Определение № 70 от 29.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 125/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Д. срещу определение № 341 от 14.09.2020г. по ч. т. дело № 1063/2020г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на „Юробанк България“ АД срещу определение от 18.02.2020г. по в. гр. дело № 952/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав, с което е спряно производството по в. гр. дело № 952/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на ВКС поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че не е ясно поради какви факти и обстоятелства въззивната инстанция счита, че отговорите на поставените въпроси с определение № 225559 от 25.09.2019г. по гр. дело № 27456/2017г. на СРС, 165 състав /отправеното преюдициално запитване до СЕС, по което е образувано дело С-745/19 на СЕС/ са определящи за решаване на настоящия правен спор. Поддържа също, че въззивният съд не е посочил въз основа на какво приема, че Любима П. С. има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП при положение, че отпуснатата сума е за рефинансиране и довършителни работи на имоти, които не са предназначени за задоволяване на жилищни нужди. Моли определението на ВКС да бъде отменено и частната жалба да бъде разгледана. Ответницата Любима П. С. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Л. С. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на определението на ВКС, тъй като е съобразено с императивната разпоредба на чл. 631, ал. 1 ГПК. Излага и съображения за правилност на определението за спиране на производството поради това, че са наведени възражения, идентични с въпросите, които са поставени в преюдициалното запитване до СЕС. Ответницата моли обжалваното определение на ВКС да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от „Юробанк България“ АД частна жалба срещу определение № 341 от 14.09.2020г. по ч. т. дело № 1063/2020г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на „Юробанк България“ АД срещу определение от 18.02.2020г. по в. гр. дело № 952/2019г. на САС, Гражданско отделение, 4 състав, с което е спряно производството по в. гр. дело № 952/2019г. на САС, състав на Второ отделение на ВКС, ТК е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Изложил е съображения, че определението, с което е спряно производството поради вече отправено от СРС преюдициално запитване не подлежи на обжалване на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Обжалваният съдебен акт е правилен, съобразен със закона и при неговото постановяване не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Невъзможността за инстанционен контрол на определението по чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК произтича от императивната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, съгласно която определението, с което се отправя преюдициално запитване до СЕС и се спира производството по делото не подлежи на обжалване. В хипотезата на вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд на същата държава членка или от национален съд на друга държава членка липсва основание за отправяне на същите преюдициални въпроси до СЕС, но съдът, разглеждащ правен спор, по отношение на който същите са относими, следва да спре производството предвид задължителната сила на решението на СЕС за всички съдилища в Република България съгласно чл. 633 ГПК. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че разпоредбата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК е относима и към определението за спиране на производството поради отправено от друг национален съд преюдициално запитване до СЕС, което ще бъде от значение за решаване на съответния правен спор. В посочения смисъл е и цитираната в обжалвания съдебен акт практика на ВКС, обективирана в определение № 587/24.09.2019г. по ч. т. дело № 2075/2019г. на ВКС, ТК, Второ отделение и определение № 440/14.10.2019г. по ч. т. дело № 2001/2019г. на ВКС, ТК, Първо отделение. Неточното указание на САС за обжалваемост пред ВКС на постановеното определение по чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК не би могло да създаде за страните по делото процесуални права, каквито не са предвидени в ГПК. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, Второ отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение