Определение № 212 от 24.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 884/2014 г.

Образувано е по частна жалба на Националната агенция за приходите срещу Определение № 50 от 11.02.2014 г. по т.д.№ 334/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о., с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу Решение № 4079 от 14.10.2013г. по в.гр.д.№ 595/2013г. на Благоевградския окръжен съд. В частната жалба са въведени доводи за постановяване на определението в нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му. От о тветниците отговор е подаден от С. А. Д., която оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без разглеждане и евентуално без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съставът на Първо търговско отделение е приел, че не подлежи на касационен контрол въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска на Агенцията за обявяване на основание чл.216,ал.1,т.4 ДОПК на относителна недействителност на две сделки, сключени между [фирма] и С. Д. и С. К., обективирани в нот.акт № 194 по нот.дело 382/2008г. на нотаруис Кр.М., имащи за предмет продажба на недвижими имоти с цена, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. с т. 2 ГПК съответно 5 249.30 лв. и 2 319.80 лв. Частната жалба е неоснователна. Правилно съставът на Второ търговско отделение е определил делото като търговско с оглед качеството на търговец на продавача по сделката. Тя е свързана с неговото занятие по смисъла на чл. 286, ал. 3 ТЗ, тъй като предмет на договорите са два самостоятелни обекта (апартамент и гараж) в сграда в [населено място], които имоти и в двете си характеристики са свързани с част от заявения от продавача [фирма] предмет на дейност, а именно строеж и обзавеждане на недвижим имоти с цел продажба. Съгласно чл. 287 ТЗ след като сделката е търговска за едната страна, разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни. Правноирелевантна към преценката за допустимост на касационното обжалване е реалната продажна цена, заплатена по сделките, поради което наведеният в този смисъл довод на частния жалбоподател е неотносим към правилността на обжалваното определение. Като е изложил аналогични съображения в подкрепа на извода си относно процесуалната недопустимост на подадената от Националната агенция за приходите касационна жалба, тричленният състав на ВКС правилно е оставил същата без разглеждане, поради което постановеното от него определение ще следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение