Решение № 428 от 18.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1097/2010 г.

Решение № 428 от 18.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1097/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. П. и Р. Н. П., чрез процесуалния им представител адв. Т. И. срещу решение № 17 от 01.04.2010 г., поправено с решение № 195 от 15.05.2010 г. и двете по гр. д. № 252/2009 г. на Бургаския апелативен съд, с което касаторите са осъдени да заплатят на П. Г. С. и Н. Р. С. сумата от 4 184,15 лв. - неустойка за забавено изпълнение по договор за изработка от 26.07.2000 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2003 г. до окончателното и изплащане и 61 лв. разноски по делото и на Т. Х. М. сумата от 8 880 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор за групов строеж от 11.05.1999 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2003 г. до окончателното и изплащане и разноски в размер на 284,80 лв., присъдени по компенсация. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове за неустойка да бъдат отхвърлени. Ответниците по касация Т. Х. М., П. Г. С. и Н. Р. С. чрез процесуалните си представители адв. Б. и С. оспорват касационната жалба по същество, в писмен отговор. С определение № 954/20.07.2011 г. по делото е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос относно последиците от забавата на длъжника съобразно разпоредбата на чл. 96 ЗЗД. Прието е, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решение № 671 от 20.10.2008 г. по т. д. № 290/2008 г. на ВКС, ТК, II отд. и решение № 749 от 28.09.2001 г. по гр. д. № 130/2001 г., II г. о. С оглед на това и доколкото цитираните решения са постановени при условията на чл. 218а ГПК (отм.) и нямат задължителен характер, касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В изпълнение разпоредбата на чл. 291, т. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то гр. отд. приема следното: Разпоредбата на чл. 96 ЗЗД предвижда, че когато кредиторът е в забава рискът преминава върху него; ако и длъжникът е бил в забава той се освобождава от нейните последици. С решение № 671 от 20.10.2008 г. по т. д. № 290/2008 г. на ВКС, ТК, II отд. е прието, че при договор за изработка / строителство/, когато кредиторът е в забава при изпълнение на поетото от него задължение да построи и предаде в определен срок жилищен обект, рискът преминава върху него и той следва да понесе неблагоприятните последици от собственото си неизпълнение, включително и рискът от увеличението на цената на труд и материали, както и настъпили инфлационни процеси след уговорения срок за построяване и предаване на жилището. С решение № 749 от 28.09.2001 г. по гр. д. № 130/2001 г., II г. о., в друга хипотеза / договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане/съдът също приема, че съгл. чл. 96, ал. 1 ЗЗД ако кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава от последиците на своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение. С обжалваното решение, макар по делото да е установено, че ищците П. и Н. С. и Т. М. да били в забава в изпълнение на своите задължения във връзка с плащането на договорените парични вноски, с които строителството се финансира, /първите двама по договора за изработка, сключен с ответниците на 26.07.2000 г., а втората с договора за групов строеж от 11.05.1999 г./, ответниците са осъдени да заплатят договорна неустойка поради неизпълнено задължение за предаване на обектите в договорения срок. С оглед на това въззивният съд е приел, че забавата на кредитора не освобождава длъжниците от отговорност за неизпълнение на тяхно насрещно задължение. Настоящият състав на ВКС, 3 г. о. счита, че правилно е становището, респ. отговора на поставения правен въпрос, даден в първата група решения, което намира опора и в разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗЗД. При това разрешение на въпроса обжалваното решение се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна. По делото е установено, че между П. Г. С. от като поръчващ и Р. Н. П. като изпълнител, е сключен договор за изработка от 26.07.2000 г., по силата на който поръчващият е възложил, а изпълнителят е приел да извърши срещу възнаграждение строителство на описаното в договора жилище в жилищна сграда в [населено място], до 30.04.2001 г. Съгласно чл. 3 от договора страните са се договорили изработката да се извърши със средства на поръчващия като е договорено общо възнаграждение в размер на 23 000 щ. д. Страните са се договорили възнаграждението да бъде изплатено на части, както следва: 9000 щ. д. при подписване на договора, 9000 щ. д. до 31.12.2000 г., които при възможност на поръчващия ще се изплащат на ежемесечни вноски, 5 000 щ. д. до 30.04.2001 г. Съгласно чл. 15. от договора при неизпълнение на поетите от изпълнителя задължения, същите дължат на поръчващия лихва в размер на О. върху целия размер на продажната цена от датата на забавата. На тази уговорка по договора ищците П. Г. С. и Н. Р. С. основават своята претенция за неустойка по чл. 92 ЗЗД. По делото не се спори, че строителството не е извършено в договорения срок. Същевременно доказателствата по делото сочат, че ищците не са изпълнили точно поетото от тях задължение за финансиране на строителството. Видно от приетото от въззивната инстанция заключение на СИЕ № 1775/02.03.2010 г. направените от ищците вноски по този договор са както следва: с квитанция по приходен касов ордер от 02.08.2000 г. е внесена сумата от 1 500 щ. д., на 20.09.2000 г. с приходен касов ордер/ПКО/ е внесена сумата 950 щ. д., на 06.11.2000 г. - 2 000 щ. д., на 04.12.2000 г. -2 000 щ. д., на 07.12.2000 г. - 1 000 щ. д., на 02.04.2001 г. - 2150 щ. д. и на 02.07.2001 г. 150 щ. д. Общо по този договор/ обозначен като "договор за изработка" и "договор за строителство" в посочените платежни документи/ са платени 9750 щ. д. Налице са и три вноски, направени както следва: на 04.01.2001 г. в размер на 1600 щ. д., на 26.04.2001 г. в размер на 2150 щ. д. и на 01.06.2001 г. в размер на 2 000 щ. д., с посочено основание " вноска по апартамент" и "изплащане на апартамент". По делото са представени 3 броя квитанции към приходни касови ордери за внесени суми, както следва: 3 500 щ. д. на 14.07.2000 г.; 3000 щ. д. на 17.07.2000 г. и 1000 щ. д. на 20.07.2000 г. И за трите суми в представените квитанции е отбелязано, че се внасят по предварителен договор. Между страните е имало такъв договор с дата 17.07.2000 г. по който Р. П. и В. П. като продавачи са се задължили да продадат на П. Г. С. притежаваното от тях право на строеж за обекта, който е бил предмет и на последващия договор за изработка / строителство/ като е договорена цена и график на плащане, идентични с тези по втория договор. В друго производство / гр. д. № 4699/2005 г. на БРС/ ищците са се позовали на тези плащания като извършени по договора, с което правото на строеж е прехвърлено. Видно от договора за покупко- продажба на правото на строеж, сключен с нот. акт № 1, том IV, рег. № 3320, д. № 328/2000 г. от 26.07.2000 г. правото на строеж е продадено за сума в размер на 14 200 лв. като към датата на подписване на договора купувачите са заявили, че са получили част от договорената сума в размер на 5 800 лв. С оглед на изложеното не може да се направи категоричен извод дали ищците са останали задължени и за каква сума по договора за изработка. Последното е без обуславящо правно значение в настоящия спор. Дори да се приеме, че всички посочени вноски са по договора за изработка, което обуславя извод, че договореното възнаграждение от 23 000 щ. д. / виж заключение на СИЕ № 979/04.02.2010 г., таблица 1 на стр. 4 по в. д. № 252/2009 г. на БАС / е изплатено, изпълнението не е точно, доколкото плащанията не са направени по договорения от страните график. Претенцията на ищцата Т. Х. М. се основава на разпоредбата на т. 12а от договор за групов строеж от 11.05.1999 г., с който ответниците Р. П. и В. П. са се задължили да участват в груповия строеж с лични материали, както и организират цялото строителство на жилищната страда в [населено място], а Т. М. да участва с лични средства, съставляващи левовата равностойност на 33 000 щ. д. Според цитираната разпоредба, ответниците Р. П. и В. дължат неустойка ако сградата не бъде завършена в договорения 18 месечен срок след изтичане на три месеца от забавата в размер на левовата равностойност на 10 ДМ за всеки просрочен ден. В т. 1б от договора, страните са се договорили и досежно графика, в който М. следва да внесе договорената сума от 33 000 щ. д. По делото няма спор, че сградата, в която М. е следвало да получи обекти не е била завършена в уговорения 18 месечен срок. Същевременно по делото е безспорно установено, че дължимите от М. суми не са внасяни в съответствие с този график. / данни за това виж заключение от 01.10.2004 г. по гр. д. № 2387/2003 г. на Бургаския районен съд - стр. 5 от заключението/. При тези данни и с оглед отговора на поставения правен въпрос изводът на въззивният съд, че ответниците дължат претендираната неустойка за забава в изпълнение на поетото от тях задължение за извършване на строителството, не може да бъде споделен. В случая изграждането на жилищната страда, в която са се намирали обектите, които е следвало да получат ищците по делото, предвид конкретните договорки в сключените договори, е било обвързано и в зависимост от изпълнение на тяхното насрещно задължение за заплащане на договорените суми в договорения от страните график. Обстоятелството, че те като длъжници по това задължение са били в забава освобождава кредиторите по него / ответниците/ от последиците на тяхната собствена забава по задължението за изграждане на сградата в срок - в случая от заплащане на неустойка като форма на гражданска отговорност поради неизпълнение. С оглед на изложеното, обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постанови ново решение, с което исковете за неустойка в уважения размер се отхвърлят. С оглед изхода на делото ищците следва да заплатят на ответниците направените по делото разноски в размер на 291,20 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.