Определение № 572 от 25.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5147/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Д. Д. и М. М. Д. срещу определение № 205 от 03.06.2013 г. по ч.гр.д.№ 157 от 2013 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от Д. Д. и М. Д. частна жалба срещу определение № 524 от 27.02.2013 г. по гр.д.№ 1040 от 2012 г. на Бургаския окръжен съд. В частната жалба се сочат основания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли неговата отмяна. Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК / жалбоподателите са били уведомени на определението на Бургаския апелативен съд на 17.06.2013 г., а частната жалба е подадена по пощата на 24.06.2013 г./ и срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.274, ал.2, изр.1 във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. С определение № 524 от 27.02.2013 г. по гр.д.№ 1040 от 2012 г. Бургаският окръжен съд се е произнесъл по същество по четири въпроса: 1. Отхвърлил е молбата на ищците за присъединяване на гр.д.№ 1040 от 2012 г. към гр.д.№ 4196 от 2011 г. на Бургаския районен съд, 2. Отхвърлил е молбата на ищците за освобождаването им от държавна такса по гр.д.№ 1040 от 2012 г. на Бургаския окръжен съд, 3. Върнал е молбата на ищците за отмяна на влязлото в сила определение на съда, постановено по предходна молба за освобождаване на ищците от държавна такса и 4. Прекратил е производството по гр.д.№ 1040 от 2012 г. Правилно е прието от въззивния съд, че определението от 27.02.2013 г., с което първоинстанционният Бургаски окръжен съд отказва да присъедини едно дело към друго, не подлежи на обжалване. Това определение не е измежду посочените в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК определения, които могат да се обжалват: то нито прегражда по-нататъшното развитие на двете дела, нито в изричен текст на ГПК е предвидено самостоятелното му обжалване. Поради това определението на Бургаския апелативен съд за оставяне без разглеждане на частната жалба на ищците срещу определението от 27.02.2013 г. на Бургаския окръжен съд в тази му част е правилно и следва да бъде потвърдено. Неправилно е и като такова следва да бъде отменено обаче определението на въззивния съд в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Д. Д. и М. Д. срещу определението на Бургаския окръжен съд от 27.02.2013 г. в частта му за прекратяване на производството по гр.д.№ 1040 от 2012 г. Определението за прекратяване на гражданско дело е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК и като такова подлежи на обжалване. Поради това и с оглед подадената от Д. частна жалба Бургаският апелативен съд е следвало да се произнесе по същество по правилността на определението на Бургаския окръжен съд от 27.02.2013 г. в тази му част, а не да оставя частната жалба срещу това определение без разглеждане. От правилността на определението за прекратяване на гр.д.№ 1040 от 2012 г. на Бургаския окръжен съд зависи решаването на въпроса дали ищците имат правен интерес да искат освобождаване от държавна такса по това дело и да подадат молба за отмяна на влязлото в сила определение на съда за предходен отказ от освобождаване от държавна такса, тоест дали е допустима въззивната им частна жалба срещу тези две определения на Бургаския окръжен съд. Поради това след отмяна на определението на Бургаския апелативен съд в частта му, касаеща прекратяването на гр.д.№ 1040 от 2012 г., следва да бъде отменено и определението в останалата му част /с която Бургаският апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на Д. срещу определението от 27.02.2013 г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне молбата на Д. за освобождаването им от държавна такса по гр.д.№ 1040 от 2012 г. и за връщането на молбата на Д. за отмяна на влязлото в сила определение на съда по тяхна предходна молба за освобождаване от държавна такса по същото дело/. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия