Определение № 9857 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8088/2025 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД гр. Бургас за изменение на Решение №12120 от 27.11.2025 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 8088/2025 г., в частта за разноските. Искателят сочи, че с решението съдът е осъдил Министерството на околната стреда и водите да заплати на "Водоснабдяване и канализация“ЕАД гр. Бургас разноски по делото в общ размер на 21 500 лева лв., като е намалил размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 67 440 лева с ДДС на 21 500 лева с ДДС. Излага подробни съображения за наличието на правна и фактическа сложност на делото, като твърди, че възражението на ответника е бланкетно. По подробно изложени аргументи, прави искане решението да бъде изменено в частта за разноските, като на Водоснабдяване и канализация“ЕАД гр. Бургас се присъди адвокатско възнаграждение в пълен размер. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган (УО) на Програма "Околна среда " 2021– 2027 г. (ОПРР) изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С Решение №12120 от 27.11.2025 г. по адм. дело № 8088/2025 г. ВАС е оставил в сила Решение № 2157 от 07.03.2025 г. по адм. дело № 28/2025 г. на Административен съд – Бургас., с което е отменено решение от 09.12.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС, с което на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас (ВиК – Бургас) е определена финансова корекция в размер на 5% върху допустимите разходи по Договор с рег. № ЗОП-60/13.07.2023 г. с изпълнител „Мелса 2021“ ДЗЗД за обособена позиция № 1 на стойност 21 083 609,70 лв. без ДДС; 5% върху допустимите разходи по Договор с рег. № ЗОП-62/10.06.2024 г. с изпълнител „ВиК Инженеринг - Ахелой“ ДЗЗД за обособена позиция № 2 на стойност 568 291,00 лв. без ДДС; 5% върху допустимите разходи по Договор с рег. № ЗОП-52/20.06.2024 г. с изпълнител „БС Понтос 2021“ ДЗЗД за обособена позиция № 3 на стойност 20 482 807,60 лв. без ДДС и 5% върху допустимите разходи по Договор с рег. № ЗОП-39/05.04.2024 г. с изпълнител „Теополис“ ДЗЗД за обособена позиция № 4 на стойност 9 210 248,43 лв. без ДДС, за нередности за нарушение на чл. 59, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и на чл. 70, ал. 5 и чл. 70, ал. 7, т. 3, б. „б“ вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП, квалифицирани по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата за посочване на нередности - загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.). За да постанови решението си, в частта за разноските, ВАС е изложил, че с оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на околната среда и водите – юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, да заплати на касатора направените по делото разноски. По делото са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 67 440,00 лв., с ДДС. Своевременно е направено и възражение за прекомерност на направените от страната разноски с оглед фактическата и правна сложност на делото. Изрично се сочи, че предметът на делото е свързан с извършване на финансова корекция, при която не се установява фактическото основание за извършването й. Изложено е още, че в случая не е необходимо извършването на допълнителни процесуални действия от страна на процесуалния представител на страната освен явяване в съдебно заседание или изготвяне на писмена защита. Посочено е още, че правната уредба на национално ниво, пряко приложима към предмета на делото, в няколко нормативни акта, които не се отличават със значителен обем или познавателна сложност. По конкретния правен спор е налице съдебна практика и разрешаването на спорните въпроси определя ниска степен на сложност, поради което претендираното адвокатско възнаграждение е прието за прекомерно. За да присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, съдебният състав е взел предвид фактическата и правна сложност на делото, положения труд, продължителността на процеса, проявената активност на процесуалния представител, съдържанието на предоставената защита, както и наличието на съдебна практика по спорния въпрос и тълкуването дадено от СЕС и ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, както е процедирал съда в настоящия случай. За да постанови решението си, в частта за разноските, съдът е изложил мотиви съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и е изразил волята си в диспозитива на съдебния акт. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Предвид изложеното искането на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД гр. Бургас за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд