Определение № 175 от 09.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2988/2018 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. П. Ж. и Ж. Ж. Ж. против определение №336/14.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 276/2018 г. от състав на АС – Варна. Ответникът по частната жалба я оспорва с писмен отговор. Производството по делото е спряно до приемане на тълкувателно решение по т.д.№1/2018 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателното дело е приключило с приемане на тълкувателно решение, поради което производството по настоящото дело следва да се възобнови. С обжалваното определение, съдът е отменил определение на първоинстанционен съд, като е постановил ново, с което е допуснал обезпечение на искането на КПКОНПИ за отнемане на имущество в полза на държавата. В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси относно характера на сроковете по чл.27, ал.1, ал.2 и ал.4 ЗОПДНПИ /отм./ - преклузивни или инструктивни и неспазването на тези срокове препятства ли развитие на исково производство пред съд, в т.ч. и искането за допускане на обезпечение. Разрешение на тези правни въпроси е дадено с ТР по т.д.№1/2018 г. на ОСГК на ВКС. С цитираното тълкувателно решение е прието, че сроковете са инструктивни, а не преклузивни и след тяхното изтичане е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ, от което следва и отговора, че е допустимо и искане за допускане на обезпечение на искането на КПКОНПИ по предвидения в закона ред. Тъй като въззивният съд е приел същото разрешение на правния въпрос, не е налице основание за допускане до касационно обжалване на обжалваното определение. Водим от горното, състав на ВКС