Решение № 3314 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1047/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. А., [ЛНЧ], роден на [дата]., гражданин на Кралство Саудитска Арабия, действащ чрез процесуален представител адв. Д. Радославова, срещу решение № 40442 от 03.12.2025 г., постановено по адм. дело № 11039/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и разглеждане на спора по същество, вследствие на което да се отмени оспореният административен акт. Ответникът – и.ф. председател на ДАНС, представляван от пълномощник – лице с юридическо образование Ж. Вучкова, в писмени бележки и в заседанието пред настоящата инстанция оспорва касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението – да бъде потвърдено. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна поради следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд – София-град е бил отказ, обективиран в писмо с рег. № ПН-2509 от 19.09.2025 г. на председателя на ДАНС, за замяна на наложената спрямо А. А. А. принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ (принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ) с такава по чл. 44, ал. 5, т. 1 от ЗЧРБ (явяване ежеседмично в териториалната структура на МВР по местопребиваването на чужденеца). С оспореното решение административният съд е отхвърлил жалбата на чужденеца, с която се иска отмяна на посочения административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК, при отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването на акта, тоест в случая жалбоподателят е следвало да установи, че са били налице условията за замяна на наложената ПАМ. Тези условия, според административния съд, не са били доказани. Обосновавайки липсата на доказано основание за замяна на мярката, съдът е анализирал декларираното съгласие на В. С. Л., с която същият декларира по реда на чл. 72, ал. 5 от ППЗЧРБ, че ще осигурява жилище и издръжка на А. А. А. за времето на пребиваването му в Република България. С оглед на посочените доказателства, съдът е формирал извод, че В. С. Л. не посочва какви доходи от възнаграждение е получавал за процесната година и от представените доказателства не може да се установи с какви средства разполага. А последните са необходими на още по-силно основание с оглед влошеното здравословно състояние на чужденеца. Съдът е разгледал подробно фактическата обстановка по случая, ведно с висящите и приключили административни производства спрямо А. А. А., имащи отношение към разглежданото от него дело: Със Заповед № 3 – 266/05.02.2024 г. на председателя на ДАНС, на основание чл. 42, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ е наложена принудителна административна мярка „Експулсиране“ и „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на ЕС“ на чужденеца А. А. А.. Заповедта е обжалвана по съдебен ред и е потвърдена с Решение № 14/21.10.2024 г., постановено по адм. дело № С-5/2024 г. на АССГ. Заповедта е влязла в сила и подлежи на изпълнение. А. А. А. е бил настанен в СДВНЧ със Заповед № 3-790/28.03.2025 г. на председателя на ДАНС. В случая заповедта е била оспорена пред съда и потвърдена с влязло в сила решение на Административен съд – София-град по адм. дело № С-8/2025 г. От своя страна, съдебното решение на административния съд е потвърдено при обжалване пред Върховния административен съд с решение № 38/15.07.2025г. по адм. дело № С-25/2025г. Формиран е извод, че заповед № 3-790/28.03.2025 г. на председателя на ДАНС е влязлa в сила на 15.07.2025 г. и не може да бъде изменена от органа, който я е издал. Според административния съд, след като чужденецът вече е настанен в СДВНЧ със заповед на компетентен орган от изброените чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ (в случая с влязла в сила заповед на председателя на ДАНС), компетентният орган, който проверява ежемесечно дали са налице основания за замяна на мярката или за освобождаване на чужденеца, е директорът на дирекция „Миграция“, а не органите по чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, наложили първоначалната мярка. В допълнение към гореизложеното, е отбелязано от съда, че на 28.09.2025 г. 6-месечният срок на действие на оспорената в производството пред него заповед е изтекъл. Издадена е заповед с рег. № 5364з–4632/26.09.2025 г. на директора на дирекция „Миграция“, с която на основание чл. 44, ал. 8, изр. 3 от ЗЧРБ е продължен срокът на принудително настаняване на А. А. А. в СДВНЧ до отпадане на пречките за изпълнение на наложена спрямо него ПАМ – „Експулсиране“, но не по-късно от 28.03.2026 г. Заповедта е отменена с решение № 36643/06.11.2025 г. по адм. дело №10680/2025 г. на Административен съд – София-град, което не е било влязло в сила към момента на постановяване на решение № 40442 от 03.12.2025 г., постановено по адм. дело № 11039/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. По изложените по-горе съображения Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на А. А. А. срещу постановения отказ за изменение на Заповед № 3 – 790/28.03.2025 г. на председателя на ДАНС. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. На първо място, по отношение на гореупоменатото наличие на висящо производство във връзка със заповед с рег. № 5364з–4632/26.09.2025 г. на директора на дирекция „Миграция“, с която на основание чл. 44, ал. 8, изр. 3 от ЗЧРБ е продължен срокът на принудително настаняване на А. А. А. в СДВНЧ, следва да се отбележи следното: С решение № 1785 от 17.02.2026 по адм. дело № 762/2026 г. на Върховния административен съд е отменено решение № 36643/06.11.2025 г. по адм. дело № 10680/2025 г. на Административен съд – София-град и е отхвърлена жалбата на А. А. А. срещу заповед с рег. № 5364з–4632/26.09.2025 г. на директора на дирекция „Миграция“. С оглед на изложеното, срокът на удължаване на пребиваването на чужденеца в СДВНЧ се счита за удължен до 28.03.2026 г. В настоящия случай фактическите констатации на органа, с които първоинстанционният съд се е съгласил, обосновават извод, че има реална опасност чужденецът да се укрие (по смисъла на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ) и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Реална опасност от укриване е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се обоснове предположение, че чужденецът ще се опита да се отклони от изпълнението на приложената мярка. В случая е установено, че лицето не притежава документи за самоличност и няма доходи, нито данни за законно пребиваване на територията на държавата на друго основание. Посоченото мотивира извод за обосновано предположение, че чужденецът може да затрудни или осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Наличието на задвижена процедура по кандидатстване за приемане на А. А. А. в Канада няма отношение към предмета на настоящото дело. Твърденията на касационния жалбоподател за „безпрецедентно дългото задържане“ са неоснователни, тъй като е налице непрекъсната кореспонденция и опит за провеждане на процедура, свързана с престоя на лицето – депозирани са молби до Държавната агенция за бежанците, образувани са съответни производства, проведени са изслушвания, прегледи от здравни специалисти, проверка и кореспонденция с други държави за осигуряване на евентуалното му връщане в трета сигурна страна, а не тази по произход. Налице е активно поведение на администрацията, което да даде възможност на чужденеца да бъде с уреден по приложимия законов ред статут. Отчетена от административния орган е спецификата на положението на А. А. А., както са взети предвид обществените реакции. Настоящата касационна инстанция намира, че липсва възможност по отношение на чужденеца да бъдат приложени по-леки мерки за административна принуда. Наложената ПАМ цели преодоляване опасността от укриване на лицето, при липсата на доказателства за наличието на необходимите средства за издръжка в страната, както и за да се осигури предстоящото му експулсиране. Следва да бъде споделено становището на съда, че в случая не са налице достатъчно доказателства относно възможността на лицето В. С. Л. да осигурява жилище и издръжка на А. А. А. за времето му на пребиваването му в Република България. Независимо от твърдението на касатора, че чужденецът намира широка обществена подкрепа в Република България, следва да се приеме, че наличието на такава не представлява удовлетворяване на законовото изискване за осигуряване на необходими средства за издръжка. Посоченото средно годишно възнаграждение от декларатора В. Л. не е достатъчно за покриване разходите за издръжка на чужденеца. От отчета не може да се установи какви са конкретно доходите лицето и дали тези средства са спестени от него, за да се направи извод, че ще ги предостави за издръжката на А. А. А., съгласно чл. 72, ал. 2 от ППЗЧРБ, Разпоредбата изисква доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка на незаконно пребиваващия в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата за страната. Доказателства за наличието на подобни средства не са били представени. Следователно, твърдението за реално съществуваща възможност за настаняване на чужденеца в частен дом, се явява неподкрепено с доказателства. Следва да се вземат предвид и твърденията за влошено здравословно състояние на чужденеца. Доказателствата по делото сочат необходимост лицето да бъде редовно, периодично наблюдавано от специалисти. Както правилно е отчел административният съд, в рамките на СДВНЧ Алхалиди има достъп до редовна и безплатна профилактика. Няма как да бъде гарантирано, че ако мярката „принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ“ бъде изменена, лицето ще получи подходящата помощ своевременно, качествено и регулярно. По отношение на извода на административния съд, че след като чужденецът вече е настанен в СДВНЧ със заповед на компетентен орган от изброените чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ (в случая с влязла в сила заповед на председателя на ДАНС), компетентният орган, който проверява дали са налице основания за замяна на мярката или за освобождаване на чужденеца, е директорът на дирекция „Миграция“, а не органите по чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, наложили първоначалната мярка, настоящата инстанция следва да отбележи следните коригиращи мотиви: Действително, както твърди и касационният жалбоподател, не може да се приеме, че компетентен да се произнесе по искането за замяна на ПАМ може да бъде само директорът на Дирекция „Миграция“. Разпоредбата на чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ посочва, че в условията на алтернативност „органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, или директорът на дирекция „Миграция““ могат да разпоредят замяната на наложена мярка. Цитираната от административния съд норма на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ касае ежемесечните проверки от страна на Дирекция „Миграция“ за наличието на основания за настаняване в СДВНЧ. Директорът на Дирекция „Миграция“ извършва тези проверки, но освен него, съгласно чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ, замяна на ПАМ може да бъде разпоредена и от органа, издал заповедта за налагане на ПАМ. Посоченият извод на съда обаче не се явява процесуално нарушение от категорията на съществените и не влияе на изхода на делото. Въз основа на гореизложеното, обжалваното съдебно решение на Административен съд – София-град не страда от посочените в касационната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение,