Решение № 861 от 20.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 644/2010 г.

Решение № 861 от 20.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 644/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Б. срещу решение от 23.12.2009 г. по въззивно гр. д. № 742/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд, г. о., с което е отменено решение от 23.10.2009 г. по гр. д. № 1158/2009 г. на Дупнишкия районен съд, с което са отхвърлени искове на С. Г. С. срещу жалбоподателя с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ и вместо това е постановено друго, с което исковете са уважени, последният за сумата 1,853.40 лева и за посочен период от време и жалбоподателят е осъден да заплати на С. Г. С. деловодни разноски и на съда - разноски по делото. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 1117 от 28.10.2010 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпрос, който ще бъде обсъден по-долу. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради съществени процесуални нарушения, необоснованост на извода, че действията на ищеца не представляват нарушение на трудовите му задължения и за двата случая, за които е наложено дисциплинарното наказание, и поради неправилно приложение на материалния закон - на нормата на чл. 187, т. 7 КТ. Ответникът в това производство С. Г. С. оспорва основателността на жалбата, претендира разноски. По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК настоящият състав намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че: Работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е представил длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност, респ. правилник за вътрешния трудов ред, конкретизиращи правата и задълженията му по трудовото правоотношение и няма яснота какво е дължимото му поведение в рамките на трудовата дисциплина за осъществяване техническата профилактика на поверения му за правоуправление автобус и за хигиенизирането му (л. 28). От това е направил извод, че нареждането на кмета на общината ищецът да представи ключовете на поверения му автобус на непритежаващия категория "д" за управлението му монтьор е неправомерно и неизпълнението му не представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 7 КТ, закъснението с 45 минути за паркиране на автобуса в двора, определен за местодомуването му, съгласно друга заповед, също не представлява такова нарушение, тъй като също не е извършено виновно и противоправно, а в интерес на работата. Така съдът е достигнал до извод, че като не е изпълнил двете заповеди на кмета, ищецът не е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 7 КТ, поради което наложеното му наказание е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, което е обусловило и уважаването на другите два иска. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Може ли да бъде установено дължимо поведение у работника (негово трудово задължение) да изпълни нареждания на работодателя в случаите, когато работодателят не е представил длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност, която е посочена в заповедта, и в частност може ли да се извърши преценка за законност на нареждания на работодателя по отношение на работник, заемащ посочена длъжност, без да е представена длъжностна характеристика за нея, Настоящият състав приема, че дължимото поведение на работника и основните му трудови функции могат да бъдат установени в отделни случаи от наименованието на длъжността, от установените обстоятелства по делото и от становищата на страните и при липса на длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност и правилник за вътрешния трудов ред; В частност: няма съмнение, че всеки оператор на машина, включително водач на МПС (вкл. шофьор на автобус) е длъжен да се грижи за доброто състояние на машината (техническа изправност) като спазва технологичните правила за експлоатацията (употребата) на машината, в които се включва преглед на състоянието и и извършване в срок на предписани действия за текуща поддръжка (профилактика) като смяна на консумативи (в случая на МПС масла, спирачни и др. течности, филтри, ремъци, маркучи, кабели, накладки, свещи и др. части, които имат различен срок на експлоатация); В случаите, когато може да се направи извод, че нарежданията на работодателя се отнасят до изпълнението на такива трудови задължения на работника, и не следва извод, че те нарушават правни норми, те са законни, без да е необходимо нарежданията да са писмени. По наведените касационни основания: При този отговор на въпроса настоящият състав на съда намира за основателен довода за необоснованост на извода, че ищецът не е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, като не е изпълнил нареждането да предаде ключовете на поверения му автобус на посочен колега за извършване на профилактика на автобуса: нареждането на работодателя е законно - свързано е с основна трудова функция на работника и не противоречи на правна норма, съответно - неизпълнението му от работника представлява нарушение на основно негово задължение. Неоснователен е доводът на работника в исковата молба, че постъпил така след като потърсил и получил съвет от областния управител, който не му е работодател, както и преценката му, че профилактика следва да се извършва само във фирмен сервиз, която, освен, че е необоснована, също не представлява основание за неизпълнение на нареждането, подобна преценка има право да прави работодателят. И при тези съмнения ищецът е бил длъжен да изпълни заповедта, като е могъл да предостави ключовете на автобуса на ръководителя на транспорта на работодателя (главния специалист "Т. и механизация") или да го откара на посоченото място за профилактика, като изложи опасенията и възраженията си устно или писмено. С този извод съдът е допуснал неправилно приложение на нормата на чл. 187, т. 7 КТ. По изложените съображения неправилен е и изводът, че второто нарушение - неизпълнение на писмена заповед за паркиране на автобуса на определеното му място за местодомуване в определен срок (закъснение с 45 минути) не е виновно и противоправно, защото е извършено в интерес на работата - ищецът чистел автобуса пред дома си, защото работодателят не му е осигурил необходимите средства и условия по местодомуването (метли, парцали, препарати според ищеца). Нареждането на работодателя е законно, а неизпълнението - представлява нарушение на основно негово задължение. Твърдението за причината не е установено, доколкото се подкрепя единствено от свидетелските показания на съпругата на ищеца, която е заинтересована от изхода на спора в негова полза, а други доказателства за това не са събрани, но дори да беше установено, то дава основание да се настоява за такива средства и условия, а не за неизпълнение на заповедта. Също така: Видно от представеното в преписи лично трудово досие на ищеца заповедта за местодомуването е връчена на ищеца срещу подпис на 16.03.2009 г., за двете нарушения са подадени докладни записки от главния специалист "Т. и механизация" на общината, на ищеца са поискани обяснения с писмени заповеди за всяко едно от нарушенията, връчени срещу подпис на 16.03.2009 г. и на 18.03.2009 г., по първата ищецът е дал писмени обяснения с дата 18.03.2009 г., същия ден му е връчена и втората заповед за обяснения, както твърди и съпругата му в свидетелските си показания, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена и връчена на ищеца след изтичане на разрешения му отпуск по болест. При тези изводи за нарушенията и при установеното спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1, чл. 194, ал. 1 и чл. 195 КТ, следва извод че работодателят е наложил дисциплинарното наказание законосъобразно и е доказал предпоставките за това в съдебния спор, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ следва да бъдат отхвърлени, без да е необходимо да се изследват останалите наведени основания за неправилност. Жалбоподателят не претендира разноски и такива не следва да му се присъждат, ответникът в това производство претендира разноски, но с оглед изхода от спора искането му е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 293 ГПК съдът