Определение № 13590 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11624/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от адв.М. Ел-Тал, пълномощник на „Диахелт“ ЕООД против определение № 18256/30.09.2024 г., постановено по административно дело № 8123/2024 г. на Административен съд София-град, с което е прекратено съдебното производство на основание чл.159, т.7 от АПК, тъй като между същите страни и със същия предмет е образувано и адм. дело № 7743/2024 г. по описа на същия съд. Върховният административен съд (ВАС), състав на Шесто отделение при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд след извършена служебно проверка е установил, че срещу Заповед за налагане на санкции № РД-25СЗ-401/11.07.2024 г., издадена от управителя на НЗОК са били подадени две жалби от един и същи жалбоподател – до АССГ и чрез административния орган до съда. По първата жалба е било образувано адм. дело № 7743/2024 г. на АССГ, а по втората е било образувано адм. дело № 8123/2024 г. на АССГ. Доколкото делото по което е постановено обжалваното определение е второто образувано, то е прекратено от съда. Определението е правилно. По делото са налице данни, които не се оспорват от частния жалбоподател, че в АССГ са постъпили две жалби от същия жалбоподател против един и същи административен акт, при което са образувани две административни дела по описа на същия съд. Ето защо правилно производството по по-късно образуваното съдебно производство между същите страни и със същия предмет е било прекратено, при наличие на предпоставките по чл. 159, т. 7 АПК. Съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. При тази императивна нормативна уредба съображенията на частния жалбоподател, че следва да се прецени етапът на който се намира съответното дело е необоснован. Съществуването на предходно висящ спор е абсолютна процесуална пречка за разглеждането на нов такъв идентичен по предмет и страни. Законът е ясен, че следва да бъде прекратено по-късно образуваното дело, което е сторил и първоинстанционния съд. Без значение е и по кое от делата жалбоподателя е представял доказателства и е отстранявал нередовности. Доколкото към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт са били налице две висящи производства между същите страни и на същото основание, то по-късно образуваното е подлежало на прекратяване. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение