Определение № 233 от 14.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3584/2016 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 233

гр. София, 14.09.2016 г.

С. 14.09.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3584 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл.307 ал.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената от П. К. И. от [населено място] молба за отмяна с вх.№ 4087 от 12.04.2016г. на въззивно решение № 480 от 7.11.2014г. по гр.д. № 574/2014г. на Окръжен съд Хасково, с което е отменено решение № 205 от 15.05.2014г. по гр.д. № 1532/2013г. на Районен съд Димитровград и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен на сключения на 19.07.2006г. предварителен договор за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда – апартамент № 6 с адрес: [населено място] [улица]бл.3 вх.Б ет.3, с площ от 94.09 кв.м. Молбата за отмяна е подадена на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Новите доказателства, на които се позовава молителя са две: обратно писмо от 7.07.2006г. между продавачите по сделката П. Ж. Т. и Д. Д. Т. от една страна и купувачите Д. Щ. и П. Щ. от друга, с което купувачът е предоставил на продавача сумата от 15 000евро със срок за връщане 25.04.2007г. и разписка от 21.12.2009г., удостоверяваща че купувачът е получил от продавача сумата от 15 000 евро. Към молбата за отмяна е представено само обратното писмо / /описаната в молбата разписка от 21.12.2009г. не е налична/.

Молителят твърди, че тези два документа не са му били известни, не е могъл да се снабди с тях, както и да знае за тяхното съществуване, в противен случай не би сключил предварителния договор. Узнал е за тях в хода на производството по гр.д.№ 911/2014г. на РС Димитровград, за което прави искане да бъде изискано и приложено като доказателство по делото. Представя съдебно удостоверение с № 2920 от 3.06.2016г., по силата на което се е снабдил с обратното писмо от 7.07.2006г.

Срещу подадената молба за отмяна е постъпил писмен отговор от П. Д. Щ., чрез процесуалния представител адвокат В., с който оспорва нейната допустимост и основателност. Счита, че не е налице хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, тъй като горепосочените два документа нямат характера на „нови” доказателства по смисъла на закона. Обратното писмо е било прието като доказателство по делото, чиято отмяна се иска и е обсъдено от съда при постановяване на съдебния му акт. Относно производството по гр.д.№ 91/2014г. на Д., заявява, че същото е било известно на молителя, тъй като той е подал молба за отмяна на постановеното по него влязло в сила решение на основание чл.304 ГПК, която е оставена без уважение от ВКС. Претендира заплащане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450лв., реалното заплащане на които удостоверява с представена фактура от 17.06.2016г.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение на като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

Молителят е бил ищец в производство по чл.19 ал.3 ЗЗД, приключило с влязлото в сила на 12.01.2016г. /когато е постановено потвърдително решение от ВКС по реда на чл.290 ГПК/ решение, чиято отмяна се иска, с което иска е отхвърлен.

Настоящата молба за отмяна се основава на твърдяно от молителя ново обстоятелство, установено с „нови” по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК доказателства: обратно писмо от 7.07.2006г. и разписка от 21.12.2009г. Същите обаче са налични на стр. 24 - 26 от материалите по в.гр.д. № 574/2014г. на Х. /делото, което е приключило с акта, чиято отмяна сега се иска/ и са обсъдени от съда при постановяване на окончателния му акт /стр.60-62/, с който е приел сключения предварителен договор за нищожен поради заобикаляне на закона – постигане на забранена цел чрез позволени средства /предварително обезпечение на задължение по забранен от чл.152 ЗЗД начин/.

При тези факти, настоящият състав на Върховен касационен съд, намира, че молбата за отмяна следва да бъде допусната до разглеждане. При липса на възражение и данни за противното, следва да се счете, че тримесечният срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК е спазен, за молителя е налице правен интерес, молбата е редовна и подадена в срок, поради което делото следва да се докладва за насрочване и в открито съдебно заседание – за да бъде предоставена възможност на всяка една от страните да изрази своето становище и да представи доказателства.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДИЛИ:

ДОПУСКА до разглеждане на подадената от П. К. И. от [населено място] [улица]-20 молба за отмяна с вх.№ 4087 от 12.04.2016г. на въззивно решение № 480 от 7.11.2014г. по гр.д. № 574/2014г. на Окръжен съд Хасково.

Да се изиска за прилагане като доказателство гр.д.№ 911/2014г. по описа на РС Димитровград.

ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.