Решение № 5773 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9031/2016 г.

Решение № 5773 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9031/2016 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. Г. от гр. П. чрез пълномощника му адв. Р. П. срещу решение № 1340/30.06.2016 г., постановено по адм. дело № 2635/2015 г. по описа на Административен съд - гр. П. в частта, в която жалбата му е отхвърлена против РА № Р-16001314003010-091-001/2.07.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 731/18.09.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП за установените данъчни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 1 547,54 лв. и лихви - 500,27 лв.; за 2012 г. в размер на 991,23 лв. и лихви - 218,79 лв. и за 2013 г. в размер на 476,25 лв. и лихви - 56,74 лв., както и за вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ от 15.02.2011 г. до 31.12.2013 г. Според касационния жалбоподател решението на съда е недопустимо в една част и незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопризводствените правила в друга част. Обосновава недопустимостта на решението по чл. 209, т. 2 АПК относно задължителните осигурителни вноски, като според жалбоподателя нито в отменената, нито в отхвърлената част са конкретизирани размерите, както и че те не са определени нито в ревизионния доклад, нито в ревизионния акт. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно на основание чл. 209, т. 3 АПК относно установените от приходните органи данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., като оплакванията са следните: -съдът неправилно не е възприел като основателно възражението му, че приетите от органите по приходите разходи за издръжка на живот по справка от НСИ са по-високи, както и че неправилно съдът не е приел представените от него доказателства за месечната издръжка от ТСИ - гр. П. за област П.. -неправилно според жалбоподателя съдът не е кредитирал представените от него 13 бр. форми за изплащане на печалби от "Еврофутбол". -неправилно според жалбоподателя съдът е възприел констатациите на приходните органи за липсата на доходи, получени от "С." АД, вкл. и изтеглените суми от златна кредитна карта. -неправилно според жалбоподателя съдът е преценил свидетелските показания. -неправилно според жалбоподателя съдът е възприел констатациите и относно дължимостта на задължителните осигурителни вноски. Предвид изложените по-горе оплаквания от касационния жалбоподател, се иска отмяна на решенето в обжалваните му части и отмяна на ревизионния акт в същите части, както и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. По делото е депозирана писмена защита от адв. Петков. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП в депозирана по делото писмена защита от юриск. А. Р. оспорва касационната жалба, както и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 003 лв. за касационната инстанция. По отношение на претендираното искане за разноски на касационния жалбоподател възразява за прекомерност и моли съдът да го намали. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на А. Г. срещу цитирания по-горе ревизионния акт за определените за внасяне задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., ведно с лихвите за забава, първоинстанционният съд е възприел констатациите на ревизионния акт за наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че за трите ревизирани години жалбоподателят не е доказал наличие на доходи, а само на извършени разходи, сборът от които съдът е приел, че представляват данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. В разходната част на паричните потоци съдът също е възприел установеното от приходните органи, които са включили придобитите от жалбоподателя МПС - "Ф. П." през 2011 г. за 750 лв. и "Мерцедес С 500" за 1 000 лв., както и внасяните суми по банковите му сметки. Относно твърдените от жалбоподателя печалби от "Еврофутбол", които му били изплатени, съдът е изложил мотиви, че това не било доказано нито от представените 13 бр. фишове за изплащане, нито от показанията на разпитания свидетел П. Г. - букмейкър. Съдът не е приел за основателно и оплакването на касационния жалбоподател, че не е следвало като разходи за месечна издръжка да се приемат сумите, посочени в паричните потоци за ревизираните години, които са средни за страната, а не представените доказателства от него за тази издръжка от ТСИ - гр. П., която е различна за област П.. Съдът е изложил мотиви в подкрепа на констатираното от приходните органи относно изтеглените, респ. внесени суми по златна кредитна карта на жалбоподателя. Въз основа на изложеното, съдът е приел, че правилно приходните органи са начислили данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, ведно със законните лихви за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. За задължителните осигурителни вноски за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. съдът е подкрепил установеното от ревизиращите органи, че при установен недостиг като превишение на разходите над доходите, се дължат и вноските за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ и е отхвърлил жалбата в тази част, като за 2011 г. е посочил, че дължимостта е от 15.02.2011 г., както и до 31.12.2013 г. Решението е правилно в частта за данъчните задължения, а е неправилно в частта за задължителните осигурителни вноски след 15.02.0211 г. до 31.12.2013 г. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, подкрепили констатациите в ревизионния акт за наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за превишение на разходите над доходите на А. Г. за ревизираните 2011 г., 2012 г. и 2013 г. в паричните потоци, изготвени от приходните органи, правилно са възприети и от съда и в тях в приходната част не са отразени получени от ревизираното лице доходи. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че не са включени в паричните потоци получените от жалбоподателя доходи по договор за управление на "С." АД. При извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) са отразени доходи от представените от жалбоподателя служебни бележки, от които за 2011 г. е получил 6 583,04 лв.; за 2012 г. - 4 703,40 лв. и за 2013 г. -251,91 лв. Правилно съдът при преценка на твърденията за получените доходи на Г. от "С." АД е възприел констатациите на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от което е установено от данните, дадени от счетоводителката на дружеството, че заплатите на персонала, вкл. и на А. Г. са изплащани само по банков път и то до средата на 2009 г., след което дружеството изпаднало в неплатежоспособност, както и че не са изплащани възнаграждения с РКО. Поради тази причина съдът не е допуснал сочените от касационния жалбоподател нарушения при преценката на доказателствата за твърдените от него доходи. Такива ревизията е установила за 2008 г. и за част от 2009 г. и получените доходи са включени в изготвените от ревизията парични потоци. Неоснователно е оплакването в касационната жалба относно разходите за издръжка, които приходните органи са включили в паричните потоци на ревизираното лице и които съдът е потвърдил. В представено писмо от директора на ТСИ - гр. П. са посочени по-малки суми за разходи за едно лице за област П., но изрично е посочено, че данните са обременени с известна статистична грешка, която произтича от извадковия характер на наблюдението на бюджетите на домакинствата и това обстоятелство е посочено в писмото, че следва да се има предвид като ограничително условие при формулирането на обществено значими изводи. Правилно приходните органи и съдът са се позовали от официалните данни на НСИ за средната месечна издръжка за страната, обобщени за едно лице, тъй като тези посочени усреднени размери са общи за цялата страна, а не за отделни региони, каквито са доводите и оплакванията на касационния жалбоподател. Относно оплакването в касационната жалба за непризнатите от съда като получени от жалбоподателя печалби от "Еврофутбол" при проверката, извършена от настоящата касационна инстанция по чл. 218 АПК, се установи, че такива нарушения не са допуснати. Съдебната практика на ВАС е категорична, че представянето на безименни фишове не установяват реално получени печалби от Еврофутбол. След като ревизираното лице не е представило счетоводен документ, издаден от съответната букмейкърска къща за изплатените му печалби, посочените суми в представените 13 бр. фишове правилно не са приети от съда като реално получени доходи от лицето. Този извод не се променя и от свидетелските показания на П. Г. - служител в букмейкърски пункт в гр. П., тъй като показанията му са общи. Обстоятелството, че свидетелят е посочил пред съда, че А. Г. е редовен клиент не променя горните изводи за недоказаност на получените от него печалби. В тази връзка съдът не е допуснал соченото от жалбоподателя нарушение при изясняване на фактите за получаване на печалбите от "Еврофутбол" относно разпита на свидетелката Л. Щ., която щяла да изясни броя на предадените талони от "Еврофутбол". Щ. е орган по приходите, която е приела предадените от жалбоподателя талони, но нейния допълнителен разпит не би допринесъл за доказване от страна на ревизираното лице, че е получил сочените от него печалби, предвид че той не е представил съответния счетоводен документ, от който да се установи действителното получаване на печалбите, а не само чрез представянето на безименни фишове (талони). С. Щ. е обяснила пред съда, че жалбоподателят й е представил фишове и те се намират по делото, като от тях не се установява релевантния факт на получени печалби именно от жалбоподателя. Правилно съдът е приел в решението си, че приходните органи не са допуснали нарушения при отразяване на внесените, респ. изтеглените суми от златната кредитна карта на касационния жалбоподател. Видно от изготвените при ревизията парични потоци за отделните ревизирани години са отразени суми, които са внесени по тази кредитна карта, така и изтеглените от нея средства, поради което правилно са попълнени приходната и разходната част на паричните потоци относно тези суми. С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че са дължими от жалбоподателя определените с ревизионния акт задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за ревизираните години 2011 г., 2012 г. и 2013 г. и затова решението в тази част не подлежи на отмяна, а като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Относно дължимостта на задължителните осигурителни вноски не отговаря на истината, че те не са определени по размер в ревизионния доклад и ревизионния акт, както и в съдебното решение. Наистина в диспозитива на съдебното решение в отменителната част на съдебното решение не са посочени от съда размерите на задължителните осигурителни вноски, но в мотивната част на съдебното решение за всеки един от ревизираните периоди вноските са конкретизирани по размер и за главницата, и за лихвата. При ясно разграничение в отменителната част на периодите относно тези вноски, то нито в отменителната част, която не е предмет на съдебен контрол, нито в отхвърлителната част, която е предмет на настоящия съдебен контрол, неоснователно в касационната жалба се поддържа оплакване, че решението е недопустимо. За периода от 1.01.2011 г до 14.02.0211 г. съществува възможност по чл. 175 АПК за поправка на очевидна фактическа грешка, която касационният жалбоподател във всеки един момент може да поиска от първоинстанционния съд да допусне. Нещо повече, касае се за аритметично пресмятане, което може да се извърши и при изпълнение на съдебното решение на първоинстанционния съд, но то в тази му част не е недопустимо, както се твърди в касационната жалба. В частта, в която жалбата на А. Г. срещу ревизионния акт за задължителните осигурителни вноски за периода от 15.02.2011 г. до 31.12.2013 г. е отхвърлена, решението е неправилно постановено, тъй като приходните органи не са установили, че определеният от тях недостиг поради превишение на разходите над доходите, е от трудова дейност на ревизираното лице по смисъла на чл. 4, ал. 3 във връзка с чл. 6, ал. 2 и 8, чл. 10, ал. 1 и § 1, т. 3 от ДР на КСО. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, но в нея не се съдържа законова презумпция, че винаги при недостиг, следва да се приема, че той е в резултат от трудова дейност и се дължат задължителните осигурителни вноски, както е за данъка. На първо място презумпцията винаги е законова, а в процесния случай такава липсва. На второ място наличието на недостиг на доходи, които да покрият направените от ревизираното лице разходи не може винаги да се третира като такъв, върху който да се дължат, респ. да се начисляват задължителни осигурителни вноски. Доказателствената тежест за установяване, че процесния недостиг е от трудова дейност е на приходните органи, а в процесния случай това не е доказано. Констатациите на ревизионния акт е недопустимо да бъдат изградени въз основа на предположения, вкл. и при извършване на ревизия по особения ред, какъвто е настоящия случай. Затова като е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт в частта за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ първоинстанционният съд е допуснал, както нарушение при прилагането на закона, така и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и затова решението му в тази част за периода от 15.02.2011 г. до 31.12.2013 г. следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго по съществото на спора, като ревизионния акт за задължителните осигурителни вноски следва да се отмени: за ДОО от 15.02.2011 г. до 31.12.2011 г. в размер на 1750,86 лв. и съответните лихви; от 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г. в размер на 1 709,95 лв. и лихви - 456 лв. и от 1.01.2013 г. до 31.12.2013 г. в размер на 821,57 лв. и лихви- 145,72 лв.; за ЗО от 15.02.2011 г. до 31.12.2011 г. в размер на 1 094,26 лв. и съответните лихви; от 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г. в размер на 1 068,72 лв. и лихви - 267,37 лв. и от 1.01.2013 г. до 31.12.2013 г. - 513,48 лв. и лихви - 90,68 лв.; за ДЗПО-УПФ от 15.02.2011 г. до 31.12.2011 г. в размер на 683,93 лв. и съответните лихви; от 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г. в размер на 667,95 лв. и лихви - 178,13 лв. и от 1.01.2013 г. до 31.12.2013 г. в размер на 320,93 лв. и лихви - 56,68 лв. Решението в частта за разноските следва да бъде отменено за присъденото юрисконсултското възнаграждение на дирекция "ОДОП" - гр. П. за разликата над 988,34 лв. до пълния размер от 1 003 лв. Н. А. Г. следва да се присъдят 41,74 лв. разноски за първоинстанционното дело, а за касационната инстанция не се дължат разноски, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени. На дирекция "ОДОП" - гр. П. за касационната инстанция предвид изхода на делото следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 988,34 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение