Определение № 344 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 263/2012 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Е. И. Д. от [населено място] против определение № 5055 от 27.12.2011г. по в.гр.д.№ 833/11г. на Русенския окръжен съд,с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от заплащане на държавна такса по касационна жалба срещу въззивно решение № 490 от 19.10.11г.в размер на 30лв.Счита така постановения съдебен акт за неправилен,поради което желае да бъде отменен,а искането -уважено. Срещу така подадената частна е жалба не е постъпил отговор от ответната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е допустима,тъй като е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е в срок.Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е и редовна.Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Фактите са следните: Настоящата жалбоподателка е подала касационна жалба с вх.№ 12458 от 21.12.2011г.срещу постановено въззивно решение по гр.д.№ 833/11г. на Р.,като в нея е направила и искане за освобождаване от заплащане на държана такса за касационно обжалване. С процесното определение Р. е оставил без уважение молбата с аргумента,че молителката притежава недвижимо имущество и пенсия, които й позволяват заплащане на следващата се такса в размер на 30лв. Съдът е посочил,че подобно искане вече е било правено от страната – при подаване на въззивна жалба и също е било оставено без уважение. Извършена е и съпоставка между настоящата дължима сума за държавна такса /30лв./ и вече плетените от страната адвокатски хонорар и такса в общ размер на 732.83лв. Пред настоящата инстанция молителката не представя нови доказателства.Съображенията,на които акцентира за установяване на тезата си за невъзможност за заплащане на следващата се такса – са във връзка със здравословното й състояние и възрастта.Твърди,че таксата за въззивното обжалване и адвокатския хонорар е заплатила въз основа на инцидентно получени суми по образувано изпълнително дело. О. съдебен акт е неправилен. Внасянето на такси е задължително.Не заплащат такива само лица,за които е признато от съда,че нямат достатъчно средства. Преценката на съда за това дали едно лице разполага с достатъчно средства – е конкретна за всеки отделен случай и е в зависимост – от една страна от стойността на дължимата сума и от друга - от ангажираните от молителя доказателства за неговите доходи, имуществено и здравословно състояние,семейно положение, трудова заетост, възраст и други релевантни обстоятелства. Относно настоящата молителка – обстоятелствата са следните: Дължимата сума за първоначална държавна такса/за допускане на касационната жалба/ е 30лв. Молителката е на 69 години,с основно образование.Определена й е 71.78% намалена работоспособност с водеща диагноза:”Есенциална хипертония”.Видно от приложената социална оценка -„живее в самостоя-телно жилище,при скромни битови условия”и е на „постоянна медикамен-тозна терапия”.Декларирала е,че живее заедно със сина си и неговото четиричленно семейство,с които не е в добри отношения и че получава пенсия от 110лв. При тези данни – настоящият съдебен състав не споделя извода на Р. и счита,че притежаваното от молителката недвижимо имущество, свеждащо се до единствено жилище,в което тя живее заедно с близките си и размерът от 110 лв.на получаваната пенсия,пред вид неработоспособната й възраст и влошеното й здравословно състояние /изискващо постоянно приемане на медикаменти/ - сочат на извод на липса на достатъчно средства да заплащане на следващата се такса.Още повече,че – с оглед представената декларация- молителката не може да разчита на помощ на трети лица/пред вид влошените отношения със сина й и неговото семейство/. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение