Решение № 4961 от 08.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11652/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез процесуален представител П. Банева, против Решение № 4422/06.10.2025 г. по административно дело № 621/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – „Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед" ЕООД, в писмен отговор от 10.11.2025 г. и становище от 24.03.2026 г. оспорва основателността на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност и обоснованост на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С Решение № 4422/06.10.2025 г. по адм. дело № 621/2025 г. Административен съд – Пазарджик е осъдил Националната здравноосигурителна каса да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед“ ЕООД сумата в размер на 4 840,88 лв., от която 4 751,69 лв. главница и 89,19 лв. законна лихва за забава, считано от 14.05.2024 г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2024 г. до окончателното заплащане на сумата и е присъдил в полза на ищеца разноски. Първоинстанционният съд е приел, че предявените искови претенции са основателни, тъй като по категоричен начин е доказано от ищеца /като изправна страна по договора/ неизпълнението на НЗОК на основно нейно задължение по сключения между страните административен договор № 021372/24.10.2023 г. за заплащане на дължимите суми през м. април 2024 г. за случай на лечебното заведение, документиран с ИЗ № 4558/2024 г. по клинична пътека /КП/ № 0146, които НЗОК отказала да заплати с аргумент, че е сгрешен ЕГН на пациента в електронното направление от личния лекар. Решението е правилно, постановено при точното прилагане на относимите материалноправни разпоредби и е обосновано, съдържащо подробни и ясни мотиви. Производството пред Административен съд - Пазарджик е било инициирано от предявените от „Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед“ ЕООД обективно съединени искови претенции с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 45а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, във връзка с чл. 19ж от АПК. Фактическите твърдения, с които ищецът е обосновал претендираното накърнено материално право, се свеждали до неизпълнение от страна на НЗОК на основно нейно задължение по сключения административен договор № 021372/24.10.2023 г. да заплати изцяло дължимите през м. април 2024 г. суми за медицински случай, документиран с ИЗ № 4558/2024 г. по клинична пътека /КП/ № 0146, които НЗОК отказала да заплати. Ищецът е претендирал реално изпълнение на договора от страна на НЗОК, с искане да му бъде заплатена сумата от 4 840,88 лв., от която 4 751,69 лв. главница и 89,19 лв. законна лихва за забава, считано от 14.05.2024 г. до датата на предявяване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2024 г. до окончателното заплащане на сумата, дължима по Договор № 021372/24.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и клинични процедури с НЗОК. Поддържал е твърдения, че през м. април 2024 г. НЗОК е отказала да заплати на лечебното заведение договорената сума по случая, документиран с ИЗ № 4558/2024 г. по клинична пътека /КП/ № 0146 с възражения, че е сгрешен ЕГН на пациента в издаденото от личния лекар електронно направление. Изложил е доводи, че лечебното заведение не е имало задължение да извършва справка по ЕГН на всеки пациент, доколкото след извършена проверка в електронната система на НЗОК за проверка на личен лекар е било установено, че д-р Р. Г. е личен лекар на пациента, който е хоспитализиран в МБАЛ Бургасмед. По съображения, че неоснователното неизплащане на сумата по ИЗ по КП съставлява неизпълнение на договора от НЗОК, от една страна, и че лечебното заведение е изправна по договора страна, ищецът е претендирал и обезщетение за неизпълнението в размер на изтеклата /мораторна/ лихва за забава върху главницата от изискуемостта на вземането до предявяване на исковата молба и законната лихва за забава след тази дата до окончателното изплащане на главницата. За да се произнесе по основателността на обективно съединените искове, от фактическа страна административният съд е приел за безспорно установено наличието на сключен между страните административен договор № 021372/24.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК, по силата на който /чл. 1/ изпълнителят МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД се задължил да оказва на здравноосигурени лица /ЗОЛ/, на здравнонеосигурени лица по §2, ал.1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса /ЗБНЗОК/ за 2023 г., /за акушерската помощ по чл.82. ал.1, т.2 от Закона за здравето/ и на лицата по §7, ал.1 ЗБНЗОК за 2023 г. медицинска помощ по КП от приложение № 17 „Клинични пътеки“ на НРД за медицинските дейности за 2023 – 2025 г., за АПр по конкретно посочени номера от приложение № 18 „Амбулаторни процедури“ и приложение №19 „Клинични процедури“. След преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че пациентът с ИЗ № 4558/2024 г. на 04.04.2024 г. в МБАЛ Бургасмед е приетият по спешност М. М. Х. с [ЕГН], с издадено направление за хоспитализация от общопрактикуващия лекар д-р Р. Г. за същия пациент с посочения единен граждански номер. Пациентът е бил опериран и изписан на 06.04.2024 г., като спор по изпълнението на лечебнодиагностичния алгоритъм и процедурите за завършеност на КП № 146 между страните няма. В изпълнение на указанията по чл.224 от АПК на Върховния административен съд /с Решение № 5423/23.05.2025г. по адм.д. № 446/2025г./ по тълкуването и прилагането на закона при новото разглеждане на делото и за изясняване на въпроса относно изпълнението на задължението на лечебното заведение за извършване на справка по ЕГН на всеки пациент, съдът е назначил съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установило, че пациентът с ИЗ № 4558/2024 г. е бил приет за лечение на 04.04.2024 г. в отделение по Урология, с предварително издадено направление от общопрактикуващ лекар, бил е опериран и съответно изписан на 06.04.2024 г. Вещото лице е посочило, че при окончателна месечна обработка от РЗОК е било установено несъответствието в ЕГН, но лечебното заведение не е могло да извърши корекция впоследствие, тъй като ежедневният отчет е бил вече приет без нотификация за фатална грешка. Експертът е констатирал, че при проверка в болничната информационна система, която лечебното заведение използва, при въвеждане на сгрешения [ЕГН] системата не сигнализирала за некоректно въведен ЕГН. Посочил е също, че видно от зададена проверка на здравноосигурителния статус в НАП е било регистрирано, че пациентът е непълнолетен и не е необходима проверка на здравния статус, като се приема за осигурен, т.е. системата не позволявала проверка на валидността на ЕГН. Отделно при проверка в НЗИС е било установено, че в базата данни има такива за лице с [ЕГН], а липсват за лице с [ЕГН]. Като е анализирал събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, кредитирайки ги, съдът е приел, че исковите претенции са доказани по основание и размер, и ги е уважил така, както са предявени. При правилно изяснена фактическа обстановка, при тези безспорно установени факти административният съд е достигнал до правилни правни изводи, които настоящият състав на ВАС споделя изцяло. Неоснователно е възражението на касатора относно извода на Административен съд - Пазарджик, че ищецът в първоинстанционното производство е изправна по административния договор страна в качеството му на изпълнител и претенцията му да изисква насрещна престация от страна на неизправния ответник НЗОК е основателна. Спор по изпълнението на лечебнодиагностичния алгоритъм и процедурите за завършеност на КП № 146 между страните няма, а и от доказателствата по делото не се установява обратното. Правилно административният съд е определил като спорен по делото въпросът дали лечебното заведение е изпълнило задълженията си за извършване на справка по ЕГН на всеки пациент и дали КП е подадена в ежедневния отчет към информационната система на НЗОК, как е реагирала системата и отчела ли е грешката или грешката е отчетена при съставяне на месечния отчет, уведомено ли лечебното заведение и изпълнена ли е процедурата на чл. 405 от НРД за МД за 2023-2025 г. Видно от данните по делото и заключението на експерта, МБАЛ Бургасмед е извършил дейностите по клиничната пътека, подадените отчети са обработени и приети от НЗОК без фатални грешки, а статусът му е „успешно обработен“. Неоснователни са касационните доводи за допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, и необоснованост. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, извел е верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. По тези съображения, с оглед установяване качеството на ищеца на изправна страна по договора и неналичието на основания да му бъде отказано плащане за извършените дейности, изводът за дължимост на исковите суми от страна на НЗОК, до който е достигнал Административен съд - Пазарджик е правилен. Безспорно задължението на НЗОК да заплати е в пряка и непосредствена зависимост от насрещното задължение на дружеството - изпълнител да изпълни точно и според договореното. Последното обстоятелство е било доказано пред първоинстанционния съд с пълно главно доказване от ищеца, включително и със заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Предвид гореизложеното, исковите претенции, както по главния, така и по акцесорния искове са доказани по основание и размер, и правилно уважени от първоинстанционния съд. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и като правилно и обосновано, решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, искането на ответната страна за присъждане на разноски за касационната инстанция е своевременно заявена и основателна, поради което касаторът следва да бъде осъден да ги заплати в размер на 750 евро, съгласно представени фактура и договор за правна защита и съдействие на л. 37 и сл. от делото Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение