбоподател няма правен интерес, а защото не подлежат на оспорване изобщо. Липсата на условието за допустимост по чл.159, т.1 от АПК е достатъчно за оставяне на жалбата без разглеждане. По изложените мотиви, касационната инстанция намира, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение